Иван Велков, Богдан Филов и Георги Кацаров са изследвали паметниците в архитектурен комплекс. Иманярските набези намаляват
Почти до края на октомври ще продължат разкопките на антична Рациария в землището на видинското село Арчар. За още две седмици ще стигнат средствата, отпуснати за проучванията тази година. Финансирането е на стойност 60 000 лева и е осигурено от Министерството на културата. Проучванията са в централното крило на откритите през 2020-та година римски терми, каза пред БНР ръководителят на обекта доцент Здравко Димитров.
"Това източното крило на банята, което разкрихме на площ от около два декара. Сега довършваме едно голямо помещение, повече от 200 квадратни метра, в което се стремим да проучим пластовете до пода от първия период на банята - 3-ти век след Христа. Целта не е само научна. Предполагам, че и архитектите ще бъдат съгласни след години да се експонира този голям архитектурен комплекс, който е много важен за туризма за цялата област. Това е и една от целите ни - да подготвим донякъде почвата за бъдеща реставрация и експозиция", заяви още той.
През последните няколко години видинската полиция отчете трайна тенденция за намаляване на иманярските набези в границите на античния град Рациария, твърдят от областната дирекция на МВР пред Радио Видин.
През 2020-та година бяха образувани три досъдебни производства за престъпление по чл. 278 от Наказателния кодекс. Случаите касаят установени в частни имоти в с. Арчар предмети с признаци на артефакти - монети и четири мраморни фрагмента, както и един металотърсач.
През 2021-ва г. впечатляващи четири коринтски капитела откриха археолози в римските императорски терми в Антична Рациария. Тогава за близо месец работа на обекта археолозите разкриха почти изцяло границите на архитектурния комплекс на термите, който е впечатляващ и мащабен. Разкрити са части от съществувалите в средата на термите басейни за студена вода (фригидариум), топла (тепидариум) и гореща (калдариум) вода, с мраморна декорация. На обекта изследователите откриха различни архитектурни елементи от украсата на термите, мраморни плочи и декорации, капители, корнизи, бази и колони с различна височина, някои от които са били по 10 метра.
За Рациария се знае, че е древен античен град край река Дунав, който е съществувал по времето на Римската империя. Развалините на града се намират на 27 км югоизточно от Видин, 28 км западно от Лом, 2 км западно от днешното село Арчар, област Видин. Името на града произлиза от латинските думи ratis - "сал", "кораб", "лодка", или от ratiaria - "вид кораб". Самото наименование определя неговото първоначално значение като важно място за корабоплаването по река Дунав и за преминаване на реката - в Рациария е имало база на римския военен речен флот.
Кога обаче е възникнал животът на това място учените не могат да кажат със сигурност. Отделни находки от латенската епоха сочат, че областта е била населявана преди римското завоевание. При сондажните разкопки не са открити следи от предримското селище. Според учените това селище е било разположено в областта на мизите, едно от най-значителните племена в Северна България, живяло тук и преди новата ера.
Важен преломен момент в историята на Рациария са годините на Веспасиан (69 - 79 г.). Издигането на града през този период е свързано и с големите грижи на Веспасиан по укрепяването на долнодунавския лимес и по организирането на дунавската флотилия.
Има данни, че около края на първи век в Рациария е настанен за известно време IV Флавиев легион и помощни войски. Към 2-ри век се отнасят и немалък брой надписи, от които могат да се направят и някои наблюдения върху характера на населението: цивилно население от военен и невоенен произход - италийци и перегрини. Според Пътеводителя на Антонин в града е разквартирован римският XIV двоен легион.
По времето на принципата Рациария има статут на колония в римската провинция Горна Мизия.
През вековете градът Рациария се развива и като голям център на занаятчийското производство. От града и неговата околност произхождат стотици предмети (на златарството, бронзолеярството и др.).
Златните и сребърните накити, произхождащи от Рациария, показват редица сходства в техниката и начина на украсата с подобни предмети, намирани в други краища на Северна България. От Рациария произхождат доста предмети от стъкло, кост, не малко геми и камеи, но доколко те са внасяни отвън или изработвани на място, трудно би могло да се твърди при сегашното състояние на проучването върху тези материали.
Първият, който обръща сериозно внимание на античния град, е австрийският изследовател Феликс Каниц през 1860-те години. Позовавайки се на Клавдий Птолемей и Певтингеровата карта, той пръв съобщава: "Значителен град ще да е изпадал до толкоз и ще да е оставял толкова малко следи от стария си блясък, какъвто е случаят със сегашния Арчар, някогашната римска величествена и прочута Рациария".
Около три десетилетия по-късно, в самия край на века Вацлав Добруски посещава останките на някогашната провинциална столица с цел събиране на археологичен материал. Същият прави и описание на акведукта и дава информация за различни архитектурни структури в хинтерланда на античния град. През 1900 г. Борис Дякович също обръща внимание на града като прави някои доуточнения на описанията на Вацлав Добруски.
Първата публикация изцяло върху историята на Рациария излиза от печат през 1911 г. и тя е дело на Никифор Неделев. Кръгът от учени, които се занимават с изследването на паметници от римския град, през първата половина на XX в. е допълнен от Иван Велков, Богдан Филов и Георги Кацаров.
В периода 1958 - 1968 г. се провеждат частични разкопки с известно прекъсване, организирани от видинския музей и в частност от тогавашната директорка Йорданка Атанасова. Поради липса на средства археологическите разкопки са прекратени през 1968 г. В началото на 90-те години на XX век заради политическите промени финансирането на археологическите разкопки е спряно.
Преди десет години проучванията и разкопките на античния град бяха възобновени и вече дават своя плод, като в района са открити множество предмети, показващи богатата история на древния град.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
