Богатото златно съкровище от крепостта Калиакра, открито това лято от директора на НИМ доц. д.р Бони Петрунова ще заблести в Кръглата зала на националната съкровищница след броени дни. На 13 декември НИМ представя част от над 400-те находки на топ археолозите от музея през тяхното златно лято`2018.
Безспорно, хит в изложението ще е съкровището от Калиакра. То бе намерено в глинено гърне под подовото покритие на опожарено в края на ХІV век помещение. Само час след изравянето на находката доц. Петрунова съобщи за нея по време на дискусия "Чудесата на България" на в. "Стандарт" във Варна. Тогава тя още не знаеше какво съдържа гърнето. Оказа се, че то е пренесло през вековете най-голямото съкровище по земите ни от този период. Цели 957 предмета: 873 сребърни и 28 златни монети, 11 златни обеци, 2 пръстена - златен и сребърен, единият с камък, четири мъниста от скъпоценни камъни и злато, апликации и катарами. Според доц. Петрунова, твърде вероятно е скъпоценностите да са заграбени от различни хора по време на някое от големите нападения над столицата на Добруджанското деспотство през ХІV в. В опита си да скрие плячката, крадецът ги е закопал под пода на къщата си, но не е могъл да опази заграбеното, защото и неговият дом е бил опожарен.
Всички златни предмети, включително и монетите са вече почистени, в момента се обработват сребърните, каза за "Стандарт" доц. Петрунова. Разбираемо, най-много са византийските монети. Любопитно е обаче че гърнето е запазило монети на всички владетели от големите балкански държави съществували през ХІV в. И не само. Има монети на цар Иван Шишман, на влашкия воевода Мирчо Стари, който винаги е мечтал да владее и Добруджанското деспотство. Особено интересни са 9 монети на Видинския цар Иван Срацимир. Те говорят за инфлация, защото са по-малки и по-леки. Но най-ценни са златните монети на венецианските дожове. Някои от тях се откриват за първи път в българските земи. Знаем, че деспот Добротица и Добруджанското деспотство са имали отлични взаимоотношения с Венеция, но тези златни монети доказват мащаба на двустранните връзки, коментира доц. Петрунова. Тя е особено горда с откритите в гърнето 11 обеци - 5 чифта и една самостоятелна, от масивно злато. Подобни изящни и изключително скъпи бижута са можели да си позволят само дами от царски произход. Тепърва доц. Бони Петрунова ще разгадава историята на пръстените. Но с вълнение разказва тайната на апликациите. Когато ги извадила от гърнето, те били целите покрити със синьо - зелена патина. Затова тя решила, че са бронзови. Предположила, че става въпрос за катарами, с които се закопчават кесиите за монети.
Но, когато апликациите били почистени, се разбрало, че са сребърни. Вярно, ниска проба сребро, но украсата им е изумителна, споделя топ археоложката. Изображенията са с източен произход - китайски. Оказва се, че са апликации от войнишки униформи. Когато те се сложат до откритата миналата година от доц. Петрунова нефритена катарама за колан, която също е с китайски произход, изведнъж разказът за връзките на Добруджанското деспотство с далечен Китай започва да се запълва с нови факти. Известно е, че синът на деспот Добротица Иванко е поддържал връзки със Златната орда, припомни доц. Петрунова.
Веднъж в живота на археолога се случва да открие златно съкровище, понякога и два, и три пъти, но усещането е неповторимо, спомня си деня на находката през август директорът на НИМ. Първоначално тя смятала да представи в изложба само имането от гърнето. Но малко след нея съкровище от над 100 монети открива и заместникът й проф. Иван Христов при разкопките на Хрисосотира. Най-ценни сред тях са 10 „жълтици“ - 7 византийски солида и 3 тремиса с ликовете на императорите Маврикий Тиберий, Фока, Ираклий и синът му Ираклий Константин.
Първа златна монета бе открита това лято и в Мраморния град на Лютица при съвместната експедиция на НИМ и НАИМ - БАН. Жълтицата е от типа "Йоан III Дука Ватаци (1222 – 1254)" и е отнасяна към този никейски император. През юли пък докторант Виолина Кирякова, уредник в отдел „Археология“ на НИМ, попадна на уникалния оловен печат на императрица Ирина - Йоланда Монфератска Комнина Дукена Палеологина, втората съпруга на Андроник II Палеолог. От едната страна на печата е изобразена Ирина като от двете й страни са изписани имената й. От другата страна има изображение на Богородица с младенеца. Куп ценни открития направиха още гл. ас. д-р Мариела Инкова, д-р Маргарита Попова, Мартин Христов, Павлина Девлова. Затова накрая директорът на НИМ доц. Бони Петрунова решава изложбата да е за откритията на археолозите от музея през златното им лято`2018. С изложението "Археологическите открития на Националния исторически музей. Обекти, съкровища и проучватели през 2018 г." по символичен начин ще бъде закрита археологическата година в НИМ. Изложбата не е строго научна, някои от находките, като тези от крепостта Букелон, са буквално донесени от терена - почистени и изложени, каза доц. Петрунова. И допълни: "Идеята ни е посетителите да видят веднага откритията ни". Тя иска с изложбата да зареди предколедно хората с положителни емоции и да им покаже, че с малко късмет наистина се случват чудеса.
Изложбата ще бъде прекрасен финал на юбилейната година на НИМ. През 2018 г. Националната ни съкровищница отбеляза 45 години от създаването си.
Пускат и филм за Калиакра
В богато аранжираните витрини в Кръглата зала на НИМ ще бъдат изложени най-значимите от над 400-те движими културни ценности, открити през годината. Върху специално изработени постери ще бъдат илюстрирани детайли от археологическите обекти. В центъра на изложбата ще блести съкровището от Калиакра. На специални екрани около него ще се въртят кадри от крепостта и разкопките. Хит ще бъдат снимките с дрон.
21 теренни изследвания за година
През 2018 г. музейните археолози от Националния исторически музей проведоха 21 теренни изследвания - 17 археологически разкопки, две теренни обхождания, две геофизични проучвания и едно теренно наблюдение.
При разкопките в крепостта Лютица съвместният екип на НИМ и НАИМ-БАН откри златна монета от типа "Йоан III Дука Ватаци (1222 – 1254)"
Проучванията бяха осъществени със средства на Националния исторически музей, на Министерството на културата, на частни спомоществователи и на местните общини. За мащаба на теренната работа, освен броят на експедициите, говори и фактът, че проучванията бяха осъществени на територията на цялата страна: по Черноморското крайбрежие, в Родопите, в Централна Северна и Северозападна България, в Плана планина, Витоша, Карловската котловина, Тракийската низина, София. Бяха проучени селищни могили, антични и средновековни крепости, надгробни могили и селища.
Златните понети от Хрисосотира
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
