- Градът се родил от ревността на Афродита
- Жени организирали кървави гладиаторски боеве в Августа Траяна
На 5 октомври Стара Загора отбелязва празника на града. Тази година обаче нямаше тържествени изяви. Причината за заповедта на кмета Живко Тодоров за отмяна на празненствата бяха двете тежки катастрофи, които се случиха в рамките на няколко дни. На 5 октомври преди 142 години - през 1879 г., е положен първият камък за възстановяване на града. Полага го губернаторът на Източна Румелия Алеко Богориди съгласно изработеният от чешкия проектант Лубор Байер план, който превръща Стара Загора в първия следосвобожденски град със съвременно градоустройствено решение.
По какво си приличат Ню Йорк, Барселона и Стара Загора? Всеки от градовете си има своя чар, но общото между тях са правите улици, пресичащи в идеална симетрия трите града на дължина и ширина.Стара Загора дължи перфектната си планировка на чешкия проектант Лубор Байер. След Овобождението на него е възложено изработването на устройствения план за възстановяването на града, който е опожарен до основи и сринат със земята в края юли 1877 г. по време на Руско-турската война. Според градската легенда Байер отишъл на вечеря у кмета, за да му разкаже как планира да изглежда новата Стара Загора, а домакинята била изпекла голяма, вкусна баница. Проектантът решил нагледно да покаже върху баницата какъв е планът му, взел ножа и започнал да реже баницата и да обяснява как улиците ще са прави и симетрични. Срязъл я през средата и посочил - "тук ще е главната улица, свързваща града с Чирпан и Нова Загора", с друг разрез обяснил - "тук ще е най-широката ви улица". По едно време домакинята го прекъснала с въпрос: "А вие коя улица си избрахте да носи вашето име?". Според градската мълва Байер отговорил, че иска на него да кръстят най-късата улица, защото никога няма да й сменят името. Така проектантът предугадил събитията в следващите над 100 години и редовните преименувания на главни булеварди и цели населени места в унисон с променящата се политическа ситуация. Днес на Лубор Байер е кръстена не само улица в Стара Загора, но и местната Професионална гимназия по строителство, архитектура и геодезия.
Берое била дъщеря на богиня
Самият град Стара Загора, който е сред най-древните в Европа, също е носил различни имена през вековете. Най-старото му известно название е Берое, както се казва днес футболният отбор в града - гордост за заралии. Различни са хипотезите около възникването и древнотракийското селище от IV век пр Хр., наречено Берое.
Една от най-интересните легенди за генезиса на града е свързана със самата богиня на красотата и любовта Афродита. Според преданието тя страшно се ядосала на дъщерята на кипърския цар Кинирас - Мира, която имала самочувствието да се смята за по-красива от нея. Затова Афродита я омагьосала да се влюби в баща си и една вечер съблазнителната девойката прелюбодействала с него. След това за наказание била превърната в миртово дърво. Вследствие на прелюбодеянието обаче от дървото се родил красивият Адонис, в когото Афродита се влюбила. Адонис обаче бил под грижите на друга богиня - Персефона, която също си го харесала. И отново се проявила ревността на Афродита. Богинята на красотата се възползвала от своя чар и връзките си със Зевс и уредила нещата така, че Адонис да е през по-голяма част от годината на нейно разположение. Двамата имали и потомци, сред които красивата им дъщеря Берое. Впоследствие тя основала свой град в самото сърце на Тракия, който бил кръстен на нейно име. Днешните му обитатели го наричат Центъра на Вселената. Преди няколко години дори се зароди идея да бъде вдигнат паметник с такова име в града, който да привлича туристи.
Августа Траяна
Централното местоположение на Берое не останало незабелязано и преди близо две хилядолетия от всемогъщата тогава Римска империя. Градът става част от римската провинция Тракия в средата на първото столетие след Хр.По време на император Марк Улпий Траян около 107 г. е основана величествената крепост Августа Траяна. Според римския историк от IV век Амиан Марцелин, Августа Траяна заедно с Филипопол "красят провинция Тракия", а местните жители го наричали "най-блестящ град". Градът е един от центровете на империята, в който се провеждат кървави гладиаторски битки. Сред организаторите на тези зрелища са и жени. Според открит надпис една от тях е Миниция Фирмина, а въпросната плоча е кръстена "Паметник на тъщата". В продължение на около век - от управлението на император Марк Аврелий (161-180 година) до император Галиен (253-268 година) Августа Траяна сече собствени бронзови монети, които са били в обращение по целия Балкански полуостров. Днес посетителите на Стара Загора могат да видят запазени останки от римския град, а на величествения форум Августа Траяна редовно се провеждат концерти и други културни събития.
Хан Крум го присъединява към България
След разделянето на Римската империя Августа Траяна попада в пределите на Византия, а през Средновековието носи различни имена. Едно от тях в периода VI-VII век е Верея, както днес се казва другият футболен отбор в града на Липите. През 784 година градът е посетен от императрица Ирина, която осигурява средства за възстановяване на укрепителните му съоръжения. В нейна чест градът се преименува на Иринополис.Той влиза трайно в пределите на България през 812 г. вследствие на успешната война на Хан Крум срещу Византия. По време на Втората българска държава носи името Боруй, което не е изключено да е производно и на древното Берое. Той е бил административен център на Боруйската хора, която е била една от деветте области /хори/ в средновековна България. От този период /ХI-ХII век/ датират най-значимите средновековни паметници, сред които особено впечатляващи са петте каменни релефа със стилизирани изображения на животни. Един от тях - лъвицата с лъвчето - става централен мотив в герба на Стара Загора днес.Градът запазва значението си и по време на османската власт, която се установява там от 1364 г. През Възраждането Зарата, както и до днес разговорно наричат града, се утвърждава като важен търговски и занаятчийски център. Според различни данни той е най-големият български град през XIX век. След Старозагорското въстание от 1875 г. и особено по време на Освободителната война две години по-късно, голяма част от жителите му са избити, други са принудени да бягат, а градът е опожарен. За да може след това отново да възкръсне по проекта на Лубор Байер, "начертан" с нож върху баницата в дома на кмета.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
