Чрез Виола Ополска кръвта на Асеневци прониква във всички големи европейски династии, казва в специално интервю за вестник СТАНДАРТ Росен Петров
Един от най-добрите сценаристи и тв водещи Росен Петров бе гост в Епизод 12 на подкаста на "Стандарт". Главният редактор Славка Бозукова направи с него ексклузивно интервю за 3 март, националния идеал, смисъла на Бранд България и жените в българската история. Епизод 12 от подкаста "Чудесата на България" може да бъде гледан в секция "Подкаст" на агенция "Стандарт" (www.standartnews.com), както и в You Tube канала на "Стандарт" (www.youtube.com/@Standart-News), където са всички епизоди на "Чудесата на България". Епизод 12 може да бъде слушан и в платформата Spotify.
Росен Петров е телевизионен сценарист, водещ и продуцент. Роден е на 24 юли 1970 г. в София. Завършва Националната гимназия за древни езици и култура "Константин-Кирил Философ" и Академията на МВР със специалности "Право" и "Сигурност и борба с престъпността".
Росен Петров води едно от най-гледаните предавания на телевизия България он ер "Операция История". В него, както и в предишния си проект "Операция Слава", повдига завесата над малко познати факти и личности от българската история.
Везенков е потомък на велик опълченец, Иванка Янакиева е била звезда на немското нямо кино
- Първият Дунав мост, най-големият мост в Римската империя, е бил при Улпия Ескус - до днешен Плевен
- При атентата в църквата "Света неделя" загиват повече български генерали, отколкото във всички войни
- Преди да пристигне Радецки с гръм се е вдигнал д-р Константин Везенков в атака
- Доц. д-р Трендафил Кръстанов доказа, че Моравската мисия на Кирил и Методий е българска
- Депутати бавят 8 години пенсията на Христина Хранова, герой от войната и първата жена морски спасител в света
- Росене, да започнем с 3 март. Къде беше на националния празник?
- Вкъщи, имам малко дете, което скоро ще стане на 3 години. Самият аз съм на години, така че за мене отглеждането и възпитанието на дъщеря ми е ново поле на изява и голямо предизвикателство. Едно е да имаш дете на 20, друго - на 30, съвсем различно е на 50 години.
- Винаги е радост. Но сигурно, стоейки вкъщи, си проследил разделението, което видяхме и на 3 март. На Шипка едни си правеха селфи с президента, други освиркваха председателя на Народното събрание, медиите пък - за да не влизат в спора "за" или "против" Русия, за първи път акцентираха върху възкръсването на България на европейската карта. Защо е това разделение, откъде според теб тръгва то?
- Покрай това дали сме "за" или "против" Русия и тази година на 3 март забравяме, че това е национален празник, че сме българи. Имам чувството, че едното полукълбо на българина отговаря за омразата към Русия, а другото за обичта към нея.
Измества се центърът на този празник. 3 март е важен с това, че въз основа на предварителния договор, който се случва в Сан Стефано, се създава крехката надежда за националното обединение. Българската държава се появява отново на политическата карта.
Празникът няма нищо общо с днешна Русия. Ще го кажа директно - не може едната война да отмени другата. Нито 3 март 1878 г. може да отмени това, че Русия нахлува в Украйна, нито пък войната в Украйна може да отмени това, че преди повече от 140 години руската императорска армия на Александър тт е допринесла за Освобождението на България. Не може така да променяме историята. За мен това е обективният поглед.
- В това противоборство отново забравихме героите на 3 март. Кои според теб са големите имена, които трябваше да си спомним?
