Един от най-големите български специалисти по антична история проф. Людмил Вагалински бе вторият гост в новото тв студио на "Стандарт". С ексклузивно интервю за тайните на римляните в българските земи той участва в подкаста "Чудесата на България". Епизод 2 беше излъчен на 2 януари 2024 г. и беше специалният новогодишен подарък за читателите на "Стандарт". Може да го гледате в секция "Подкаст" на агенция "Стандарт" (www.standartnews.com), както и да се абонирате за You Tube канала на "Стандарт" (www.youtube.com/@Standart-News).
Археологът, проф. д-р Людмил Вагалински и екипът му разкриха тайните на уникалния римски град Деултум край село Дебелт, бургаската община Средец. Това е легендарният град на ветераните от VIII Августов легион, единствената военна колония на свободни римски граждани на територията на днешните български земи.
В периода 2011-2018 г. проф. Людмил Вагалински е директор на Националния археологически институт с музей при БАН. От 2007 г. е ръководител на проучванията в античния град Хераклея Синтика край с. Рупите, Петричко, където прави невероятни открития. В биографията му влизат разкопките на дунавските римски кастели Ятрус в Русенско и Трансмариска в Силистренско.
- Откриха 10-стенни кули в Бонония
- В Залдапа канадци, французи и българи работят в много добър отбор
- В Трансмариска са поправяли корабите на Дунавската флотилия
- Проф. Вагалински, защо не популяризираме достатъчно римското наследство в българските земи. Какво ни липсва? Инфраструктура ли нямаме, легенди ли нямаме?
- Вие ги популяризирате. Правите го системно и Ви благодаря за това. "Чудесата на България" е емблема.
- Благодаря. Тази година кампанията ни прави 15 години.
- Много е. И то системно, без прекъсване - не инцидентно. Това е рядкост. За съжаление в България не сме много добри маратонци. Имаме добри идеи, но много бързо се отказваме и не ги довеждаме докрай.
- Спринтьори, но не маратонци.
- Да. Това, което според мен ни липсва, е доброто взаимодействие между държавата в лицето на съответните министерства, медиите, и туристическия бранш. И в случая археолозите като специалисти в науката. Не работят заедно добре.
- Каква бе изминалата година за вас, археолозите. Кои са най-големите открития в областта на античността?
- Добра година беше. Имаше достатъчно пари на централно ниво, макар че късно пристигнаха, което много затрудни археолозите като време и като отчетност. Даже имаше някои университети, които се отказаха, защото нямаше време да се възползват от средствата. Надявам се тази година това да бъде избегнато.
- Кои бяха античните чудеса на 2023 г.?
- Ще спомена няколко обекта. Ще започна с Дунавския лимес - римската дунавска граница. Бонония - днешен Видин. Там работи много добър колектив, ръководен от колегата Здравко Димитров. Разкриват укрепителната система на Бонония от IV век, времето на Константин Велики. Откриха много интересни десетстенни кули. Те са голяма рядкост. В България няма други. Единственият аналог е Феликс Ромулиана край Зайчар.
- Какво е наложило тези кули да са с 10 стени?
- За подобряване на отбранителната способност. Ъглите отклоняват ударите на каменните гюлета.
Силно впечатление правят успехите на колегите и в Рациария - римска колония край с. Арчар.
Тя е много изстрадала. Иманярите там дълго време правеха каквото си искат, особено през 90-те. Направиха доста поразии.
Там разкриват термите - римските обществени бани, които са огромни, около 2 декара застроена площ. Много добре запазени. Стените им са толкова мощни, че иманярите - въпреки булдозерите, с които работят, не са успели да направят големи поразии.
- Какви са откритията в Нове край Свищов?
- В този известен римски военен лагер работи българо-полски колектив. Има много добри резултати. Варшавският екип проучва казарми и жилището на примипила (лат. primus pilus). Това е старшият стотник в легиона - изключително висока позиция. Българският екип, воден от колегата ми Евгения Генчева, откри едно много интересно жилище с цветни мазилки от IV век.
В Алмос, Лом, също имаме много силен екип. Колегата ми Влади Живков - много способен млад археолог от нашата секция "Антична археология" в НАИМ работи системно през последните години. Той и екипът му откриха много добре запазена конюшня от I век след Христа. Това е без аналог в земите по долен Дунав. Досега подобни конюшни заедно с казармите имаме от Британия, в Панония (Унгария), но тук - не.
И в Сексагинта Приста в Русе има много силен екип. Те имаха шанс да проучат поредица от жилища, която започва от II-I век преди Христа, та чак до ХIХ век след Христа. Вижда се как животът не е прекъсвал и как се е развил.
В Дуросторум, Силистра, работи много силен екип на местния музей. Откриха надгробна плоча на римски легионер, живял в началото на
III век - преди 1800 години. Легионер от ХI Клавдиев легион. И още по-интересно - откриха път, създаден през VI век, който излиза от Дуросторум и тръгва на юг. Той е бил използван от Първата българска държава през Х век. Толкова добре е бил направен, че продължават да го използват четири века по-късно.
