Сватби и разводи следват лудите ритми
3000 танцуват и не спят на конгрес в Боровец
Днес доста от свидетелите на "онова" събитие вече ги няма. А и приживе те не погледнали на случилото се като на нещо чак толкова значимо. Просто по радиото прозвучала поредната нова песен на композитора Игнасио Панейро, посветена на стар негър, който продава наденица в кубинската провинция Матанзас. Та тогава в текста за първи път прозвучала думата салса. В превод тя значи сос. В случая - смесица от традиционни кубински и други латиноамерикански ритми. Много бързо ритъмът завладява сърцата, телата и всеки свободен миг на милиони по света. Днес никой не може да уточни броя на поразените от това неизлечимото заболяване. Факт е обаче, че през месец-два в различни точки на света се провеждат конгреси, симпозиуми, асамблеи и други форуми, които въпреки различието на наименованията си по съдържание си приличат като две капки вода: там не се прави нищо друго, освен да се танцува до полуда. Осмият балкански конгрес по салса се проведе миналия уикенд в Боровец. Присъстваха над 3000 души, за които, след сериозно проучване, се установи, че събират общо около 9000 часа сън. Въпреки това след края на "заседанията" "конгресмените" си тръгнаха бодри, щастливи, а доста от тях и прясно влюбени.
Макар и твърде рано, в края на миналата седмица Боровец вече беше наконтен със снежнобял елегантен смокинг. Вековните борове, пистите, покривите на хотелите и колите, дори шапките на туристките побеляха за миг. Само агнето, което по традиция се върти на жарта пред механата, си остана с цвят на шведка, прекарала две седмици в Слънчев бряг. Появиха се и мераклии, които да направят някое друг кръгче със ските. При това - безплатно и самотно, като истински владетели на пистата. Щастие невъзможно в средата на януари, например.
В същото време в девет зали на два от най-големите хотели от сутрин до вечер гостите на конгреса заседаваха, което ще рече - танцуваха. За форума
бяха дошли десет рейса от Гърция
голяма група от Турция, румънци колкото поне два футболни отбора с резервите. Тук бяха и комшиите от Сърбия и Македония, мераклии от Албания. Като гости, но не и като наблюдатели, към купона се присъединиха делегациите от Италия, Франция, Холандия, Израел. Дубайците щом видяха снега, изпаднаха в див възторг, а Фаустина, учителят по новия напиращ за слава танц кизомба от Ангола, направо реши, че е попаднал на друга планета. Имаше и салса маниаци от САЩ, Мексико, Куба.
Памбос Агапиу, който стои зад цялата тази сложна организация на танцувална вакханалия, твърди, че срещите у нас си отличават от онези в студена Европа най-вече с духа, особеното си настроение и балканската лудост. И в Швеция танцуват, но само с краката си. Душата и лицата на германците и швейцарците са ледени. Дойдат ли тук обаче, и ескимосите се разгорещяват и усмихват, добавя той.
Памбос, който е баща на салсата в България, започва да учи гръцки танци в родния Кипър. На 16 занимава в Англия да специализира салса. След това любовта го води в България. Удивен от красотата и величието на Боровец, решава, че и приятелите му трябва да видят цялото това божествено произведение на природата. И преди осем години заедно с още 500 души учредяват първия балкански салса конгрес. Това е историята. Оттогава има хора, които са тук всеки път. 360 дни работят, събират пари и се настройват за фиестата. Нямат търпение тя да започне.
А какво всъщност е салсата според тези, които вече твърдо са свързали битието си с нея. Отговорът е: Всичко. Живот. Хапче за щастие. Отслабването е най-малкото, което може да зарази дебютанта след първите лекции. Защото
хората най-често идват потиснати
видимо измъчвани от проблеми, жените са неглиже, недонаправени. На всяка следваща среща обаче се вижда промяната: появяват се грим, екстравагантни прически, все по-откачени тоалети, усмивки и огън в очите. Последното се отнася и за мъжете.
Няма друго подобно занимание, с което да се кефиш, да махаш килограми и да имаш толкова невероятна възможност да срещнеш другия, който толкова дълго си търсил. Салсата е филтър, през който минава само доброто. Не можеш да танцуваш, ако си лош. Памбос признава, че през очите му на танцувалната сцена са се оженили поне шестдесет двойки. Колко са се развели, е тайна, но и това се случва, когато в толкова ограничено пространство избухват толкова много вулкани от емоции.