- Доктор Константин Везенков, например. Той е роднина на Александър Везенков, който сега играе баскетбол в САЩ, в "Сакраменто Кингс". Константин Везенков е българин, който завършва медицина в Санкт Петербург и получава добра лекарска практика в Москва. Да си лекар тогава е означавало да имаш много богат, задоволен живот в такава огромна държава. Когато започва Руско-турската война, той веднага се записва като доброволец в опълчението. За него се казва, че е обичал сабята повече от скалпела. В един от сублимните моменти той повежда ранените в щикова атака и практически е от хората, които в някакъв смисъл спасяват изхода на битката при прохода в Шипка. Преди да пристигне Радецки с гръм се е вдигнал д-р Константин Везенков в атака. За този велик българин Ангел Каралийчев има разказ, който се казва "Юначният българин". Към края на войната д-р Константин Везенков влиза в атака в едно сражение край Сунгурларе. Ранен е тежко в гърдите и въпреки опитите да се излекува, умира. И днес селото, край което е загинал, се казва Везенково. Това е човек, за когото почти нищо не знаем. Има го на докторския паметник. Ето един герой от Опълчението.
- Има много герои. Кои други би споменал?
- Леон Курдов, който е учил в Одеса. За да спре една от османските атаки, той се самовзривява. С граната се хвърля в редицата на атакуващите.
Никола Корчев е спасителят на Самарското знаме. Това е един българин от Горна Диканя, пернишкия край, с исполинска сила. Където е хванел душманин, там го е оставял. Бил е с много буен характер. В битката при Стара Загора е получил 11 рани и е успял да спаси Самарското знаме. На една снимка той държи кон, който до него изглежда като домашно куче. Ето още един голям българин.
- Обичаш да припомняш, че в България няма пленени знамена.
- Това е исторически факт. Ние имаме доста пленени османски, както и две руски.
- Това е една от националните ни гордости. На бойното поле българските войници винаги са били герои. Защо там, в окопите, гинем за България, а когато трябва да отстояваме българския интерес на международната сцена, гънем гръбнак пред по-силните? Какво не ни достига - смелост, самочувствие, вяра...?
- Да, интересното е, че на бойното поле се представяме изключително, но преговорите не са ни силата. Не ни е силата в геополитиката. Имаме изключително странни решения, които довеждат до разделение на българите. За мен то тръгва с краха на Първата световна война. Да си спомним ефрейтор Стратия Мазгалов, който командва част от 30-и Шейновски полк на Добро поле. Французите и сърбите започват огромна атака. Съотношението е 6 към 1 в тяхна полза. Две френски дивизии и три сръбски. Нашата армия не издържа. Три години на фронта. Измокрена, гладна и уморена, с лошо снабдяване, германското настъпление се е провалило. Били сме четири държави срещу целия останал свят - Германия, Австро-Унгария, Османската империя и България срещу останалите. Такъв ни е бил геополитическият избор. Та - нашата армия започва да отстъпва. Ефрейтор Стратия Мазгалов обаче не отстъпва. Има един бункер, който се казва Скалистата висота. Отбранява се с две картечници. Почват да загиват много французи. Те са носели светлосини униформи. Това пък е тяхна недомислица - много ясно са се откроявали и мнозина са загинали. "Предай се!", крещели на Мазгалов. "Не се предавам!". Свършват патроните и българите започват да хвърлят камъни. Като на Шипка. Накрая французите докарват химическа огнепръскачка и ги изгарят живи. Това са 12 души, които не се предават. Стратия Мазгалов не се предава. Но за сметка на това част от войниците, недоволни от пробива, тръгват към София и тогава идва Войнишкото въстание или така нареченият войнишки бунт и започва българското братоубийство. От фронта се завръщат един милион обезверени хора, които три години са воювали, знаят да боравят с оръжие, отнемали са живот, виждали са как се отнема живот и се включват в българското общество. Тогава започва типичното българско братоубийство.
Много се говори за атентата през 1925 година в църквата "Света неделя". Там загиват повече генерали, отколкото във всичките войни. Един от тях е Григор Кюркчиев. Това е човек, който губи крака си по време на сражение и след 2 месеца се връща на бойното поле без крак. Така командва армията си. Направили му специална носилка, за да следи обстановката на фронта. Този човек загива в атентата 1925 година. Убит, но от кого? От ръководителя на военната организация на БКП - майор Коста Янков, също герой от войните за национално обединение, както и Иван Минков, който е автор на траурния марш на българската армия. Вазов е написал текста Иван Минков - музиката. Двама офицери, които по-скоро би трябвало да боготворят българските генерали, които са се сражавали заедно с тях. Така се преобръща нашата национална съдба, че започва нашето братоубийство. Започваме да се изяждаме един друг.
