Мечтая да видя древния храм на Филипопол в ЮНЕСКО, вече подготвяме номинационното му досие
Над 190 000 туристи са посетили Епископската базилика
Ще представим обекта подобаващо пред 47-ата сесия на Комитета за световно наследство на ЮНЕСКО в София
Връщаме блясъка на възрожденската баня на д-р Стоян Чомаков
Ние реставрирахме мозайките на терен, а преминаващите хора ни ръкопляскаха, казва в специално интервю за вестник СТАНДАРТ проф. Елена Кантарева, директор на ОИ "Старинен Пловдив"
- Проф. Кантарева, Епископската базилика на Филипопол е една най-големите културно-исторически забележителности в Пловдив. Какво най-много впечатлява туристите?
- Епископската базилика на Филипопол е паметник с изключително висока историческа, художествена и научна стойност. Сградата е уникална по своя мащаб, архитектурно решение и декорация и се нарежда сред най-представителните раннохристиянски обекти. Тя е носител на безценна информация за историята на ранното християнство и формирането и развитието на църковното изкуство на Балканите и в Европа.
Това, което най-много впечатлява туристите в Епископската базилика може да се обобщи в няколко аспекта. На първо място е мащабът на раннохристиянската сграда и мозаечните й подове, надхвърлящи 2000 кв.м. Прави впечатление и интегрирането на обекта в съвременната градска среда и екпонирането му в защитната сграда - т. нар. посетителски център. Безспорно впечатляваща е интерпретацията и представянето на базиликата чрез интерактивната експозиция, включваща виртуална, добавена реалност, детски кът, класна стая за мозайки и др., която дава възможност на различни аудитории да общуват с наследството.
- Вие сте посветили живота си на това място, през всичките тези години, кое е преживяването, което никога няма да забравите?
- По време на шестгодишната ни работа на обекта реставраторският екип премина през много изпитания и предизвикателства, както житейски, така и професионални. Даваме си сметка, че да работиш върху обект с такъв мащаб се случва веднъж в живота. Имахме много тежки моменти, но и много вълнуващи и удовлетворяващи преживявания. Никога няма да забравя белият гълъб, който кацна и се разходи по мозайката малко преди да открием надписа с името на епископа върху долния мозаечен под. Завинаги ще помня горещото лято на 2017 г., когато мозайките от базиликата бяха разкрити изцяло, ние работихме върху тяхната реставрация на терен, а хората, които преминаваха от север и можеха свободно да наблюдават нашата работа ни се отблагодаряваха с ръкопляскания.
- Вие представяте иновативни методи на съвременното музейно дело чрез виртуалната реалност. Как то се посреща от хората? Това доведе ли до увеличение на посещенията на базиликата?
- Изграждането на защитната сграда даде шанс за нов живот на този уникален паметник. Тя се превърна в своеобразен културен посетителски център, изграден и оборудван по съвременните стандарти, в който е оформена атрактивна интерактивна експозиция, представяща базиликата и нейните мозайки, както и в мултифункционално пространство за провеждане на различни културни събития.
Виртуалната и добавената реалност са ключов елемент от експозицията и изключително много впечатляват всички посетители, както туристи, така и специалисти. От откриването през 2021 г. до днес Епископската базилика на Филипопол е посетена от над 190 000 туристи по статистика от билетната система на обекта. Интересът на посетителите на базиликата е постоянен, като много от тях се връщат и водят свои близки и приятели.
Екипът на базиликата от своя страна непрекъснато се стреми да надгражда експозицията, обогатява сувенирния магазин с нови тематични артикули и специализирана литература, които носят послания за античното мозаечно изкуство.
- Министърът на туризма Евтим Милошев заяви, че ще направи всичко възможно тя да бъде включена в Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО. Тече ли вече подготовка за това?
- Както знаете, през 2017 г. Епископската базилика получи статут на сериен обект заедно с археологическите обекти Малка базилика и късноантична сграда "Ирини", а в началото на 2018 г. серийният обект "Епископската базилика и късноантичните мозайки на Филипопол, римска провинция Тракия", беше вписан в индикативната листа на ЮНЕСКО.
