Бранд България не може да се побере в рекламен билборд. Той не е само плажове и ски писти. Бранд България е българската мечта. Разказ за всички поколения. От тези малки даровити деца до предците ни, градили историята. Разказ за лидерство, история за герои и открития, чувство за гордост. Това заяви Славка Бозукова, главен редактор на „Стандарт” и председател на Общество „Културно наследство”, българския клон на най-голямата европейска организация да опазване на културното наследство Европа Ностра, откривайки форума „Бранд България – модерният разказ за културата и туризма”. Стартовата за годината дискусия за създаването на Бранд България се организира от медия „Стандарт” в партньорство с Националния борд по туризъм и Общество „Културно наследство”. В конференцията участват министрите на туризма Зарица Динкова и на културата Кръстю Кръстев, председателите на парламентарните комисии по туризъм Ертен Анисова и за прякото участие на гражданите и взаимодействието с гражданското общество Валентин Тончев, зам.-министърът на икономиката Николай Павлов, народният представител от "Продължаваме промяната" Искрен Митев, инж. Красимир Коев, изпълнителен директор на Изпълнителната агенция по лозата и виното, кметове, учени, представители на неправителствения вектор, журналисти.
По време на конференцията ще бъдат представени успешните проекти на старта на новия Бранд, както и над 20 предложения и идеи от изпълнителна, законодателна власт, кметове, бизнес, неправителствени организации, историци, археолози, дипломати, ректори и журналисти.
Но Бранд България не е само това. Брандът е симбиоза на трите части на времето – минало, настояще, но и е бъдеще. Той не може да бъде само оцелелите крепостни стени, нито късчетата мозайки, колкото и да са уникални. Брандът дава добавената стойност, която прави разказа за култура и туризъм модерен и актуален не толкова днес, колкото утре. И тази добавена стойност са иновациите. Те са зарядът, необходимата енергия, за да се случи това, подчерта г-жа Бозукова.
И не само с дигитализация и визуализация, не само с иновативни платформи. А с изграждането на цялостен иновативния хъб, технологична дестинация, която ще нареди България сред европейските лидери в науката и бизнеса, стъпвайки на земята, пълна с безценни природни богатства и носеща гените, кода, артефактите от хилядолетната ни история, категорична бе Славка Бозукова.
Бранд България е двигателят, нужен на образованието, за да подготви експертите, които ще правят изкуствения интелект, но и за да пази историческата памет. Моторът, който преобразява големите ни градове, но и заличава неравенствата между регионите, давайки им нов живот, развитие и висок стандарт. С горивото на устойчивия туризъм, на Баухаус, на биологичното земеделие, на модерните зони, на водородните инсталации. Гориво, което неутрализира климатичните промени. По думите й това става с вяра, с кауза, но и с упорит труд на съмишленици, които градят мостове, а не крепостни стени.
Става с ясна визия и стратегията, но и с План за действие, които не бива повече да отлагаме. Защото както е казал великия Айнщайн, бъдещето идва изненадващо бързо, препоръча Славка Бозукова.
Ето цялото изказване на Славка Бозукова, главен редактор на „Стандарт” и председател на Общество „Културно наследство”, българския клон на най-голямата европейска организация да опазване на културното наследство Европа Ностра:
Уважаеми г-н Кръстев,
Уважаема г-жо Динкова,
Уважаема г-жо Стойчева,
Уважаеми зам. министри,
Уважаеми г-жо Анисова, г-н Тончев, г-н Митрев,
Уважаеми представители на изпълнителната, законодателната и местна власт, на научните и академичните среди на академици, на бизнеса, на неправителствения сектор, на медиите,
Скъпи приятели,
Няма как да не започна с благодарности към всеки от вас за присъствието ви тук, за усилията ви по общата ни кауза – създаването на модерния наратив за България. Заедно с това бих искала да отбележа и приноса на най-голямата европейска организация Европа – Ностра. Разбира се, в частност и на българския й клон, „Общество – културно наследство“, и най-вече на членовете на голямото ни семейство, които виждам тук - на Поли и Марти, на Цветелина Бориславова, на Меглена Плугчиева, на Деси Паунска, на професор Пламен Моллов, на архитект Деси Димитрова, на проф. Людмил Вагалински, на Христо Смоленов, на Филип Петрунов, на Анета Дончева, на Дора Иванова, на уникалните „Таратанци”, на Катето и всички мои колеги от „Стандарт“. Без тяхната експертна помощ и опит идеята за Бранд България през последните години нямаше как да се развие.