В християнската базилика в крепостта Залдапа работят канадци, французи и българи в един много добър отбор. Откриха изключително добре запазени мозайки с геометрична украса от VI век. Ще направят пълна възстановка.
- Пропуснахте един наш общ любим проект - Трансмариска, Тутракан. Обект, който е проучван от Вас и който бе чудо на България. Вярно ли е, че Трансмариска е била работилницата за корабите от пристанището с Сексагинта Приста?
- Трансмариска е бил много голям военен кастел. Особено през късната Античност, от края на III век насетне. Там лагерува римска част още от I век. Започнах там работа като ръководител на разкопки в далечните 1988-89 г. Изпратиха ме тогава, току-що защитил дисертация. И музей направихме. Много силен екип работи там.
Да, в Трансмариска са поправяли корабите на Дунавската флотилия. Имат много мощна крепост, създадена около 300 година век. Сърцето ми е в този град. Много усилия хвърлих. Отлично са експонирани находките благодарение на местното ръководство. Има един сърцат човек - Петър Бойчев, директор на музея. Той прави чудеса. Дай Боже, повече такива хора.
Искам още един обект да спомена - в община Аврен, Петърч кале. Там работи моя колежка Мария Манолова от музея във Варна. Тази година разкриха много интересна римска кръстовидна гробница от II-III век. За съжаление още в древността е била ограбена.
На Калиакра екипът на проф. Бони Петрунова работеше тази година римски жилища. В това бижу - Аполония Понтика (Созопол) имат много добри резултати. На остров св. Кирик, който е свързан със сушата намериха трети храм.
- Нека поговорим още малко за Дунавския лимес. Румънците сякаш ни изпреварват. Защо още няма маршрут за римските кастели по долен Дунав? Къде сме ние?
- Ще Ви отговоря с контра въпрос - защо нямаме крайдунавски път, който да върви успоредно на реката. Римляните са изградили такъв, ние - не. Това е една от основните причини.
- Днес у нас все още се спори трябва или не да се строят магистрали. Не звучи ли нелепо да се води този разговор 2000 години по-късно?
- Нелепо е. Без пътища нищо не е възможно. Те са в основата на всичко. Няма нужда да откриваме топлата вода.
Трудно е, но все пак не е безнадеждно. Това, което правим, е да организираме този наш Дунавски лимес - това са 471 км по десния бряг на долен Дунав, нашата северна държавна граница с изключително добре запазени, многобройни римски обекти. И той да бъде записан като световно историческо наследство от ЮНЕСКО. Работим съвместно четири държави - Хърватия, Сърбия, Румъния и България заедно да номинираме държавата ни, за да включим тези обекти в списъка на ЮНЕСКО.
- Те вече са в предварителния списък, нали?
- Да, но той трябва да бъде одобрен и да се подаде заедно от четирите държави. Ние сме координаторът. Другите държави избраха нас, българите, да сме им водачи. Не е много лесно, има огромна бумащина. Но ние се справяме доста добре, законодателството ни е добро. Надяваме се най-късно през 2025 г. да вкараме окончателно за одобрение съответната документация.
- Това ще ни донесе културно-исторически туризъм.
- Това ни носи необходимата популярност. Общините са силно заинтересовани, защото бидейки в ЮНЕСКО може да кандидатстват за различни европейски фондове за консервиране и експониране.
- Нека поговорим за друг Ваш обект - Деултум, който също бе чудо на България. Разкажете ни за този невероятен град, наричан Малкия Рим на Тракия?
- Легионерите от Осми Августов легион са служили в Нове, на Дунава. При пенсионирането си са получавали земя, за да урбанизират и контролират този външен регион. Ветераните създават тази военна колония. Това е първият римски град в България с много висок статут. Копират Рим като организация, архитектура и градоустройство.
- Вярно ли е, че градът е бил изцяло под ръководството на императора?
- Вярно е, че колониите поддържат много тесни контакти с Рим. Администрацията и архивите им са частично дублирани и в Рим. Ние знаем точно кога е основан Деултум благодарение на бронзова плочка, която е намерена в средата на ХIХ век при разкопки в Рим. В нея се споменава един ментор на града и бивш пръв командир на този Осми Августовски легион. Връщайки се в Рим той представял интересите на града в Сената.
- Кога Деултум е бил пристанище?
- Деултум е имал свое пристанище през Мандренското езеро и чрез р. Средецка до ХII-ХIII век, когато морето вдига нивото си и реките се вливат все по-трудно. Деултум е бил много важен средновековен град. Той е граница между Първото българско царство и Византия векове наред. Там е намерена митница, която е може би най-старата разкрита в Европа. Оттам са печатите на цар Борис, които са в НИМ. Там тече цялата ни търговия с Византия. Там има нещо много интересно - Еркесията, българската "Китайска стена". Това е 140 км дълго землено дървено укрепление, което върви от Деултум до Симеоновград - Констанция. Построена е през VIII век, но е много малко популярна. От нас зависи да разказваме за нея.
