През есента на 2004 г. екипът на д-р Георги Китов /1943-2008/ започва разкопки на тракийска могила, известна сред местните като Голямата Косматка заради това, че цялата е обрасла с нискостеблени дървета и храсти. Могилата е огромна, с диаметър повече от 25 м, и археолозите започват да я разкриват с... фадрома, което първоначално предизвиква доста насмешки сред неприятелите на д-р Георги Китов. Още съвсем в началото обаче археолозите се натъкват на първото сензационно откритие. На 6-7 м южно от входа на външната фасада, на нивото на околния терен, от пръстта неочаквано се изсипва глава от бронзова статуя. Тя е поставена сякаш на стража пред монументалната гробница, която по-късно екипът ще разкрие. Бронзовата глава е с естествена големина, на брадат мъж с одухотворено лице, властен и мъжествен поглед. Първото предположение, е че вероятно е от висока близо 2 м статуя, която е била ритуално разчленена.
Един белег, нанесен от саблен удар през лицето
подсказва на учените тази хипотеза. Чертите на лицето и погледът на все още неизвестния владетел и воин са така изкусно изобразени, че самият д-р Китов още тогава изказва смелата хипотеза: авторът на скулптурата е вероятно известният атински ваятел Фидий или някой от неговите ученици. Години по-късно спътницата в проучванията и в живота на Китов Диана Димитрова, която продължи мисията му, потвърди тази версия. По техниката на изливане на бронза и стила тя доказа, че този античен шедьовър е на Силанион – един от най-известните атински скулптори. Нещо повече: въз основа на извършения химичен анализ на леярската пръст от вътрешността на бронзовата глава Димитрова достигна до още един неочакван извод. Оказа се, че тази пръст е от района на Казанлък, т.е. скулпторът е работил на място, край древния Севтополис. Според археоложката, вариантите за това къде всъщност е била поставена статуята на тракийския цар са няколко. Възможно е тук да е бил истинският център на столицата на Одриското царство, Севтополис, който днес лежи на дъното на близкия яз. „Копринка“, само на няколко км от Гробницата на Севт III. Статуята е могла да бъде и
пред фасадата на могилата Голямата Косматка
която най-вероятно първо е била храм, преди да стане гробница на Севт III. Третата възможност е бронзовата статуя да е била поставена на върха на самия храм. Без всякакво съмнение, Гробницата на Севт III е най-внушителния монументален културно-исторически паметник от времето на траките по нашите земи. Трите камери заедно с коридорите са един своебразен тунел дълъг цели 26 м. Според археолозите могилата е била насипана като свещен хълм през първата половина на V в. пр. Хр. Вероятно през втората половина на века е направена широка траншея в насипа от юг, където е изграден монументалния храм. Той се състои от представителна фасада и три помещения, изградени от обработени гранитни блокове. Първата камера е правоъгълна с двускатно покритие, а втората - кръгла с куполно покритие. Отделните блокове са свързани чрез залети с олово железни скоби, характерен способ за тракийските майстори. Последната камера е подобна на саркофаг. Издълбаният огромен гранитен блок е около 60 тона, върху който е положен втори, оформен двускатно. В самото помещение са разположени ритуално гранитно ложе и маса. Именно тук археолозите се натъкват на най-ценните находки, общо
97 артефакта - повечето златни
Казват, че когато ги открили д-р Георги Китов се обадил на тогавашния председател на БАН акад. Иван Юхновски и директорът на Националния археологически институт с музей при БАН проф. Васил Николов с думите: "Идвайте! Буквално газим върху злато!" И те наистина дошли посред нощ на обекта. Но тук довтасали неочаквано и въоръжени полицаи. Завардили входа на гробницата, не пускали отвътре археолозите от екипа дори до тоалетната, за да изнесат нещо. Започнали да обискират и гостите, да не би някой да отмъкне някоя златна находка... Въобще създала се подозрителна и тягостна атмосфера, която д-р Китов едва успял да овладее със среднощни разговори с достатъчно влиятелни хора.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
