Италианска нишка бележи историята на Мраморния град, казва в специално интервю за вестник СТАНДАРТ археологът Филип Петрунов
Един от най-добрите млади български археолози Филип Петрунов бе гост в Епизод 10 на подкаста на "Стандарт". Главният редактор Славка Бозукова направи с него ексклузивно интервю за тайните на две знакови крепости у нас - Лютица и Урвич. Епизод 10 от подкаста "Чудесата на България" беше излъчен на 27 февруари 2024 г.. Може да го гледате в секция "Подкаст" на агенция "Стандарт" (www.standartnews.com), както и да се абонирате за You Tube канала на "Стандарт" (www.youtube.com/@Standart-News), където са всички епизоди на "Чудесата на България". Епизод 10 може да бъде слушан и в платформата Spotify.
През 2016 година Филип Петрунов придобива магистърска степен по археология.
От 2014 до 2017 година е уредник в отдел "Археология" на НИМ, а от 2018 година става археолог в Секция за средновековна археология на НАИМ-БАН.
От 1996 година до 2023 година е участвал в 103 археологически експедиции. От тях 69 редовни археологически проучвания, 30 спасителни археологически проучвания и 4 теренни обхождания.
Участвал е в разработването на над 20 изложби за НИМ, НАИМ-БАН, ДКИ КЦ "Двореца" - Балчик, РИМ-София, ИМ Каварна, Община Каварна, ОИМ Ивайловград и Музей "История на котвата" в Ахтопол. Той е автор и съавтор на 52 научни, научно-популярни и популярни публикации. Филип Петрунов е създател и основен автор на сайта https://kokalyanskiurvich.com/.
През 2017 година е отличен и с наградата "Археолог на годината" от кампанията "Чудесата на България".
- Розата е сърцето на Европа
- Лютица е блестяла като гълъб в небето, от нея се вижда летището на Одрин
- Цар Ясен спира османците, където стъпел - кладенец се появявал
- Проф. Виолета Нешева бе изключителна, предаваше с търпение това, което знае
- Г-н Петрунов, проучвате прекрасната, но малко позната крепост Лютица. Когато говорим за Ивайловград обаче пред очите на всички нас излиза първо великолепната вила Армира. Има ли връзка между нея и Лютица?
- Да, Ивайловград - южната приказка на България. Това малко, китно градче разполага с изключително богата история. За съжаление, няма пряка връзка между двете Чудеса в периода, в който е построена вила Армира и е обитавана от нейните собственици.
- Защо наричате крепостта Лютица Мраморния град?
- Самият хълм е изграден от мрамор. Това е естествено образувание. Добиван е на място, стените са гладени с мрамор в различни етапи на зреене. Крепостта е била като бял гълъб над околния терен. Блестяла е.
- Кой е обработвал мрамора?
- Това е много интересен въпрос, на който все още търсим отговор.
- Какво означава името Лютица?
- Има различни интерпретации. Един от възможните прочити е на цветето лютиче, друг е свързан с вид гъба.
- Кое е името, което най-много приляга на крепостта?
- Може би има и прочит, че Лютица е мъжко име, както е Добротица и други имена от Средновековието.
- Каква е ролята на крепостта през Средновековието?
- Тя е стратегически разположена на 45 километра от Адрианопол - днешен Одрин. Нейната фортификация е ориентирана като права линия срещу възможните атаки от юг. За мен тази фортификация е развита и организирана в IX век. Това е предварителният прочит, на база на материалите, които се откриват най-близко до фундаментите на масивните каменни съоръжения, които разкриваме. Най-представителната бойна кула и съответно наблюдателница - осмоъгълната кула на югоизточния край на крепостта, е с пряка видимост към Адрианопол. И днес при хубаво време се виждат перфектно летището на Одрин, центъра на града и някои по-големи сгради. Има прекрасна експозиция към най-северните хълмове на Южна Тракия, които опират в Източни Родопи.
- Много се говори за италианската връзка на Лютица - с бароните от Неапол. Къде е истината и къде легендата?
- Легенди няма. Всичко се опира на археологическия материал, който откриваме. А той показва, че търговските взаимоотношения и материалите, които излизат в пластовете от XIII - XIV век, са в немалка степен свързани с Ахейския принципат и Атинското дукство, които са пряко подчинени и създадени в следствие на Кръстоносните походи. Свързани са също така с неаполитанците, които пристигат на Балканите и първо превземат Константинопол. Създават Латинската империя и след възстановяването на Византийската империя правят своите по-малки княжества, които активно участват в балканската политика и търговските пътища от изток към запад.