И така, след три години работа по каузата Бранд България, след три международни форума и десетина регионални, въпросът ще се ребрандира ли страната ни вече не е имагинерен. Той получи конкретен отговор от вицепремиера и министър на външните работи Мария Габриел. На последния ни форум заедно с министър Кръстев тя очерта приоритетите на Бранда и веднага след това завъртя институционалната машина. Гръбнакът на междуведомствената група е тук, така че след малко ще чуем конкретиката по техните планове.
Но визията за бъдещето, както Мария Габриел определи Бранд България, по условие предполага широк обществен дебат. Това е и поводът за днешната среща.
Самата разнородност на участниците тук е доказателство, че Бранд България няма как да се побере в един рекламен билборд. Не е само плажове или ски писти. Не е само артефакти или възстановки. Не е само златни медали, академични трудове или високи технологии.
Бранд България е преди всичко българска мечта. Онази наша представа за достойния ни принос в развитието на човешката цивилизация.
Модерният разказ от хилядолетното ни присъствие в световната история. Наративът, започвал преди милион и 600 000 години в пещерата Козарника, който продължава през най-старото обработено злато в света, през първия град, митница, манастир. Продължава с иновациите на д-р Стамен Григоров, открил млечнокиселата бактерия, с Асен Йорданов, променил световната авиацията. Този разказ преминава през гласа на Валя Балканска в Космоса, за да стигне до красивите ни български умове, които с Илон Мъск изстрелват совалки. До златните ни момичета, до ненадминатите ни шампиони, та чак до Мария Бакалова и Георги Господинов.
Бранд България е разказ за всички поколения. От тези малки даровити деца, с които форумът започна, до предците ни, градили историята. Разказ за лидерство, история за герои и открития, чувство за гордост. Но не е само това.
Брандът е симбиоза на трите части на времето – минало, настояще, но и е бъдеще. Той не може да бъде само оцелелите крепостни стени, нито късчетата мозайки, колкото и да са уникални. Брандът дава добавената стойност, която прави разказа за култура и туризъм модерен и актуален не толкова днес, колкото утре. И тази добавена стойност са иновациите. Те са зарядът, необходимата енергия, за да се случи това.
И не само с дигитализация и визуализация, не само с иновативни платформи. А с изграждането на цялостен иновативния хъб, технологична дестинация, която ще нареди България сред европейските лидери в науката и бизнеса, стъпвайки на земята, пълна с безценни природни богатства и носеща гените, кода, артефактите от хилядолетната ни история.
Бранд България е двигателят, нужен на образованието, за да подготви експертите, които ще правят изкуствения интелект, но и за да пази историческата памет. Моторът, който преобразява големите ни градове, но и заличава неравенствата между регионите, давайки им нов живот, развитие и висок стандарт. С горивото на устойчивия туризъм, на Баухаус, на биологичното земеделие, на модерните зони, на водородните инсталации. Гориво, което неутрализира климатичните промени.
Всичко това обаче става с вяра, с кауза, но и с упорит труд на съмишленици, които градят мостове, а не крепостни стени.
Става с ясна визия и стратегията, но и с План за действие, които не бива повече да отлагаме. Защото както е казал великия Айнщайн, бъдещето идва изненадващо бързо.
Днес, на стартовата за годината дискусия, сме се събрали тук именно за визията - да чуем над 20 различни гледни точки, обрисуващи Бранд България. Така, метафорично, ние поднасяме нашия обществен ключ на Мария Габриел, който да помогне за разшифроване на кода на Бранд България.
И да послужи като база за институционалните документи, разработвани от министерствата, както и на народните представители, носещи политическата отговорност, които, визирайки ДПС, бяха сред първите инициатори за създаването на Бранд България.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
