Мистичният подземен храм-кладенец, единствен на Балканите, се намира на пътя за Брезник, до село Гърло. Името му е дадено или защото планините, обграждащи селото, образуват т.нар. „гърловина“, или заради дълбокия древен храм-кладенец в покрайнините му.
Едни твърдят, че храмът е на 3 хилядолетия, други - че е изграден през 12 в. пр.н.е.
Основното помещение представлява кръгла зала с кошеровиден свод, в основата на който има отвор при върха. В центъра на пода е прокопан кладенец с дълбочина 5 м. Всичко това е изумително, защото е построен чрез използване единствено на суха каменна зидария от необработен ломен камък.
На практика обектът се намира изцяло под земята, като най-високата част на градежа се изравнява с околния терен.
Учените го свързват с древната цивилизация „нураги“, която процъфтявала в Сардиния. Там целият остров е осеян със стотина сходни градежа.
Корените на този вид архитектура са още в зората на цивилизацията - в Месопотамия. Потомци на шумерите, след покоряването им от вавилонците, мигрирали към нашите земи в търсене на находища от цветни метали за производството на бронз. После те продължили към Сардиния, която се оказала златна мина в това отношение и останали там. Докато пребивавали, нурагите издълбали съоръжението край днешното село Гърло.
Учените са единодушни – храм-кладенецът е по-древен от тракийските мегалити в Родопите, Странджа и Сакар.
Смята се, че храм-кладенецът е посветен на подземния океан Абзу и на сладките води, подвластни на Шумерския Бог Енки. Той съчетава достъп до питейна вода и календар, вграден в сърцевината на храма-водохранилище. Куполът на кладенеца, наричан още „небесен отвор“ се е използвал като рефлекторен телескоп. Благодарение на него древните жреци – астрономи са наблюдавали звездите и са гадаели по тях.
Мегалитното съоръжение е открито при археологически разкопки през 1972 г. от проф. д-р Димитрина Митова-Джонова. Намерени са и кости на жертвени животни, които свидетелстват за култовия характер на постройката. Има и останал фрагмент от каменна брадва, глинен съд и стъклена чаша.
На по-малко от 100 метра от това мистично място е открита и масивна римска баня, подчинена на основните принципи на римската архитектура. Тя се състои от четири помещения, свързани едно с друго. Сградата е построена изцяло от ломен камък и хоросанова спойка.
Фактът, че култовото съоръжение е засега запазено, прави от него уникален исторически паметник с огромна важност за културно-историческото наследство на България. За съжаление, години наред той не се съхранява.
Пътят до него е оправен, но храм-кладенецът се запълва с камъни, паднали в опити да се слиза в него. Дъното е пълно и с монети, а около тях падат камъни от древния градеж. В началото на 80-те години на XX век бе изграден навес, който да предпазва обекта от метеорологичните условия, но отдавна е отстранен.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