- Разказвахте за една шпора на конник, която доказва връзката с латинските императори.
- Факт е, че към момента друг такъв паметник не е откриван нито в България, нито в Италия. Това е единствена по рода си бронзова шпора с позлата и стъклена паста, изобразяваща главите на седем дракона. Шест от тях са разположени по корпуса на шпората, а самият шип е оформен като глава на дракон. Очите му са запълнени със синя стъклена паста. Тези седем драконови глави представят първенците на Рим, които са един от основните символи на града. В Рим на доста места се срещат дракони. Папа Григорий XIII използва в герба си дракона през XV век. Това е моята пряка аналогия към седемте короновани латински императори в Константинопол. След възстановяването на Византийската империя те продължават номинално да се наричат латински императори в изгнание, защото вече не контролират пряко Константинопол, но тези им амбиции не прекъсват създаването на Османската империя.
- В Годината на дракона къде може да се види тази шпора с дракони?
- Всеки желаещ може да я види в централната експозиция на Общинския исторически музей Ивайловград. Той е разположен в една градска баня, адаптирана за музей. Но вече има достатъчно материал, за да се появи нов по-голям и по-добре уреден музей в Ивайловград. Искрено го пожелавам на града. Но така или иначе там има достатъчно материали, които представят много добре връзките с Търновското царство и тези с латинските княжества на Балканите, както и с Византия. Много интересен момент е, че за последните 10 години няма открит нито един нов тип византийски монети. Нашият консултант нумизмат професор Константин Дочев, вече пенсионер, но един от водещите специалисти по средновековна нумизматика, през 2020 година издаде корпус с монетосеченията на Палеолозите. Там тези три нови монети, които открихме, не фигурират. Той ги определи и вероятно ще се наложи ново издание, ако продължим проучванията и започнат да излизат нови, непознати монетосечения на Палеолозите.
- Разкажете за интересния пръстен, който намерихте в крепостта Лютица?
- Той се появи миналата година. Любопитното при него е, че това е малък, детски пръстен, върху който е изписано името Теодор. За съжаление къщата, която проучихме, е била обект на иманярски посегателства. Самият пръстен е счупен. Но от къщата произлизат и други интересни материали, като едни елементи за дреха, които също намират преки аналогии във Венеция. Тук обаче се вижда и източноправославното влияние.
- Лютица има и още една добавена стойност, особено за архитектите. Там съществува една изключително интересна сграда - турла, с характерния си конусовиден покрив, който също е свързан с провинция Бари в Итария. Каква е историята?
- Това е още една южноиталианска връзка. Първоначално при проучването на тази структура бях силно озадачен заради огромното количество плочести камъни, които открихме на няколко слоя, докато стигнем до плочника на сградата. Интересното е, че не открихме никакъв спойващ материал. Не знаех за италианския град Алберобело и чак по-късно установих, че точно там има такъв тип съоръжения, които при демонтиране на ключовия камък, се превръщат в купчина камъни, които местното население е използвало много активно при появата на бирниците от Неапол. До 18 век са практикували тази не съвсем регламентирана дейност. Чак през 18 век, когато ги освобождават от данъчни тежести и от данък сгради, започват да влагат хоросан в тези постройки. Турлата, за разлика от източноевропейските толоси, които са сходни като конструкция на покрива, има по-скоро жилищни и стопански функции. Докато толосът е свързан с погребалните практики. Повечето наши куполни гробници са изградени в този кошеровиден вид, но те са мавзолеи или гробници на представителните части на обществото, на по-висшата аристокрация. Докато турлата се появява още в I-II век, като стопанско съоръжение при обработката на нивите за почистване на камъните, за да може да се освободи място за лозарските насаждения. Този камък събран на едно място се превръща и в заслон без спойващи материали за тези, които обработват земята - били те скотовъдци или земеделци. Така се появяват временни жилищни постройки или стопански помещения.
- При толкова много връзки с Италия има ли италиански експерти, които проявяват интерес и които Вие бихте желали да поканите, за да направите общи проучвания?
- Бих се радвал на подобни съвместни дейности. На този етап не сме влизали в комуникация с колеги от Италия. Те работят на доста по-различни ставки от нас и би било много трудно да ги поканим.
- Ние в рамките на кампанията "Чудесата на България" бихме могли да поканим италианската посланичка, която отстоява каузата на взаимността и обмена на опит и информация по отношение на културното наследство, за да ви посетим.
