За празника на археолозите показваме най-впечатляващите открития от сезон 2024, казва проф. Людмил Вагалински в специално интервю за вестник СТАНДАРТ
Най-големият скален писмен архив в Европа се руши
Трябва ни дългосрочно финансиране за разкриване на обектите и привръщането им в атракции
Хераклея Синтика цъфти икономически през I-III век
Климатичните промени влияят пагубно на Александровска гробница и Храма на Кибела в Балчик
- Проф. Вагалински, участвате на 10 февруари в големия национален форум "15 години Чудесата на България - SOS за културното наследство". За този период много обекти бяха разкрити, обновени, променени. Как стана така, че днес вместо да говорим за превръщането им в културно-исторически атракции и маршрути за туризъм отново на дневен ред е базовият въпрос - парите за археологически разкопки?
- Въпросът за парите винаги стои на дневен ред. Без тях не можем да превърнем историческите обекти в привлекателни туристически цели. През последните 3-4 години организацията за финансиране на планирани археологически теренни проучвания се влошава непрекъснато. Първо -- закъснява провеждането на ежегодния конкурс за финансиране на такива проекти. Второ - спечелилите проекти получават парите твърде късно -- в края на лятото, даже през есента. Трето -- неоправдано се бави окончателното изплащане за вече изпълнени проекти. Бавят се плащанията към институциите изпълнители -- музеи, университети, НАИМ-БАН. Чакаме немалки суми още от 2023 г. Вчера прочетох, че Министерство на културата ще разплати 2 700 000 лева за вече проведени и отчетени археологически проучвания. Дано се случи!
- Как стои въпросът за общата сума, която се отделя за планирани теренни археологически проучвания?
- Тя остава непроменена през последните десет години -- около 2,5 милиона лева. Има инфлация, повишаване на трудови възнаграждения, цените на горивата растат. Понякога се спрягат по-големи суми, но те остават само на думи. Никога не е било ясно кой и по какви критерии определя общата сума
- Големият проблем, свързан с възстановяването на културното наследство е липсата на дългосрочно финансиране. Време ли е да се определят приоритетни обекти? Как и на какъв принцип трябва да става финансирането им?
- Дългосрочно финансиране е необходимо не само за т.нар "приоритетни" обекти, но и за останалите, които печелят проекти на конкурсен принцип. Всички се финансират само за една година. Ефектът е далеч по-малък от възможния такъв. Приоритетните обекти трябва да докажат, че са такива, тоест, че са полезни за българското общество по два основни критерия. Първо -- каква важна информация за българската история и култура е добита в резултат на тяхното проучване. Второ -- каква парична възвръщаемост носят. Би трябвало финансирането на приоритетни обекти да е за пет години с междинни отчитания. Когато кандидатстваш за финансиране като "приоритетен" обект, трябва да представиш ясен план за управление за времето на проекта, но и за пет години след него. Нужно е да удостовериш какви средства са вложени за развитието на обекта през предходните пет години и какви приходи е донесъл той. Редно е кандидатстващият за "приоритетен" статут обект вече да разполага с поне базова туристическа инфраструктура. Тя ще се докаже, че общината и съответните специалисти са вложили усилие и този обект не е на нулево ниво като изследване и поддръжка, а е достатъчно развит и когато бъде приоритетно финансиран, той ще носи и финансова възвръщаемост, и популярност на българската история. Изискване за вече вложени средства в обект би подтикнало съответната община и специалисти да влагат повече усилия в качественото му управление, ако искат да стане "приоритетен" за държавата.
- Кои са другите големи проблеми на археолозите, за които очаквате подкрепа от държавата?
- Налице е неоправдано забавяне на разрешителните за планирани теренни археологически проучвания, което е в разрез със съответната Наредбата към ЗКН, където ясно е определен срокът.
- Вие неведнъж сте казвал, че наред с разкриването на обектите държавата, трябва да се погрижи за реставрацията и социализацията им. Как може да се случи това?
- Ролята на държавата е да осигурява подходящи условия, тоест да провежда политики. Тогава общини и специалисти ще видят тази възможност, която е създадена от държавата, и ще я осъществят. Държавата не спазва обаче една основна своя отговорност, а именно -- опазване на археологическото наследство. Иманярската напаст не е овладяна. Тя нанася ежедневно такива поражения върху археологическото наследство, че скоро ще се обезсмислят всякакви държавни стратегии в областта на археологическото наследство.
- Археологическата гилдия апелира за национална стратегия за културно-историческото наследство. Какви трябва да са основни точки в нея?
- На първо място -- срок! Тази стратегия трябва да покрива поне десет години. Второ, трябва да се определят нейните приоритети за избрания период. Трето, ясно да се опишат конкретни източници на финансиране. И не на последно място -- да се формулират постижими резултати. Стратегията би трябвало да се изработи от изявени специалисти по темата заедно с юристи и икономисти, а не - - от анонимни чиновници.
