Саркофагът на капитана разкрива тайните на Деултум

Градът на ветераните от VIII Августов легион e имал и пристанище
Най-скъпите надгробни паметници се описвали в регистри, имало глоба за кражбата им

Деултум - легендарният град на ветераните от VIII Августов легион, останките от който се намират на 15 километра западно от Бургас, е имал и пристанище. Откритието принадлежи на археолозите от Националния археологически резерват Деултум-Дебелт. Те намериха първото писмено доказателство за това. Надписът е върху къс от варовиков саркофаг, датиран от II-III век от н.е. От текста на старогръцки език са останали само тридесетина букви. Но те са напълно достатъчни, за да разширят познанията ни за града, казва за платформата "Археология Булгарика" епиграфът Николай Шаранков. Разчетеният от него надпис гласи: "На подземните богове. [Аз, еди-кой си], корабопритежател, поставих този саркофаг [за еди-кого си]. Ако някой [дръзне да положи вътре друго тяло, ще плати еди-колко си денария глоба.]"
За съжаление не са оцелели имената нито на починалите, нито на човека, поръчал саркофага. Запазено е обаче нещо много по-важно - професията му: собственик или капитан на кораб (на гръцки naukleros). Така този малък фрагмент за пръв път ни дава категорично писмено доказателство, че Деултум е разполагал с пристанище и е бил възприеман като морски град - нещо, което досега само се предполагаше въз основа на изображенията на кораби и корабни носове, появяващи се върху монетите на града при императорите Максимин Тракиец, Гордиан III и Филип Араб, обяснява Шаранков. За местоположението на пристанището на Деултум съществуват няколко хипотези, които тепърва ще се проверяват.
За един капитан на кораб в Черно море нямало нищо по-естествено от това да ползва гръцки език. Нещо повече - Деултум е бил римска колония, но латинският език не се наложил и бързо отстъпил пред гръцкия, който от векове бил проникнал в района. През III в. сл. Хр. единствено градските власти все още пишели по задължение на латински, но и те вече се справяли трудно с езика.
"Осем от буквите са прекрасно изписани, но както казахме гръцкият не е случаен, в колонията, той се използва, и е съвсем логично един корабособственик или капитан на кораб да изпише гробната си плоча на гръцки, на езика, на който говори", заяви и Красимира Костова, директор на Националния археологически резерват Деултум-Дебелт, който е създаден през 1988 г. През 2016 г. той бе изцяло обновен с 2,8 млн. лв. по оперативна програма "Регионално развитие".
Саркофазите, издълбавани в огромни каменни блокове с дължина над 2 метра, били най-скъпите надгробни паметници. Само най-заможните можели да си ги позволят, разказва още Николай Шаранков. Това, разбира се, водело и до многобройни кражби - некрополите били отдалечени от градовете и за опитните крадци на паметници не било трудно да издебнат подходящ момент, да отмъкнат саркофага и след като изхвърлят останките на покойника да го предложат отново за продажба. Затова на предната стена на саркофазите подробно се записвало кой има право да бъде положен в тях, като тази привилегия често не била дори за цялото семейство, а само за определени членове на фамилията. Така върху друг саркофаг от Деултум се чете надписът: "Обявявам, че след моята смърт никой няма право да полага друго тяло в моя саркофаг". На трети пък е съобщено, че е предназначен за семейството на Себастиан, а отдолу е добавено с различен шрифт, вероятно след разрастване на фамилията, "разрешавам тук да бъде положен и моят зет Бас".
Надписът обаче може лесно да се заличи или преправи. Затова повечето хора регистрирали саркофазите си в градските общини или пред римските провинциални власти, които срещу определена такса се задължавали да следят за неприкосновеността им. За нарушителите се предвиждала значителна глоба - обикновено между 3000 и 5000 денария, а за по-скъпи паметници и повече, като стойността на глобата се изписвала на видно място върху самия саркофаг. Част от нея била предвидена за онзи, който съобщи за кражбата. Това карало хората да бъдат бдителни и да следят за неприкосновеността на надгробните паметници. Понякога собствениците на саркофазите не се задоволявали с бележката за глобата, а изписвали след нея и някое проклятие, така че злосторниците да бъдат застигнати не само от човешкото, а и от божественото правосъдие.

Византия плащала дан в Малкия Рим

Малкият Рим на Тракия. Така наричали в древността Деултум - града на ветераните от VIII Августов легион. Колонията, чието име означава между блатата, е била прочута с термите си. Днес в археологическия резерват "Деултум" на 15 км от Бургас, могат да се видят останките от огромната обществена баня с подово отопление, построена в края на I в. и преустройвана през следващите столетия до края на III в.
Някои от най-важните решения не само за богата римска колония до днешен Бургас, но и за цялата империя са били взети именно в топлите бани на града. Освен че са били прочут СПА център, в който са се лекували най-знатните персони на Рим, термите са били и луксозен публичен дом. Жрици на любовта разливали вино и продавали телата си на сенатори и легионери срещу злато и сребро. Древният бордей си имал и любопитен фейсконтрол, който може да се види и днес. Здравеняци пазели портата на термите и пускали само мъже с достатъчно големи ходила. Всеки клиент заставал върху издялани в камъка стъпала, за да докаже, че е на възраст, която позволява да посещава термите.
Деултум е заключил тайни от преди 3000 години. Тракийски вождове основали древното селище. Племената на траките били покорени от римляните и градът става стратегическа провинция на империята, колония за ветераните от VIII Августов легион. Географското местоположение превръща Деултум в оживен търговски център. Разкошната архитектура на сградите подсказва, че някога в тях са живели знатни римляни. В една от разкритите гробници са намерени два прекрасни златни медальона-реликви.
Археолозите са категорични, че в Деултум е била единствената проучена в Европа средновековна митница. В нея Византия изплащала ежегодния си данък на България. Доказателството е открит митнически печат. В Деултум са открити първите фалшиви зарчета за хазарт.
Сред руините на храмовете от римско време пък е намерена уникална бронзова глава на римския император Септимий Север/193 г. - 211 г/. Тя е част от статуята на първия император от династията на Северите, която е била унищожена при нашествията на готите в средата на III век.
В богатата колекция от артефакти, открити в Деултум е и забележителна бронзова чаша "секстарий"- лично притежание на император Валент/ 364 г. - 378 г/. Тя е била изработена в чест на военна победа, по нея има латински надпис и лавров венец.