- Би било чудесно! За щастие, от няколко години документираме много старателно всеки етап от проучването на това съоръжение. Правим 3D сканиране, което в максимална степен запазва всеки сантиметър от разкритите структури. Така, че би могло да се направи и пълна реконструкция.
- От Лютица към Урвич. Доста години вие и проф. Николай Овчаров проучвате обекта. Много интересно ми беше Ваше изказване, че Паисий Хилендарски не е роден в Банско. Всъщност, Урвич ли е бил негов манастир? Какви са доказателствата за това?
- Може би не съм бил разбран съвсем коректно. Аз не съм историк за разлика от професор Овчаров. Аз съм археолог. Тази хипотеза той я лансира. И сега може би би било опасно да посетя Банско. Но така или иначе, манастирът на Урвич около храма "Свети Илия" е изгорен около 30 години преди рождението на Паисий Хилендарски. Той няма как да го е видял.
Манастирът е опожарен и унищожен в края на XVII век. Но информацията за него е била достъпна, а той се е занимавал с всички манастири в Самоковска епархия. Урвич е един от тях, заедно с още 40-50 манастира.
- Тоест, той няма как да е работил в този манастир.
- Не, но материалите, църковната утвърд и книжнината са изнесени в действащия и до днес Кокалянски манастир "Св. св Архангел Михаил", който се намира високо в планината в непосредствена близост до Кокалянски Урвич. И днес се съхранява една сребърна кратунка - чаша за причастие, в Църковно-историческия музей на Светия Синод и Богословския факултет на Софийския университет. Тя е прибрана от късносредновековния манастир на Урвич около храма "Свети Илия", пренесена в Кокалянския манастир "Св Архангел и Михаил" и след Освобождението вече е преместена в Народния музей за съхранение. Така е оцеляла до днес. Тя, между другото, също е украсена с драконова глава.
- С какво манастирът на Урвич е бил важен за онова време? За кои години става въпрос?
- Края на XIV век и първите десетилетия на XV век, когато османската експанзия продължава към Дунав и Виена, разраства се и се налага масово ислямът, променят се законите и се налагат нови търговско-икономически и културни правила на цялото балканско население. В тази обстановка, в преддверията на София, да се появи един манастир, който изповядва чужда за тях вяра и който пази своите културни традиции от Второто българско царство, е нещо повече от голямо. Както знаем, и цар Иван Шишман, и цар Иван Страцимир загиват като предатели спрямо Османската империя, защото са сключили васални отношения със султана, но въпреки това са се опитали да запазят до последно, както се казва в един текст, "вярата Шишманова".
- Да поговорим за брата на цар Иван Шишман - цар Ясен. Какво не знаем за него?
- Бихме могли дълго да дискутираме. Това, което е известно от историческите сведения, е, че той успява да спре нашествието на османците за около десетина години, а легендата за него се появява още в началото на XV век. Той загива в края на XIV век. и след смъртта му още тогава се превръща в легенда. В църква номер 2, която открихме в цитаделата на Кокалянски Урвич през 2023 година, намерихме фрагмент от стенопис, върху който е издраскано името "Ясе". Вероятно е било цялото име "Ясен". Легендата за неговата личност, силата и геройският му дух са се появили още тогава. Те разказват за една много ярка личност. Говорело се е, че "където стъпи, кладенец се е появявал".
- Разкажете за индийската монета, която беше намерена около църквата "Св. Илия"
- Това е един прекрасен паметник, който наскоро беше публикуван от професор Овчаров. Тя се появява от Северна Индия от династията на Тоглуците, отсечена от името на Мохаммед бин Тоглук (1325-1351) през втората половина на XIV век. По какъв път точно е попаднала на Урвич, не можем да бъдем категорични. Напълно е възможно да е станало по време на превземането на Лютица. Факт е, че и тези, на които е принадлежала, не са били съвсем категорични, че това е злато. Защото са направили един сериозен разрез, за да разберат дали това наистина е благородният метал.
- Тоест появява се в резултат на търговия?
- Има и друга хипотеза. На Урвич откриваме и венециански монети. Принципно тези златни монети се движат по Пътя на коприната през Кавказ, през Златната орда, достигат до Крим. Най-ценното на тази монета е, че бива открита толкова на запад, чак на територията на България. Другият вариант е търговията с венецианците, каквато несъмнено е имало и на Урвич. Може да е била използвана за разплащане на някакъв товар, който е закупен оттам. Една от най-важните дейности, с които са се занимавали хората в крепостта Урвич, освен, че са охранявали пътя на софийското поле, е добивът на желязо. Още от античността. Затова работното заглавие на Кокалянския Урвич е Желязната крепост. По цялото Искърско дефиле се е добивало желязо, а на Урвич вече имаме няколко документирани производствени пещи за добив на желязо от черен пясък и от речна руда. Имаме доказателства и за преработка на накити. Имаме един прекрасен пръстен-печат от XVI-XVII век, доказващ правото на търговия на манастира, както и производството на накити и продажбата им евентуално в София.
