Скретиска - градът на императори - Чудесата на България

Римската резиденция е любимото място на Константин Велики
Костинброд инвестира в проекти за най-големите чудеса на България - децата

Икономическото и социално развитие на Община Костинброд днес свързваме с едни от най- големите фирми у нас, които се намират именно в тази община.Още от дълбоко минало обаче градът не само е бил ключова артерия, през която са минавали стоки и товари, но и знаково място за срещи на императори.За името на града съществуват много легенди и предания. Става дума за откритите през 1973 година археологически останки, които включват Пътна станция Скретиска по древната линия "Виа Милитарис". Тя минава от Белград през София /Сердика/ до Истанбул /Константинопол/, както и изградената по-късно в нейна близост късноримска резиденция, наречена най-вероятно също с името - Скретиска. Третият и последен археоложки период е свързан с изграждането, върху основите на съществувалата резиденция Скретиска, на ранно византийско селище с име Скратискара.

Архитектурният комплекс на резиденцията

е най-значителният сред известните сродни по предназначение комплекси на днешната българска територия. Нещо повече - той е един от най-големите резиденциални комплекси, известни изобщо в Римската империя. Дължината му възлиза на около 140 м., а максималната му ширина е не по-малка от 110 м. Общата площ на археоложкия обект със сигурност надхвърля 14-15 дка. Големият разцвет на Сердика, включително и на прилежащата му Скретиска се осъществява при император Галерий /293-311г./. В църковно -политически план неговото най-велико дело, което рязко ще повлияе и върху образа на родния му град Сердика, е издаването на Едикта на религиозна, християнска търпимост през април 311 година.Дали това се е случило в Сердика или Скретиска със сигурност не се знае, но е ясно, че в края на живота си Галерий, бидейки тежко болен е много по-вероятно да е пребивавал непрекъснато в далеч по-спокойния, луксозен и просторен дворец Скретиска, демонстриращ лично богатство, благочестие и императорска мощ.

Сердикийският едикт е уникален документ

с който не само се слага край на антихристиянските гонения, а и за първи път се формулира идеята за религиозна търпимост, актуални и до днес. От всичко личи, че дворецът Скретиска е бил знаково място за редица велики римски императори. Повечето от тях са родени по нашите земи и ние носим тяхната кръв. Огромната Римска империя е била управлявана от селищата, в които живеем днес. Началото на легитимното християнство със сигурност е дадено в този район. Не случайно Вселенският сердикийски събор започнал през 343 г. се е състоял в Сердика и Скретиска в продължение на три години с участието на повече от 300 християнски религиозни водачи. След смъртта на император Галерий, Константин Велики трайно е резидирал в двореца Скретиска, изчаквайки изграждането на новата си столица Константинопол.През Възраждането костинбродчани са известни като трудолюбиви земеделци и скотовъдци. Разположено на важния път от София към Лом и Видин селището се замогва и разширява. Будно е българското съзнание на населението. Безспорно роля за това има близкият

мaнaстир "Св. Архангел Михаил"

в с. Шияковци, както и "Школото" открито доста години преди Освобождението.В борбите за просвета и правдини костинбродчани отново се представят достойно. В шияковския манастир, където през 1872г. Васил Левски създава революционен комитет, който наред със софийския е бил един от най-важните в района. Индустриализацията на селището започва още през далечната 1912г. с построяването на сапунена фабрика "Чилов", която дава поминък на много хора. 100 години по-късно десетки огромни компании са построили най-модерни заводи в Костинброд, а общината реализира успешно проекти с европейско финансиране, които спомагат за модерния облик на града, който е само на 8 километра от столицата. Един такъв проект с огромна социална стойност е

възстановителният център за деца с онкохематологични заболявания

в село Опицвет. След 7-годишни очаквания, перипетии и надежди, през 2018 година се сложи началото на един от осемте в света и единствения на Балканите подобен център.Идеята тръгва от група родители, чиито деца са преминали лечение и е било необходимо провеждането на възстановителни процедури. Те избират и закупуват земеделски парцел в землището на село Опицвет, в непосредствена близост до село Безден. Това е едно от най-красивите места в община Костинброд - ухаещо на летни поля и носещо простора на неповторимата българска природа.Центърът има капацитет да поеме и то безплатно не само всички възстановяващи се от болестта български деца със семействата си, но и деца от всички балкански държави. Центърът разполага със седем еднофамилни къщи, административна сграда със зали за занимания и столова, басейн и място за усамотение. В допълнение към центъра са функциониращите вече спортна площадка и помощно стопанство.Поредният проект, обърнат към най-големите чудеса на България - децата ни, също е напът да се реализира. На 2 март 2021 година се подписа договор между Община Костинброд и изпълнителите на новата детска градина в центъра на град Костинброд. Договорът е за реализирането на проект "Изграждане, пристрояване и реконструкция на детски градини и училища 2020 - 2022", одобрен от Министерство на образованието и науката. Проектът е на стойност 2 301 685, 00 лв. и предвижда изграждане на двуетажна детска градина за шест групи, две от които яслени. Във финансирането влизат проектиране, строително- монтажни дейности, авторски надзор, обзавеждане и оборудване. Новата детска градина ще разкрие 128 нови места за деца.

Разкриването на новата детска градина върви заедно с подобряване на цялостната инфраструктура в града - с реновиране на централния градски площад "Иван Вазов", с развиване на общинския язовир "Маслово", с рехабилитация на всички главни пътища и улици в общината, с нови водопроводи и газификация.Подобрените условия за работа и живот вървят рамо до рамо с инвестираните за последните 6 години десетки милиони евро за изграждане на нови производствени мощности.Миналото и настоящето си подават ръка в Костинброд, за да градят устойчивото индустриално европейско бъдеще.