- Отслужиха заупокойна молитва за героя на връх Св. Неделя
- В годината на Момчил юнак откриват огромна негова статуя на браздата с Гърция
На 7 юли 2020 г се навършват 675 г. от смъртта на великия българин Момчил - родопския цар. 2020 г. е обявена за Година на Момчил юнак, като центърът на честванията е в Златоград. Патрон на кампанията е председателят на Народното събрание г-жа Цвета Караянчева, която е и член на Инициативния комитет. Наред с празниците на българо-гръцката граница при Златоград се издига огромна статуя на Момчил юнак, която ще е бъде открита на 22 август.
Важна част от Годината на Момчил юнак са археологическите и историческите изследвания за неговата личност и дело, които вече месеци водим заедно с проф. Пламен Павлов. Заехме се да изясним историческите обстоятелства около краткото управление на великия българин. Резултатите от работата в библиотеките и проведените на територията на България и Гърция експедиции ще бъдат отразени в общата ни книга "Момчил - родопският цар", която ще излезе в началото на август.
По повод на 675-та годишнина от смъртта на героя на 7 юли беше отслужена заупокойна молитва на връх Св. Неделя над Златоград, където се намира една от родопските крепости на Момчил. Събраха се хора от всички краища на Родопите, което почетоха паметта на героя.
Кой е Момчил, родопският цар? Звездата на Момчил изгрява по време на кървавата война за престола на Византийската империя, която узурпаторът Йоан Кантакузин подема през 1341 г. срещу законното регентство на малолетния Йоан V Палеолог. Военните действия се водят най-вече в Беломорието и Родопите. През 1343 г. на сцената излиза и българинът Момчил, смел авантюрист, воюващ практически с всички страни в конфликта. Със своята войска от 300 конници и 5000 пехотинци той е привлечен от Кантакузин, който му дава за управление Средните и Западните Родопи, а Момчил сам си присвоява голяма част от Беломорието и се обявява за независим от византийците владетел. Самите ромеи се страхуват от него и с уважение говорят за неговото "собствено царство", чиято столица бил беломорския град Ксанти.
Междувременно българският цар Иван Александър се намесва стремглаво в междуособицата, завладява Пловдив и голяма част от Тракия и Източните Родопи, а накрая издига българското знаме над великия град Перперикон. Именно тогава водените лично от царя войски и частите на родопските и беломорските българи под предводителството на Момчил се срещат по средата на великата Родопа. Според интересната хипотеза на проф. Пламен Павлов през 1344 г. родопският воевода се е жени за знатна българска принцеса с благословията на цар Иван Александър. Така българските предели, макар и за кратко, се разпростират отново чак до Егейско море.
Отрядите на Момчил препускат стремглаво из Беломорието и превземат редица богати византийски градове - Перитеорион, Полистилон, Неа Перамос, Кавала, Драма и други. На няколко пъти българинът разгромява армиите на ромеите и съюзните им турски орди. На 7 юли 1345 г. обаче родопският цар Момчил е притиснат пред стените на беломорската крепост Перитеорион от превъзхождащи го сили и след ожесточена битка пада убит.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
