Предлагат 26 октомври за ден на Второто българско царство- Чудотворната икона повдига духа на предците ни, за да последват Асеневци
По-рано тази година Инициативен общонароден комитет "Асеневци" излезе с предложение Димитровден, който църквата ни отбелязва всяка година на 26 октомври, да стане официален празник в България. Предлагат да бъде обявен за Ден на Второто българско царство и на неговата държавна и духовна столица Велико Търново.
Днешна България, която се гордее с една от най-старите държавни традиции в Европа и със забележителната си хилядолетна история, няма нито един официален празник, с който да се почита българската държавност от времето преди Третата българска държава. А с превръщането на Търново в столица преди повече от 800 години, Св. Димитър Солунски е обявен за светец-покровител на Търновград, на царската династия Асеневци и на самата българска държава.
Велможата Димитър става мъченик
Св. Великомъченик Димитър Солунски (Димитрий Мироточец), загива заради вярата си в началото на IV век. С името му се свързват множество чудеса и изцеления, поради което е сред най-почитаните от православната църква светци. В иконографията Св. Димитър се изобразява като светец воин. В българските вярвания той се поставя наравно със Св. Георги, като двама братя, които си поделят годината - зима и лято.
Димитър е роден е в Солун. Неговият баща е управител на града, а по религиозни убеждения той е християнин. Когато родителите на Димитър умират, император Максимиан дава на него властта над града, но за беда го натоварва и със задачата да преследва християните. Покръстен още като дете обаче сановникът ги покровителства и насърчава разпространението на Христовата вяра.
При завръщането си от поход в източната част на Римската империя Максимиан отсяда в Солун и, разбирайки за делата на Димитър, иска от него да се откаже от вярата си. Увещанията не помагат, а Димитър е хвърлен в тъмница. Прочутият по онова време гладиатор Лий, който е любимец на Максимиан, предизвиква на борба осъдените християни и ги убива, като ги хвърля в пропаст върху насочени с остриетата нагоре копия.
Оръженосецът на Димитър - Нестор - изпросва разрешение от господаря си да премери сили с Лий и успява да го победи, хвърляйки самия гладиатор в пропастта. Побеснелият Максимиан нарежда Нестор да бъде обезглавен, а Димитър - прободен с копие. Това се случва през 306 година. За дата на смъртта на великомъченика се сочи 26 октомври.
Димитровден е един от най-хубавите празници в българския църковен календар. А светията Димитър (наричан още Димитрий Мироточец) е един от най-важните покровители на Балканите. Много пъти той е спасявал Солун от вражески нападения. Още от стари времена е почитан в Тракия и в Македония. По-късно българи и гърци разпалено си оспорват "покровителството на небесния стратег Св. Димитрий от Солун". Заради славянския му произход от древни времена всички славянски народи честват светеца.
Един светец от Солун върши чудеса в Търново
Всяка година на Димитровден във Велико Търново се отбелязва годишнина (през 2022 г. ще е 837-мата) от Въстанието на братята Асен и Петър и възобновяването на Втората българска държава.
В местната църква-музей "Св. Димитър Солунски" през 1185 година е обявено въстанието на двамата боляри, които наричаме още Асеневци.
За България светецът от Солун има особено значение, тъй като се приема за вдъхновител на Въстанието на Асеневци, което е събитие от световната история. Само двадесетина години след възстановяването си България става империя, разказва историкът Иван Църов. И напомня, че е била по-силна дори от Византия, в онези времена наследила римската слава на вечна империя. Малко по-късно, при Иван Асен Втори, държавата постига най-голямото си разширение. Самият владетел свидетелства за мощта си в оставен от него надпис, намиращ се в църквата "Св. 40 мъченици": "И те живеят, защото аз искам така, с Божията помощ".
Преди 837 години чудото, обединило българите, е било пренасянето на иконата на Св. Димитър от Солун в Търново и обявяването на въстанието.
В средновековните български земи, както и в цялата западна цивилизация, почти нямало момент от живота на човека, който да не бил свързан с вярата му в Бог и с повелите на църквата. Светските управници и църковният клир се възползвали от това - кога за добри, кога за користни цели. Велика обаче се оказва каузата на братята Асен и Петър, в чиито дела е вплетен Св. Димитър Солунски и негова икона, изиграла решаваща роля във въстанието, отхвърлило византийското владичество и дало началото на Второто българско царство.
През ХII век Византия е раздирана от вътрешни борби, границите й постоянно са подложени на атаки, а в българските земи се надига нова сила - силата на желанието за свобода, подклаждано от братята Асен и Петър. В онези времена важният търговски център Солун е обсаден и така се нанася удар по Византийската империя. Братята явно виждат в това знак да вдигнат въстание, но това, което се случва, до голяма степен е обвито в мистерия и е по-скоро легенда. Св. Димитър се явява в съня на Асен и с огнен меч посочва място край р. Янтра, където да построи църква и да я кръсти на него. Посланието свише е прието като знак, че светията оттегля закрилата си от Солун и Византия, като я прехвърля върху българския народ.
Църквата, съществуваща и днес в подножието на хълма Трапезица, е построена през 1185 година, а на откриването се стичат хиляди. Солун вече е опустошен, а Асен и Петър пускат мълвата, че чудодейната икона от едноименния храма в гръцкия град пътува към Търново. Усетила благословията на светеца хората се разбунтуват. Твърди се, че византийците, охраняващи Търново, застиват от ужас да не бъдат поразени от гнева на Св. Димитър и след кратка съпротива се предават.
И до днес не се знае дали е имало такава икона, но дори вярата в нея е достатъчна, за да повдигне духа на средновековните българи и те да последват братята Асеневци. Търново е последван от други градове и територии, България е освободена, а управлението на Асен и Петър затвърждава вярата, че Св. Димитър спасява и покровителства българския народ. Дори мисълта, че една икона (или представата за нея!) може да доведе до такива исторически събития, показва каква огромна роля играе религията в онези времена.
Търново се превръща в столица, не само на славянската, но и на европейската цивилизация. Там е спасено, възстановено, а после и доразвито българското слово, Търновската книжовна школа разпространява писменост и култура далеч извън границите на тогавашна България. Затова и днес българите се гордеем със своята стара столица и нейния покровител Св. Димитър Солунски.
Храмът на покровителя
Що се отнася до така важния и съграден от братята Асеневци храм "Св. Димитър Солунски", византийски хроникьори от Хтт и по-късни векове свидетелстват, че е помогнал на двамата владетели "да освободят от страха своите съплеменници". В книгата си "Царството на славяните", отпечатана в началото на ХVII век, Мавро Орбини пресъздава по смисъл написаното от византийците. У Паисий сведенията са малко повече, като за първи път е посочено и мястото, където е издигнат храмът.
Преживял множество разрушения през вековете, след множество археологически разкопки и разкриване на цялата църква от освобождението от османско робство до днес, "Св. Димитър Солунски" във Велико Търново е възстановен и днес е една от забележителностите на старата столица. Казват, че там витае не само духът на светеца, но и тези на двамата братя боляри, извоювали свободата на България и дали началото на род, който я превръща в една от най-големите империи на Средновековието.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