Богатото мозаечно наследство на Пловдив предизвиква все по-голям интерес сред международно признати експерти в областта на опазването и реставрацията на мозайки. През 2022 г. Пловдив беше домакин на 14-та конференция на Международния комитет за консервация на мозайки, която се проведе с подкрепата на Община Пловдив, а Епископската базилика на Филипопол получи изключителна оценка от международната професионална общност. През март 2023 г. Епископската базилика беше посетена от първата официална делегация на ЮНЕСКО, водена от помощник-генералния директор на организацията Ернесто Отоне. Г-н Отоне даде висока оценка на обекта и насърчи кмета на Община Пловдив да продължи действията за включването на серийния обект в листата на световното и природно наследство на ЮНЕСКО. През 2024 г. беше одобрено проектно предложение за финансиране по програма за участие на ЮНЕСКО за бюджетния период 2024 - 2025 година, подготвено от екипа на базиликата и внесено от Община Пловдив за организиране и провеждане на семинар Изграждане на капацитет за планиране на устойчиво управление на археологически обекти с мозаечно наследство, който ще се проведе през месец април 2025 г.
Предстои да бъде възложено изготвянето от Община Пловдив или Министерство на културата на План за опазване и управление на серийния обект, който да бъде приет и утвърден по ЗКН, да влезе в действие поне за една година и след това да се изготви и внесе в ЮНЕСКО т.н. Номинационно досие на обекта.
- Влизането на Базиликата в ЮНЕСКО как ще се отрази на Пловдив?
- Безспорно включването на обект в Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО носи престиж и много нови възможности по отношение на неговото управление, опазване, популяризиране и представяне, но от друга страна това е свързано с много висока отговорност при спазването на международните стандарти в това отношение.
- Какво ни спъва, за да не сме влезли все още? Пред какви предизвикателства сте изправени?
- Предстои ни да извървим дълъг път. Предизвикателствата са свързани с възлагането и изготвянето на План за опазване и управление на Базиликата и серийния обект, неговото приемане и утвърждаване, както и подготовката на Номинационното досие на обекта, което следва да се внесе в ЮНЕСКО.
- Догодина в България ще се проведе 47-ата сесия на Комитета за световно наследство на ЮНЕСКО. Какви резултати очаквате от това домакинство? Готови ли сме за него?
- Предполагам, че като един от последно вписаните обекти в Индикативната листа на Република България за ЮНЕСКО, серийният обект "Епископската базилика и късноантичните мозайки на Филипопол, римска провинция Тракия" ще бъде отново във фокуса на общественото внимание. Нашият екип ще направи всичко възможно да представи обекта подобаващо.
- Каква е най-голямата ви мечта, свързана с Базиликата?
- Серийният обект "Епископската базилика и късноантичните мозайки на Филипопол, римска провинция Тракия" да намери своето достойно място в Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО, а новопостроеният посетителски център върху базиликата да продължи да привлича както пловдивчани, така и многобройните туристи от цял свят, посещаващи нашия красив град.
- От 14 до 20 октомври отбелязахме Европейските дни на консервацията и реставрацията на културно наследство през 2024, посветени на добрите практики в областта на опазването на движими културни ценности. Успява ли държавата да съхрани богатството си? Какви стъпки трябва да се предприемат в тази насока?
- Символично точно в тази седмица Общинският институт "Старинен Пловдив" започна дейности по втория етап на реставрацията на сграфитото на Димитър Киров на ул. "Съборна" 39. Реставрацията включва възстановяване на липсващата част на сграфитото, което се извършва, под мое ръководство като автор на проекта, от хабилитирани специалисти по тази специфична стенописна техника в специалност "Стенна живопис" към АМТИИ "Проф. Асен Диамандиев" - Пловдив и докторант към катедра "Стенопис" в Националната художествена академия в София, както и от специалисти от Лабораторията за консервация и реставрация към Общински институт "Старинен Пловдив".
Пловдив е един от добрите примери за грижа и отношение към културното наследство и реставрацията на сграфитото от "Старинен Пловдив" е показателен за това.
- Какво ново предстои в Пловдив, свързано с културно наследство?
- Преди дни споделихме новината, че проект на Общински институт "Старинен Пловдив" за "Консервация, реставрация, експониране и социализация на възрожденска баня в къща на д-р Стоян Чомаков" е одобрен за финансиране на стойност 106 611, 23 лв. от Министерство на културата. В близките месеци предстои активна работа, която да възвърне блясъка на богато изписаната автентична баня.
Получихме също и финансиране от НФ "Култура" за "Нишки във времето: градски текстил" - проект за изследване, опазване, предаване и популяризиране на текстила като пресечна точка на занаят и продукт, на майсторлък и предаване на занаята на идните поколения, на нематериалното и материалното културно наследство.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
