- Вземи уникалното издание с 40 от най-вълнуващите предания за символите на древното ни наследство
В първите дни на февруари идва междусрочната ваканция. Какво по хубаво от това детето ти да я прекара в най-вълнуващото книжно пътешествие - из Чудесата на България.
Подари му уникалното издание "40 легенди за Чудесата на България", което вече е на пазара.
По повод 10-ия юбилей на най-родолюбивата кампания "Чудесата на България" "Стандарт" за първи път събра в луксозна книга 40 от най-магнетичните предания за символите на древното ни наследство. Книгата съчетава историческите факти с митовете за Чудесата и е безценен пътеводител в историята както за учениците, така и за техните родители.
Към всяко от Чудесата са представени и подходящи маршрути за културно-исторически туризъм, които всяко семейство може да измине.
Уикендите и междусрочната ваканция са идеалното време детето ви да прочете легендите и да начертае семейния маршрут за перфектна дестинация, която фамилията ви да посети щом се затопли.
ВИЖ ОЩЕ: Легендата за Глухите камъни.Вземи книгата за Чудесата
Книгата струва 15 лв. и може да се купи със "Стандарт" в големите магазини, бензиностанциите, малките търговски магазинчета и всички места, на които се продават вестници. Отделно изданието може да се закупи и от редакцията на "Стандарт". Заявки се правят на тел. 0885 138 529.
Кампанията "Чудесата на България" в юбилейната десета година се провежда с подкрепата на българския еврокомисар Мария Габриел, която отговаря и за опазването на културно-историческото наследство в Европа. Тя е автор на предговора към "40 легенди за Чудесата на България". Специално послание към българите отправя и Пиет Яспър, вицепрезидент на "Европа Ностра" - най-голямата фондация на Европейската комисия за опазване на културно-историческото наследство, чийто президент е оперната звезда маестро Пласидо Доминго. "Стандарт" е носител на наградата на "Европа Ностра" за 2018 г.
Книгата "40 легенди за Чудесата на България" е и специалният ни подарък, за всеки, който се абонира за "Стандарт" през 2021 г.
"Стандарт" вече започна да ви разказва някои от най-пленителните вълшебни приказки за Чудесата на България. Днес ви представяме легендата за още едно от най-знаковите и най-магнетични чудеса - Мадарският конник.
Мадарският конник и бог Тангра
- Кой български кан - Тервел, Крум или Омуртаг, е увековечен в скалата?
- Три догадки какво държи войнът в лявата си ръка
Поради ерозията на скалата и лошото състояние на фигурите, останалите елементи от композицията са спорни и нееднозначни. Три са догадките какво държи конникът в лявата си ръка: кана с вино, ловджийски рог или поводите на коня. Още се спори
дали ездачът е с наметало или с калъф за стрели
Повечето изследователи смятат, че лъвът е прободен от копието, но има и такива, които твърдят, че то не се забива в него. Някои учени дори откриват в композицията орел и змия.
В скалата са изсечени три надписа на гръцки език, отнасящи се до събития от българската история от началото на VIII до първата половина на IX век. Най-старият надпис е от управлението на кан Тервел и разказва за помощта, която владетелят оказва на византийския император Юстиниан II Носоотрязания при връщането му на престола в Константинопол.
Забележителният скален релеф от ранното Средновековие е за първи път е описан през 1872 година от Феликс Каниц. Датировката, както и самоличността на конника все още са спорни. В подножието му са открити пещера с артефакти от тракийската епоха, българско
езическо светилище с каменен надпис
на бог Тангра, както и малка църква. Тези факти ясно показват, че мястото около паметника представлява стар култов център, използван през различни епохи, което прави датирането на паметника още по-сложно.
Някои учени свързват барелефа с тракийската култура и смятат, че на него е изобразен тракийски конник, особено популярен сред местното население през Античността. Позовавайки се на стареенето на камъка, други изследователи предполагат, че лъвът в релефа е изсечен по-рано от кучето, а конят е преправян във времето. Според тях композицията е променена при управлението на Тервел, превърната е в ловна сцена и след това са добавени надписите и ловното куче, което е типично за такъв сюжет. Съществуват дори мнения, че конникът изобразява персийския владетел Дарий или древноиранския бог Митра.
Най-популярната хипотеза обаче е тази за българския произход на скалния барелеф. Опирайки се на стилистични характеристики и на информацията от надписите, повечето учени са убедени, че край Мадара е увековечен някой от българските канове - Тервел, Крум или Омуртаг. Част от тях намират сходства с тюркски художествени традиции и сюжетни линии, други пък се аргументират с приликите на подобни изображения, характерни за персийското изкуство. Техни колеги, подкрепящи теорията за
българския произход на паметника
предполагат, че ездачът може да не е конкретен кан, а събирателен образ на българския триумфиращ владетел или дори бог Тангра.
Засега най-много поддръжници намира становището, че конникът представя кан Тервел и се възприема като символ на българската държавна мощ и самочувствие на нейните владетели.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