- Тоест разделението, започнало след Първата световна война трае и до днес...
- Разбира се, но в по-меки краски.
- Как в по-меки? След Втората световна война не е никак меко...
- Питат къде елитът? Няма го. Той е загинал във войните, левият е избил десния, десният е избил левия. Ето един Райко Алексиев - комунистите са му скачали по гърдите след 9 септември. Много хора са си заминали без грам вина. Много от интелектуалците са погубени след 9 септември и обратното, много от тях са убити в периода 1923-1925 г., в така нареченият "бял терор". Мен много ме плаши да не се завърнат такива времена, защото хем сме хрисими, хем в историята си имаме такива издевателства един на друг, че косата, която нямам, ми настръхва.
- Плашим се, че елитът го има, но интелектуалците ги няма, но дали всъщност голямата причина не е фактът, че националната ни памет започна много бързо да се изтрива?
- Нашата история толкова пъти е пренаписвана, като се започне от това какви сме ние. Тръгва се със славянската теза, след това идват тюркската и хуно-българската. Идва 9 септември. Тогава пак ставаме славяни, след промените през 1989 пък станахме ираноезични. Историята се нагажда винаги към победителите.
- А всъщност сме една от най-древните цивилизации. И акад. Васил Николов и други учени имат достатъчно доказателства за това.
- Праисторията е доказала убедително, че първата цивилизация в Европа е възникнала на нашите земи. Доказват го и медните рудници в старозагорско, които са на 8000 години. Там са работели над 4000 души. Само си представи каква е била организацията да се добива мед преди 8000 години. Някой прави рудника, друг прави къщички, в които работниците са живели...
- Към доказателствата трябва да прибавим и праисторическото селище в Слатина.
- Да, там съм ходил на разкопки от Класическата гимназия. Те също са на толкова години. Да добавим към тях Провадия Солницата и Варненския Некропол, с откритията в Дуранкулак, с разкопките в местността Юнаците. Виж Сърбия какво направи с културата Винча и ние какво направихме с тази праистория, която имаме.
- И тук е големият въпрос - как от това огромно национално богатство, от това, че сме третата по обем културна съкровищница в Европа, да развием туризъм. Защо още не можем да го направим?
- България има 10 обекта в ЮНЕСКО и всички са вписани в реалната листа до 1989 година. Всички са се случили по времето на тоталитарния режим. Най-много по времето на Людмила Живкова. След това няма нито един вкаран в списъка.
- В добавка на това, което казваш, да поговорим за българската част от Дунавския лимес. Тя още не е дори в индикативния списък. Всички други държави вече са в ЮНЕСКО, включително и Румъния тази година.
- Дунавския лимес е любима моя тема. Посещавал съм Рациария, Улпия Ескус... Не знам дали хората могат да си представят какво е Улпия Ескус. Този римски град не отстъпва по нищо на Ефес в Турция. Близо е до Плевен, до село Гиген. Там е бил най-големият мост в Римската империя - Константиновият мост, открит лично от император Константин Велики. 2434 метра дължина, 5 метра и 70 сантиметра ширина, 10 метра над нивото на Дунава. Свързал е Улпия Ескус с крепостта Сучидава, която е до днешния град Корабия в Румъния.
Румънците изследваха речното дъно и откриха част от подпорите на моста.
Отидете да видите Корабия - какво е направено с една сравнително малка крепост сравнена с Улпия Ескус. Ние, както се казва, вода газим, жадни ходим.
- Точно затова говорим за Бранд България - трябва да ребрандираме страната си в очите не само на чужденците, но и в нашите, в собственото си достойнство и самочувствие.
- Да, това, че ние знаем за нашата история не означава, че и светът знае. Имаме 15 000 тракийски гробници. Колко от тях са проучени?
- Имаме над 50 000 паметника на културно-историческото наследство.
