Шипка! Прочети легендата,изкачи Върха на свободата

Вземи уникалното издание за символите на древното ни наследство

Едва ли има българин, който поне веднъж в живота си да не се е качил на легендарния връх Шипка. По повод националния ни празник 3 март, "Стандарт" ви дава повод да го направите още веднъж. Прочетете легендата за Шипка и тайните на монархията и отидете на 3 март на върха, където българската искра ще гори вечно.Най-родолюбивата кампания "Чудесата на България" "Стандарт" за първи път събра в луксозна книга 40 от най-вълнуващите предания за символите на древното ни наследство. Книгата съчетава историческите факти с митовете за Чудесата и е безценен пътеводител в историята както за учениците, така и за техните родители.Към всяко от Чудесата са представени и подходящи маршрути за културно-исторически туризъм, които всяко семейство може да измине.Уикендите са идеалното време да прочете легендите и да начертаете своето пътешествие.Книгата струва 15 лв. и може да се купи от редакцията на "Стандарт". Заявки се правят на тел. 0885 138 529. Кампанията "Чудесата на България" се провежда с подкрепата на българския еврокомисар Мария Габриел, която отговаря и за опазването на културно-историческото наследство в Европа. Тя е автор на предговора към "40 легенди за Чудесата на България". Специално послание към българите отправя и Пиет Яспър, вицепрезидент на "Европа Ностра" - най-голямата фондация на Европейската комисия за опазване на културно-историческото наследство, чийто президент е оперната звезда маестро Пласидо Доминго. "Стандарт" е носител на наградата на "Европа Ностра" за 2018 г.

Шипка и тайните на монархията

В паметника има скривалище, направено по идея на цар Борис III
Монументът е вдигнат с дарения от народа, саркофаг пази костите на опълченци

Един от символите, олицетворяващ България, е връх Шипка. Това е името и образът на непокорния и неустрашим български народ, както и символ на Свободата. Всяка година на 3 март, когато честваме националния ни празник, около Паметника се събират хиляди хора. Причината е, че Шипка е част от най-дълбоката същност на българите.Градът Шипка, който се намира под върха, съществува от дълбока древност. В периода XI - VI в. пр. Хр. тук са битували траките, чието наследство днес е сред основните атракции в региона. Те изживяват най-големия си разцвет през VI - II век пр. Хр., от когато датират и тракийските комплекси в могилите Оструша и Голяма Косматка, след което през т в. били покорени от римляните.При създаването на Първата българска държава земите около Шипка отново били арена на конфликти. Според легендата първо възниква близкото средновековно селище Крън. При разрушаването му от турците през 1370 г., оцелелите жители си

правят бивак в обрасла с шипкови храсти

съседна местност и наричат новото си селище именно така - Шипка. През 1396 г., с окончателното падане на България под османско иго, то се превръща в основна защитна линия на Шипченския проход.Под върха над селището са се водили най-решителните и кръвопролитни борби между българо-руските и турските войски. Тук живота си дават хиляди смели бойци и не един и двама прославени революционери. През 1878 - 1879 г., по време на Руско-турската освободителна война, като най-близък до полесражението, град Шипка е опожарен и сринат до основи.След Освобождението животът в Шипка постепенно се възстановява и градът, заедно с върха, се превръщат в пантеон на Освобождението. В чест на загиналите в края на XIX в. е изграден мемориален комплекс (провъзгласен за Национален парк - музей) Шипка - Бузлуджа, както и катедралата в типично руски стил "Рождество Христово". Те са задължителна част от туристическата обиколка на чуждестранните посетители на България, както и на всички родолюбци, които имат желание

да се докоснат до "кървавата земя"

за която достойно са загинали техните предци. До Паметника на свободата може да стигне по два начина - с кола или като изкачите всичките 894 стъпала до върха.Монументът е построен в периода 1922 - 1930 г. с доброволни дарения от целия български народ. В приземния му етаж има голям мраморен саркофаг, пазещ костите на загиналите опълченци. По останалите етажи са изложени богати колекции от ордени, оръжия и униформи, както и копие от Самарското знаме.С формата на средновековна бойна кула, извисяващ се на 31,5 м. и разпределен в 7 нива, той е доминиран от статуята на голям бронзов лъв. И до днес се носят легенди, че навремето избухва дипломатически спор за това, накъде да гледа лъва. Една от най-популярните версии твърди, че най-напред той трябвало да бъде обърнат на север. Румънците разтълкували това като знак за военна заплаха към страната си - израз на териториалните претенции на тогавашна България към северната ни съседка.По същите причини не вървяло лъвът да бъде обърнат на Запад към Сърбия или на юг към Турция или Гърция. Затова го насочили на изток, откъдето дошли войските на руските освободители.В действителност обаче още идейният проект на паметника на арх. Атанас Донков предвиждал да има

обърнат на изток бронзов лъв

дълъг 8 метра. Само че не на сегашното му място над главния вход, а на върха на Паметника. Лъвът трябвало да бъде разположен върху пресечена отгоре пирамида.Зададените пропорции на бронзовия хищник, символ на българския боен дух, били твърде скромни, почти символични и се губели на върха на монумента, чиято цел е при ясно време да се вижда от километри. Наложило се да променят проекта в движение.През годините една от най-големите мистерии, свързани с Паметника на Свободата, е тъй нареченият тайник. Той е отбелязан дори върху чертежите, но никъде не фигурира какво точно е било неговото предназначение. Става дума не за стая, а по-скоро за малка ниша на първия етаж, където е разположена костницата.Наличието на тайници в паметници е често срещана практика в монументалната архитектура, така че първоначално това не учудва никого. Впоследствие обаче липсата на точна информация става причина около тайника и до ден днешен да витае мистика. Според запознати той бил направен по идея на цар Борис III.Царят е посещавал няколко пъти паметника, като при една от визитите си пристигнал с два камиона, натоварени с книжа.

Пакетите били увити в насмолена хартия

и пренесени в скривалището, а после затворени с плоча и циментирани пред очите на монарха. След 1944 г. Държавна сигурност узнала за тайника и една вечер цивилни лица блокирали местността и отнесли скритото съдържание. Какво е искал да опази като "скрижали" за българската история и нашата нация Борис ттт, никой не се наема да гадае.

Други обекти в района: