Кирил Маричков навърши 70 години, но следата, която дотук е оставил в българската музика, е не по-малко дълголетна от него самия. А когато духът е млад, годините нямат значение. Поколенията се въртят, но всяко следващо прави едно и също при завършването на училището си - да изпее "Клетва" с приятелите си, надявайки, се, че ще успее да живее така, че да не я наруши. Само това парче е достатъчно, за да превърне Кирил Маричков в един от най-важните музиканти в България.
Интересното е, че в детството му китарата далеч не е първият инструмент, който хваща. Започва с пиано, а по-късно и с кларинет. Маричков е човекът, чийто е и приносът в създаването на първата рок група в България - "Бъндараците" (1963). Тогава е още ученик, който мисли, че ще стане класически музикант. Съученик му е малкият Бъндарак - Вачо, а в същото време големият Бъндарак Димитър Милев излиза от казармата и им предлага да направят банда. Изсвирва им няколко рок парчета. "Ние с Вачо зяпнахме. Беше велико. А после големият Бъндарак ми каза: "Ти, Киро, ще свириш на бас, защото си най-дълъг", разказва Маричков.
През 1967 г. основава "Щурците" заедно с Петър Гюзелев. По-късно се включват Валди Тотев и Георги Марков. Едни от първите изяви на "Щурците" са на баловете в Художествената академия. Групата съществува повече от 40 години, имат 14 издадени албума, като през цялото време Кирил Маричков е фронтмен и автор на повечето песни. Бандата има около 3000 концерта в България и в още 12 държави.
Кирил Маричков има и два самостоятелни албума: "Зодия Щурец" (с хитовете "Клетва" и "Вярвам в теб") и "Искам да кажа" (с "Моят свят" и "Обичам те завинаги"). Автор е и на музиката за много филми, някои от които са "Вчера" ("Клетва"), "Адио, Рио", "Индиански игри", "Вампири-таласъми", "Дунав мост" ("Моят свят") и "Най-важните неща" ("Обичам те завинаги").
От години феновете спорят, коя от трите е най-влиятелната рок група - "Щурците", "Сигнал" или "ФСБ". Всички са единодушни обаче за това коя е най-успешната банда, специализирана в акустични кавъри на рок класиките - "Фондацията". В супергрупата Маричков си партнира с Иван Лечев, Дони, Славчо Николов и Венко Поромански. Идеята им бе да съхранят най-хубавата музика от близкото минало, да й придадат ново звучене, а всеки, който е слушал новогодишният им концерт, добре знае за какво става въпрос.
Кирил бе една от основните фигури на антикомунистическия патос в началото на 90-те. Той беше избран за народен представител от СДС в 7-то Велико народно събрание, а неговата "Аз съм просто човек" се превърна в неофициален химн на десните.
Щурецът и съпругата му Веселина са любители на спокойния живот и почивка, в която няма шумни компании и молби от типа да изпее нещо.
Щастлив е със семейството си, има и две внучета - Виктория и Александър. Малките хубавци са от сина му Маричков-младши и съпругата му Микела. Кирил Джуниър живее в Рим, пише романи и работи като юрист.
Фронтменът на "Щурците" е запален почитател на риболова и на средиземноморската кухня. Виждал е папа Йоан-Павел II четири пъти, докато баща му (също Кирил Маричков) през 1993 г. става първият ни дипломат във Ватикана след 9 септември 1944 г. На няколко пъти Киро иска да отреже дългата си опашка, защото косата му е оредяла. Неговата съпруга Веселина обаче категорично му забранява. И с право: когато си се превърнал в емблема, трябва докрай да останеш такава. Косата може да оредява, но музиката на Маричков винаги ще бъде пълна с бунт, младост и енергия.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