- Имаме старобългарска книжнина. Но колко хора знаят, че тя е старобългарска. Доц. д-р Трендафил Кръстанов, който откри ватиканския палимпсест, е жив още, но трябва да има паметник. Той направи българския разказ за 24 май. Нали искаха и 24 май да е национален празник. Нека е такъв, но нека да го разкажем по българския начин. Защото Трендафил Кръстанов, който е академичен учен, доказва, че Моравската мисия на Кирил и Методий е била в България, а не във Великоморавия, както и че този палимпсест е написан на основата на български говори. Че всъщност тази азбука е създадена за българите, а не за славяните. Вместо този човек да бъде по всички национални телевизии на всеки 24 май, той гостува в специфични исторически предавания като моето или ще дойде на гости в подкаст като твоя. Това трябва да е национална политика. В старобългарската книжнина има удивителни неща. В "Шестоднев" е описана е кръглата земя. И това е в Х век. Представи си какъв елит е имало тогава, какъв е бил царският двор на Симеон Велики, за да се интересува от това дали Земята е кръгла и какво е течението на Нил. Всичко това е описано в старобългарската книжнина. Ако говорим за Манасиевата хроника, в която навремето скулпторът Александър Хайтов откри кльомбата. Повечето хора знаят, че това е маниерно изписване на буквата "А", но все пак тя присъства като знак. Виждал съм в Западна Европа, в някои документи, как този знак е използван най-вече за търговски цели. Но там от това винаги правят фурор: "Откриха във венециански документ знака кльомба". Но най-ранната употреба е в Манасиевата хроника.
- Пак стигаме дотам, че не можем да се презентираме. Кой за теб е българският символ, който трябва да представим пред света - розетата на Плиска, българската роза?
- Това е много сложен въпрос. Трябва да има нов разказ за нашата държава. Не като за 16-ата съветска република. Защо да не разкажем за античното наследство, за траките, за достижението на българската книжнина, за Боянската църква. Може да се разкаже по друг начин - че България е цивилизационен център.
- Защо и гърци, и турци успяват да рекламират дори и най-малкия си артефакт, а ние не?
- Целият гръцки успех се дължи на това, че по време на борбите им за национално освобождение през 1825 година възниква любов към елинизма. Най-големият й представител е поетът лорд Байрон, както и Екатерина Велика. В цяла Западна Европа стартира една голяма любов към елините. В този момент започва да се налага тезата, че днешните гърци са наследници на елините и че когато воюваш за Гърция, защитаваш Аристотел, Платон, Атина, Спарта. Въз основа на това е гръцкият успех. И на огромно лоби, което се създава по целия свят, защото в най-елитните учебни заведения има класическо възпитание, където се учи Древна Елада и Рим. Те не учат за траките и българите.
- Такъв е и случаят с Орфей - виж как се презентира от гърците и как от българите. С какво го свързваме - с Дяволското гърло, с действително с прекрасния фестивал в Момчилград?
- Гърците умеят да правят бизнес от всичко и го правят по много добър начин. Преди няколко години ходих в централния музей в Атина и бях изключително впечатлен. Една огромна зала и вътре един артефакт. У нас - една зала и 550 артефакта. Човек не знае накъде да погледне.
Няма как музеен работник да отиде да работи за 800 лева, при положение, че знае 3 древни езика и е голям специалист. Отидете до музея в Истанбул да видите какво внимание е обърнато на траките там. В центъра е прословутият глиган от Мезек...
- ... който ние дори не сме си поискали, така както в Ермитажа е мечът на Хан Кубрат, който също не си искаме, но премиерът в оставка го носи като реликва в Украйна. А колко хора знаят историята на меча на Хан Кубрат? Колко знаят за съкровището на Хан Кубрат?
