Райчо Пампора дава име на най-красивия родопски курорт

Конференция на тема "Съвременен поглед върху климатолечението в община Чепеларе" се проведе от 4 до 6 юли 2024 г. в Пампорово. Форумът бе посветен на 90-годишния юбилей на курорта. Той се организира от община Чепеларе в партньорство с Български съюз по балнеология и СПА туризъм и "Пампорово" АД.

Целта на конференцията е да бъдат посочени възможностите на курортния комплекс Пампорово и региона в приложението на климатолечението, както и да се даде нов и модерен поглед на дестинацията, чрез задълбочено изследване по темата на хабилитирани лица от академичните среди и експерти от туристическия бранш в страната и чужбина. Официалното откриване на събитието бе от 11 часа на 4 юли в зала "Родопи" 1 в хотел "Перелик".

Елин Пелин бил влюбен в мястото, искал да го кръсти Божидарица
Днес Пампорово е на световно ниво, въздухът лекува, местната кухня пази столетни рецепти

Когато легендарният родопски търговец Райчо Белев вдигал в края на ХIХ век бесни скандали по кръчмите в Чепеларе, че го наричат Пампора, едва ли си е давал сметка, че омразният му прякор ще стане име на световно известен курорт за ски, зимен туризъм и климатолечение. Всъщност пампор не е нещо лошо или пък обидно - влак на турски. Но кибритлията Райчо не го харесвал.

Пампора бил кираджия.

Снабдявал турската армия с платове

и други вещи. По стария римски път носел стоки от Ксанти през Родопите до Пловдив и обратно. Но бил толкова бърз с доставките, че турците шеговито му подвиквали: "Райчо ефенди, вървиш като пампор.

Освен бърз обаче бай Райчо Белев бил и далновиден предприемач. Единствен видял нещо специално в местността Букова планина, стопанисвана от жители на Смолян, Райково и други селища и започнал да изкупува земята. Така постепенно се сдобил с около 2500 дка гори, пасища и ливади в подножието на връх Караманджа, днешен Снежанка. Използвал имота си, за да пасе добитък и да събира сено за него. Имал и мандра, в която произвеждал мляко, сирене и масло.

Но Господ или просто съдбата си знаят работата. През 1933 г. друг дързък чепеларец започнал за обира подигравките на родопчани.

На баир лозе тръгнал да сади, присмивали се съгражданите на Никола Чичовски, който преди 91 години тръгнал да вдига пансион в Пампорово. Днес всички говорят за визионерството му, но в онези години

хората го смятали за напълно луд

Че кой нормален човек ще прави вила за туристи на 75 километра от желозопътната линия?!

Но Чичовски бил упорит. През август 1933 г. вдига в земите на Пампора първия пансион.

"Оставил питомното и тръгнал да гони дивото. Кой ще иде на почивка в баира, че и пари ще дава за това", подигравали се чепеларци по кафенетата. "Скритото бъдеще ще покаже. И ако аз лично не видя завършено хубавото си дело, все някой ще го довърши", отговарял родопчанинът. Девет десетилетия по-късно няма съмнение, че е бил прав. А бизнес начинанието му - повече от добро.

Идеята за създаването на курорта Пампорово се зародила в главата на Чичовски още през 1925 г., когато бил председател на управителния съвет на горовладелската кооперация "Пампорово". На едно от събранията родопчанинът изтъкнал, че не само дървеният материал може да храни хората от региона, а и въздухът, и красивата природа в планината чрез построяването на подходящи сгради и превръщането на мястото в курорт. Но еретичната за времето си мисъл събрала просто подигравки.

Но Чичовски, който изявявал като съдебен и банков служител, кооперативен деятел, председател на читалище "Родопска искра" в Чепеларе, учредител и директор на Популярна банка и на кооперативното дружество "Водопад", председател на дружеството за българо-съветска дружба, не се отказал.

Строителството на първата вила-пансион в Пампорово започнало тържествено на 19 юни 1933 г. с водосвет и курбан. Само за около 50 дни майстори от Чепеларе, Момчиловци и Левочево вдигнали внушителната за времето си постройка и на 9 август същата година вилата вече приемала първите гости. Проекта за строежа направил зетят на Чичовски арх. Петър Кантарджиев.

Пансионът бил изключително модерен и комфортен за времето си. Направо 5 звезди. В сградата имало

27 стаи с 47 легла. Към всяка от тях имало течаща вода

и тераса, както и бани и тоалетни на всеки етаж.