- Всички тези артефакти, за които говорите, безспорно доказват за кой ли път какво културно наследство имаме. Но, преминавайки към темата "Бранд България", как да го превърнем в културен туризъм, който бъде фактор за развитие на регионите?
- Много е важна подкрепата на държавата. Нито в Гърция, нито в Италия или в Турция, нещата се случват без държавата.
- В началото на хубавото време, какво могат да видят софиянци, като отидат на Урвич?
- Kъм момента основно прекрасната природа и панорама и информационните табели, които сме поставили през годините. На този етап е това. Системно пакетираме всички структури, за да не станат обект на иманярски посегателства и да не се развива растителност.
- Там има голяма сцена. Имаше идея да се превърне в място за отдих и изява на даровити деца
- Такава сцена съществува. Тя е създадена от държавата по случай 1300 години българска държава. Но към момента не се поддържа и не се случват събития там. Ако имаше такива, би било прекрасно. Сега с отец Кръстан от храма "Св. Димитър" в Панчарево разработваме възможности за развитие на маршрут от Панчарево до Кокаляне. Около 3 километра. Идеята е да се улесни достъпът покрай реката. Първоначално ще се стартира с неделното училище, което те ще ръководят.
- По темата Бранд България. Като млад археолог много ми се иска да Ви попитам как Вие си представяте кампанията? Какво трябва да съдържа модерният разказ за България? Ето Мария Габриел го обяви като стратегически държавен приоритет, има енергия от страна на неправителствения сектор и от бизнеса
- Може би Бранд България е най-близко до лозунга на ЕС. Ние сме сърцевината на ЕС и розата е неговото сърце. Единство в многообразието - това е България. Пирин и Родопите са много различни. Ако посетите една етнографска сбирка ще видите какво разнообразие в костюмите им има в различните местности. Дори можете да видите няколко различни костюма в един район.
- Как Вие бихте окуражи младите хора да се занимават с археология? Кое е вдъхновяващото?
- Всеки млад човек се интересува от това, което има възможност да открие. Да е нещо различно и нещо, с което не се е сблъсквал. През изминалата година започнахме работа с ученици от НГДЕК.
- Имат ли желание да станат археолози?
- Ентусиазмът спада, когато поработят малко на терен, но пък в началото с изключителен интерес и желание се включиха. Дори един младеж ни подари прекрасна негова графика, вдъхновена от работата си с нас, която той е озаглавил "Битката за Урвич" - голяма картина, много красиво изработена.
- Бих желала да завършим нашия разговор с няколко лични въпроси. Какво е да имаш майка, която да е толкова амбициозна и постигнала толкова много в археологията - доц. Бони Петрунова, директор на НИМ? Това предимство ли е или недостатък, или непоносима отговорност?
- Никога не е било непоносима отговорност, със сигурност е предимство. След гимназията се опитах да се откъсна от археологията. Бях приет съвсем друга специалност в УНСС, но в един момент усетих, че тя не е за мен, прекъснах и се прехвърлих към археологията.
- Доц. Петрунова изпитва ли Ви какво сте намерил като артефакти?
- Понякога да! Но винаги е прекрасно да имаш научен консултант на една ръка разстояние. Като при медицината. Независимо дали имаш изградена хипотеза, хубаво е да погледнеш и от друга гледна точка. Прекрасно е да има с кого да го коментираш, дори когато има сблъсък на позиции.
- Имахте още една жена в живота си, виден археолог, която, за съжаление, наскоро загубихме - професор Виолета Нешева. Тя беше рецензент на Вашата докторска дисертация. Какво научихте от нея?
- С нея имахме много приятни, продължителни разговори. Всеки, който я познава, знае, че тя беше изключително отзивчива, с желание говореше за темите, които бяха обект на нейния професионален път, с огромна любов към Мелник, една от розите за България.
Тя имаше безкрайното търпение да препредава това, което знае и аз вярвам, че нейният наследник в проучванията на Мелник - доктор Методи Златков, няма да допусне нейната памет да бъде забравена, а ще продължи делото й.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