- Ние по принцип не се отнасяме с достатъчно уважение към нашето минало. Прекалено важна и огромна е била България, особено в Средновековието, за да можем ние да се измерим с нея. Виждате колко трудно е да се обясни, че е имало Първа и Втора българска империя. А ние и до ден днешен го превеждаме като царство. Даже го наричаме по странния начин Първа и Втора българска държава. Срам ли ни е, че сме били империя? При това сме били империя по всички канони на династичното право. Симеон Велики! Казват, че се е самопровъзгласил за император на българи и римляни, но много учени обясняват, че той е провъзгласен от патриарха на мястото, където се провъзгласяват императорите в Константинопол, в един специален дворец. Изказана е благословия. Той е бил законен император. Но дори да приемем, че не е бил законен император, синът му обаче, известен като слабия цар Петър, който има 40 години мир и тези времена се водят Златния век на българската книжнина, се жени за дъщерята на римския император. На римския, не на византийския. Защото хората не знаят, че Византия не е съществувала. Този термин е научен и е от ХVт век. Имало е римляни и ромеи, а не византийци. Цар Петър се жени за ромейска принцеса и така кръвта на римските цезари преминава в българската династия и ние можем да носим титлата базилеос или цар. Втората държава, която получава това право е Русия, но 500 години по-късно, когато Иван ттт се жени пак за една ромейска принцеса, като папата благославя брака и руските владетели получават същата титла. Но ние водим Русия с 500 години. Това е факт. Не би ли било интересно на един европеец да посети третата християнска империя в Европа?! Първата е Римската империя, после на Карл Велики, който също е благословен от папата и третата е нашата, колкото и странно да звучи от днешна гледна точка.
- Да не забравяме, че първият християнски манастир в Европа е тук, в България.
- Да, "Свети Свети Атанасий" до Чирпан.
- Да завършим този разговор с шерше ла фам - това интервю излиза на 8 март.
- Честит празник на всички, които празнуват. Защото и за 8 март има спорове. Едни казват, че това е празникът на тъкачките от Чикаго, защото хората са протестирали за по-добри условия на труд, други казват, че е празник на жената. Ние можем да се разделим за всеки празник.
- Сещаме се за много жени, променили световната история и ако трябва да погледнем с български очи, кои са жените от историята, които на теб са ти направили най-голямо впечатление? Аз ще спомена, че първата жена дипломат в света е именно българка. Дъщерята на Димитър Станчов. Тя се казва Надежда Станчова и наистина е допринесла много за популяризирането на България в Европа, Англия и Шотландия. После тя се жени там и има много големи заслуги по време на Втората световна война. Но за теб коя е жената от българската история. Райна Княгиня, баба Тонка или име от по-съвременната история?
- Много са жените от българската история. Като започнем още през Средновековието, ако говорим за аристократични особи. Някои стават императрици, имали са ромейски бракове. Ще спомена Виола Ополска, която се жени за един от полските благородници. От нея кръвта на Асеневци прониква във всички големи европейски династии. Според някои достига чак до Сакскобургготите и Симеон тт. Но аз бих се спрял на две личности. Едната е Христина Хранова. Тя е българка, акушер. Изражда над 3400 бебета, участва в почти всички войни за национално обединение с пушка в ръка. Тя е от многолюдно семейство в Самоковско, губи 10 от братята си по време на войните. Тя е първият документиран случай на морски спасител жена в света. Спасила е над 50 човешки живота. Наградена е за това от варненци. В края на живота си тя моли Народното събрание да й отпусне пенсия. Те я забавят осем години, а когато я отпускат, тя живее няколко години след това и умира. Дори гробът й не се знае къде е.
Друга жена е Ива Ваня. Една от най-големите звезди на немското нямо кино. Нейното име е Иванка Янакиева от България, която е родена в семейство на военен в близост до Карнобат и заминава съвсем млада за Германия, като там става практически втората звезда на нямото кино в Германия. Жени се за композитора, който написва прочутата песен на Лили Марлен. Не е била с нацистки убеждения, въпреки че Гьобелс много я харесвал. Той е искал тя да стане германка, но тя отказва и запазва българското си гражданство. Не се е включвала в акция на Нацистката партия. Тя и след войната си остава звезда на Германия.
Ето една бляскава звезда на европейската сцена, за която ние почти нищо не знаем - Иванка Янакиева
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