Строителството глътнало 426 491 лв. лични средства на предприемача. До края на летния сезон - 15 септември, туристите в пансиона от различните смени наброявали над 280 души. Те плащали от 110 до 140 лв., в които влизали спане и четири пъти хранене на ден. В пансиона почивката от 14 до 16 часа била задължителна.

Славата на Пампорово бързо се разнесла и в следващите години курортистите се увеличавали. Наложило се собственикът да вдигне трети етаж с тераси. За първите седем години от началото на курортното дело само през неговия хотел минали 22 841 почиващи. Годишната печалба от пансиона варирала около 45-50 хил. лв., сочи в доклада си по повод 50-годишнината на Пампорово партийният секретар на курорта Никола Михайлов. "Тези, които ме съветваха "да не садя на баир лозе", започнаха скрито да ми завиждат, а някои от тях даже направиха собствени вили", разказва основателят на курорта. Той описва първите курортистите като интелектуалци, общественици, хора на умствения труд, писатели, художници, търговци, както българи, така и чужденци.

Сред тях бил и големият български писател Елин Пелин, който така се влюбил в Пампорово, че възкликнал: "Това е Божи дар! Името на района трябва да бъде Божидарица!". След години Чичовски дал това име на хотела си.

След успеха на Никола Чичовски и други предприемчиви родопчани последвали примера му. Значителна роля за развитието на туризма в региона изиграла горовладелческата кооперация "Пампорово", която построила няколко чешми от водопровода Студенец-Чепеларе, поправяла и пътищата в курорта. Нейна заслуга били постъпките за отчуждаване на горския фонд в района по билото на Пампорово, където се създали парцели от 1 дка и върху тях изникнали над

30 частни вили предимно на лекари

архитекти и адвокати. Бази в родопския курорт притежавали и софийски банки, застрахователни дружества, министерства и чужденци. Липсата на редовен транспорт до курорта и затварянето на пътя от снежни преспи през зимата не плашело туристите. Местните извозвали гостите с шейни от Чепеларе, загърнати с родопски одеяла.

След Деветосептемврийския преврат в периода 1947-1948 г. всички гори на кооперацията заедно с постройките в Пампорово са одържавени и започва нов етап в развитието на курорта, когато той е прекръстен на "Васил Коларов". Пансионът на Чичовски, който бил продаден преди това, става почивна станция на дейците на изкуството и културата. Тогава обслужването на туристите запада и в Пампорово се появяват свинарник, кокошарник, обори и купища тор. Във вилите се отглеждали телета, в салона за културна дейност се съхранявало сено.

С раждането на "Балкантурист" през 1967 г. със седалище в Пампорово обаче започва ренесансът на курорта. Тръгва мащабно строителство на нови модерни хотели, оборудвани с фитнес зали и басейни.

Първият съвременен хотел-ресторант "Снежанка" отваря врати през 1961 г., четири години по-късно изниква "Орфей", през 1969 г. - "Панорама", през 1972 г. - "Мургавец", две години по-късно комплексът "Преспа-Рожен", а през 1982 г., само за 12 месеца, е построен и "Перелик" - перла и емблема на курорта. Тогава се построяват и вилно селище "Малина" и прочутият ресторант "Чевермето".

Атракция за туристите става телевизионната кула "Снежанка"

със заведението в нея. Въведени са в експлоатация и четири седалкови въжени линии и три стационарни ски влека с капацитет 4000 души на час. Общата дължина на пистите за алпийски дисциплини през соца е над 15 километра, ски училището разполага с 60 инструктора и ски гардероби. Търговската мрежа наброява 25 специализирани магазина и дори кореком. И докато първите туристи, дошли от чужбина през 1962 г., са били 2000 души, то 20 години по-късно в хотелите на "Балкантурист" са отсядали 174 595 души на година, в това число 35 000 чужденци от Великобритания, Холандия, Белгия, Германия, Гърция и от братските тогава социалистически страни СССР, ГДР, Унгария, ЧехословакияЕ

Днес Пампорово световен курорт 4 сезона със специални програми и през зимата, и през лятото. Домакин на европейската купа по сноуборд, има велопарк, предлага пешеходни турове и специализирана здравна програма.
Сред големите предимства на Пампорово е липсата на опасност от лавини и ураганен вятър. Повишената отрицателна йонизация във въздуха в района на Пампорово прави курорта подходящ за