- Собствеността на обектите е следващият голям казус. Дори Хераклея Синтика е на терен с частни имоти. Какво е решението?
- То е записано в Закона за културното наследство. Има няколко члена, които ясно са постановили как се подхожда в тези случаи. Министърът на културата е овластен да решава такива казуси в полза на обществения интерес, а не -- на собственика на парцел в рамките на археологически обект. Археологическото наследство в България е държавна собственост. Собственикът може да подпише споразумение за партньорство с Министерство на културата и със съответната община. Ако откаже, неговият парцел се отчуждава. Хераклея Синтика не е изолиран случай. Много други археологически обекти в страната се сблъскват с този проблем.
- Живеем във време на климатични промени, които влияят понякога дори екстремно на паметниците от недвижимото културно наследство. Мадарският конник е най-емблематичният пример за това. Какви мерки трябва да вземе държавата?
- Тя би трябвало да подеме създаването и да координира програма, която да откликне на тази растяща природна заплаха. Първо, спешно трябва да бъдат разпознати онези емблематични за българската култура и история обекти, които са застрашени. Имам предвид не само обекти в нашата страна, но и извън нея. В румънска Добруджа, например, в Мурфатлар край Констанца се намира скален манастир. Той съдържа врязани в скалата над 160 надписа плюс изображения. Надписите са рунически, кирилски и няколко на гръцки. Светата обител действала в периода IX-XIII век и е свързана с културата на Първото българско царство и с процеса на неговото християнизиране. Манастирът е най-големият ранносредновековен скален писмен архив в Европа. Но той се руши пред очите ни. До 10 години ще изчезне. Спешно е българската дължава да си партнира с Румъния. У нас също има обекти, за които трябва да се вземат мерки. Такива са, например, и Александровската гробница, и Храмът на Кибела в Балчик. Осигурявайки финансиране за спасяването и експонирането на такива изключителни обекти, държавата трябва да контролира системно изпълнението на съответните проекти като техните ръководители носят лична отговорност.
- Вие сблъсквате ли се с този проблем в Хераклея Синтика?
- Да! Хераклея лежи на две реки -- Струма и Струмешница, което означава нежелана влага и чести замръзвания (около 70 годишно). От друга страна, лятото е много горещо. Резултатът е резки температурни амплитуди през годината, които поразяват древната архитектура, стенописи и пр. Ние работим с добри реставратори и способни архитекти. Опитваме се заедно с общината, която е стопанин на обекта, да опазим Хераклея и от климата.
- Хераклея Синтика е едно от новите предложения за ЮНЕСКО. Как представяме този изклюителен обект пред световната организация?
- Идеята Хераклея Синтика да бъде номинирана и включена в списъка на ЮНЕСКО е нова. Тя има своето основание, но е нужна внимателна преценка, доколко сме готови с такава важна стъпка. Изясняваме си процеса със специалисти. Но в министерствата все още липсват специализирани в ЮНЕСКО проблематиката звена. Такова е наложително особено в Министерство на културата. България има седем обекта със статут на световно културно-историческо наследство. Притеснява не тяхният малък брой. За последните 40 години не е вписан български обект. Но пък сме свидетели на периодични кризи със статута на стария Несебър. Седемте български ЮНЕСКО обекти не разполагат със свои планове за уравление. А те са задължителни. Отново опираме до подготвени хора.
- След реставрацията на двете римски статуи, които открихте, кои страници от историята на Хераклея бяха попълнени?
- Първата статуя, която намерихме в началото на юли 2024 г., представя, най-вероятно, внука на император Октавиан Август -- Луций Цезар. Тя потвърждава, че Хераклея Синтика била близка с първия римски император. Тази удивително запазена мраморна скулптура на 2000 години е вече почистена от д-р Китан Китанов -- реставратор в НАИМ-БАН. Изложена е в музея в Петрич. Втората статуя датира от средата на II век, тоест тя е създадена около 150 години след първата. Тя се обработва в момента в лабораторията на НАИМ-БАН от реставратора Ренета Караманова. Главата е вече почистена. Работи се по тялото. Двете статуи показват, че Хераклея Синтика благоденства през т-ттт век. Те илюстрират и коравия дух на хераклейци, които в труден за тях период в края на IV век (след тежко земетресение и окончателно налагане на християнството като единствена държавна религия) уважавали своите предци и водачи, имали кураж да опазят техни изображения. Само, когато ти си в мир с миналото, можеш да продължиш уверено и градивно напред!
- Как ще отбележите празника на българските археолози?
- На 14 февруари откриваме за 18-ти пореден път изложбата "Българската археология" през предходната година, в случая - през 2024 г. Гостите на Националния археологически музей ще могат да видят втората статуя, както и много други атрактивни и непоказвани находки. Изложбата убеждава, че българските археолози работят системно, организирано, на високо профеесионално ниво и допринасят за културата и финансите на България. Редно е да уважаваме техния труд, да ги ценим и търсим!
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