- Доколко е вярно, че там е било покръстването на цар Борис?
- Не може да го твърдим със сигурност. Възможно е. Вярно е, че има много открити печати, включително и тези на цар Борис. Очевидно Деултум е не само граница и митнически пункт, а място за преговори, за политически контакти.
- Тази година бе много добра за работата Ви в Хераклея Синтика. Ще обобщите ли откритията?
- Най-после обектът става адаптиран за нуждите на посетителите. Горд съм, че Хераклея вече се превърна в място за културен туризъм. Успяхме и с помощта на "Стандарт" да направим обекта популярен още преди да бъде изградена инфраструктурата до него.
- Какво могат да видят туристите?
- Най-вече централния площад на града. Агора или форум, няма значение как го наричаме - издигнати колонии, капители, гражданската базилика - съдебната палата. Една поредица от 15 помещения, които са били свързани с култови практики включително почитане на богинята Немезида, покритите портици. Огромната клоака максима - каналът за мръсна вода, в който можеш да се движиш прав. Има много разказ, много история. Когато започнахме през 2007 г., мястото беше една поляна, нищо не се виждаше. Благодарение, донякъде на ината ни, на това, че сме мотивирани, както и на подкрепата на държавата - защото получихме три пъти целево финансиране, благодарение и на общината в лицето на кмета Димитър Бръчков, постигнахме резултат.
- Кой е създал града - Александър Македонски или баща му?
- Баща му. Хераклея е създадена по времето на Филип II. Около средата на 350 година преди Христа. По-точно не можем да прецизираме. Александър тогава е бил прекалено млад. Баща му е създал тази древна македонска колония по чисто стратегически причини. Тя процъфтява дълго време - 800 години, докато в края на IV век и във втората четвърт на V век две тежки земетресения сриват града. Част от хераклейци продължават да живеят в по-горната част, на Акропола, чак до края на VI век. Бях изумен от високия стандарт на живота им. В резултат на земетресенията хората обедняват, през V век градът замира. Но горе на Акропола не е така. Били са богати, явно са имали подкрепа от Константинопол. Вероятно са изпълнявали някакви стражеви функции, защото имат много хубава вносна керамика, много стъкло, хубав метал. Дори златна монета намерихме - при положение, че вече бяха минали преди нас иманярите.
- Какво говори невероятното светилище на Немезида. При положение, че е покровителка на гладиаторите, означава ли това, че в Хераклея да се водили гладиаторски битки и идвал ли е император, за да ги гледа?
- Категорично е имало гладиаторски битки. Имахме шанс тази история да я запечатаме във времето, да я разкрием. Върху самите мраморни оброчни плочки на Немезида има ясни изображения с гладиатура - гладиаторски шлемове, тризъбци, мечове.
- Къде е било мястото на битките?
- Това място би трябвало да е театърът на Хераклея, който е бил адаптиран за това.
Ще направя едно отклонение. Това лято в горещините идваха много чужди туристи. Виждам семейство - изнемощели, отивам, и ги питам на английски: От къде идвате? И те ми казват от Фолклендските острови. Изумително. Досега фаворити ми бяха гости от Фарьорските острови, които идваха за трети път на обекта. Но тези от Фолклендските направо ме разбиха.
- Как са научили за Хераклея?
- И аз това ги попитах. Отговориха: "В мрежата, в интернет, пускате много интересни филми със субтитри на английски - гледаме и четем".
- Тази година получихте голямата награда на "Чудесата на България" за откритие на годината - оброчната плочка на Тракийския конник. Разкажете повече за нея.
- Благодаря Ви за наградата! Плочката е много естетически издържана. Има надпис на гръцки.
- Какво означава този символ - Тракийският конник, за Хераклея Синтика?
- Траките са живеели в околните села. В града, в началото на III век получават по-водещи позиции в самия град. Това става благодарение на едикт на император Каракала от 212 г., който обявява всички свободни жители на империята за римски граждани - изравнява им правния статут. Така в III-IV век вече виждаме траките на водещи позиции. Имаме епиграфски паметници за това. Примерно, списък на ефеби - това са млади мъже от богатите местни семейства. Повече от половината имена в списъка са на траки.
- Тоест, не са изчезнали?
- Не, не са. Напротив - имат едно възраждане през III-IV век. Стават водещи. Неслучайно имаме императори през III-IV век, които са от тези балкански - тракийски и илирийски - територии.
- Ние заедно работим за каузата "Бранд България". Какво трябва да направим, за да превърнем България в достатъчно атрактивна дестинацията?
- Това, което правите, е още една визитка на България. Имаме нужда от това, все още не сме достатъчно разпознаваеми по света в сферата на културно-историческото наследство.
Трябва да сме мотивирани и системни. Да продължавате да дърпате тази тежка кола - да популяризирате и да се мъчите да ни съберете, за да се работи в екип. И много ми се иска специалисти, Министерство на културата, медиите във Ваше лице и туристическият бранш да работим заедно. Защото туристите искат да видят атрактивни туристически пакети, а не - отделни обекти.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