Кики Какулис също е роден в Кипър. Говори перфектно български. Завършил е Националната спортна академия и докато е учил в България, се включил в школата на Памбос. Сега живее в Атина. Има отбор и участва в много продукции. До него е Ана. Тя танцува в гръцкия "Денсинг стар" и за пета година е в Боровец. С Кики се гледат влюбено, но кавалерът отбелязва, че тази страст има история. Т.е. - не е конгресна авантюра. За мен салсата е живот, повтаря вече казаното Какулис. Тя е най-лесният начин хората да си намерят гадже и да се почувстват приятно. Този, който влезе в залата, не излиза.
Той вижда друг свят
Много по-различен от онзи на улицата. Обществото ни е голямо семейство. А салсата - грип, който не се лекува, оформя диагнозата младият възпитаник на родната спортна академия.
През трите дни на конгреса талант показаха накои от най-добрите трупи в Европа. Сцената буквално се взривяваше от ритми и овации. Някъде около полунощ започваше купонът. Към осем сутринта светлината пробиваше върховете на боровете, а последните танцьори отиваха да закусят и заспиваха по масите. За много кратко. Защото само след час всичко започваше отначало.
Хорхе Камагуй: Имам ученици и в Сибир
Повече от сто души са очертали с телата си огромен кръг и са забили поглед в мъжа в средата. Той е красив, мулат, атрактивен и с чувство за хумор. Хорхе Камагуей е от най-добрите учители по салса в света. От време на време корифеят кани някоя от дамите и заедно показват поредната сложна фигура. Останалите я гледат завистливо и преглъщат. Еротика струи от всеки, жест, стъпка такт. В този момент всички задръжки са паднали. Това е салса. А Хорхе дълго се е борил, докато стигне до върха. Дори със собствения си баща.
- Роден сте в Куба...
- Да, в Камагуей. На 6 започнах да танцувам в културния дом. Обичах рисуването и музиката. Свирех на китара. По едно време по-голямата ми сестра, която беше луда по танците, реши, че точно аз трябва да бъда партньорът й на фиестите. Танцувахме и забелязвах, че хората харесват това, което правим. Облякох каубойска риза, тесен панталон, правех се на американски артист. Бях само на 8. Баща ми беше полицай, суров човек, който никак не харесваше заниманията ни. За него всеки, който танцува, е потенциален хомосексуалист.
- Не ви е било лесно...
- Никак. За да ме отклонят от лошия път, родителите ме пратиха в спортното училище. Искаха да плувам. Решението бе против волята ми. Напук продължих да танцувам. Улицата ми стана сцена. Там прогонвах стреса.
- Не се ли страхувахте?
- Много. Знаех какво ме чака, ако баща ми ме види. Той просто щеше да каже на някой патрул:
Арестувайте това педерастче. На 19 ме взеха войник. Отидох в Хавана и така се освободих от семейното робство. Вече можех да танцувам на воля. Повикаха ме в трупата на "Тропикана", но това място имаше славата на гнездо на обратни. Уплаших и отказах. Тогава с мои приятели създадохме фолклорния балет на Камагуей.
- На 20 години най-после сте станал професионал.
- Танцувах по елитни казина и като всеки кубински артист мечтаех да изляза в чужбина. Между другото наблюдавах аниматорите, които учеха туристите на танци. Не го правеха добре. Започнах да показвам как трябва да стане. Тогава бащата на момиченце, което цяла година учих на салса, ме покани в програмата на своята дискотека в Италия. А когато договорът свърши, реших да остана в Европа.
- И всичко започва отначало..
- В Барселона станах сервитьор, но бързо се свързах с приятели кубинци и отново попаднах в света на танците. Новия век посрещнах в Щутгарт, вече като учител. Направих шоу, имах си клас, бях щастлив. Тогава дойде Памазки и ме отведе в родината си Полша. От там заминах за Киев, после в Русия. Някой вкара видеозапис на уроците ми в интернет и за миг името ми стана известно по целия свят. Тръгнах да давам уроци: стигнах до сибирския град Томск и до най-южните точки на Чили и Колумбия.
- Как си обяснявате този феномен?
- Кубинците - със своето въображение и харизма - превърнаха салсата в социално явление. Европейците видяха в нея средството, с което да се отърват от страховете и скрупулите си. Изходът от бедите, които ги душат. Салсата събира всички елементи, важни за здравето -физическо и психическо. Точно затова армията на т.н. салсейрос е по-многобройна от войските и на най-мощните държави.
Когато не пътува по света, Хорхе Камагуей живее в Барселона - със съпругата си французойка. Запознали се на танци. Радва се на двете им дъщери - 13-годишната Соаили и пет години по-малката Нино.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
