Планината Родопа омайва и стъписва с вечното си могъщество и необятна красота. Всеки, който я посети, усеща магнетичната й сила, стаена във форми, цветове и безкрайни простори. Накъдето и да устреми поглед, вижда родопските чудеса – от висините на сияйните върхове, до топлите прегръдки на долините и поляните, от шеметните скални отвеси, до кръшните извивки на реките. Но родопската магия би била непълна без тайнствените й пещери, в които миналото на света се разкрива като каскада от вкаменени събития, преминали през противоборството на земната твърд с водата.
В сърцето на планината, на територията, разпростираща се върху т.нар. Жълти дял от Горноарденския район, по поречието на реките Арда, Маданска и Черна се намира община Мадан. Тук стръмните планински ридове се редуват с дълбоки речни долини, а по склоновете тъмнеят интересни пещери. Пещерите са любимо предизвикателство за любителите на екстремния и приключенски туризъм, на екотуризма. В последните години община Мадан полага много и плодотворни усилия, за да превърне местното пещерно богатство в облагородена и желана туристическа дестинация, в която любознателността на посетителите е подхранвана от целенасочената грижа за екосредата.
Община Мадан е изградила екопътека и благоустроила първата в България пещера-музей -
Шаренка.
Тя се намира само на около 2,5 км от града, в дълбок пролом на мраморен масив. Сравнително малката пещера е забележителна с това, че е единствената в Европа, за която е установено, че с хилядолетия е използвана от своите обитатели едновременно за дом, за добив и за претопяване на руда. Вероятно в пещерата е извършван добив на олово още през бронзовата епоха (ХVI в. пр. Хр.), а със сигурност е обитавана от VIII в. пр. Хр. до античността. Тук посетителите могат да видят две зали, в които има експонати, свързани с древни човешки дейности. Обособени са три музейни комплекса: „Човешко обиталище”, „Добив на руда” и „Топене на руда”, които пресъздават сцени от работата и почивката на обитателите. Трудът и битът им е онагледен чрез 10 восъчни фигури на рудари, тракийски воин и тракийско семейство. Под специално художествено осветление е представена музейна сбирка от древни оръдия на труда, от реставрирани оригинални керамични съдове от желязната епоха и античността.
За територията на община Мадан, както и за горното течение на река Арда са характерни карстовите пещери. Тръгнете ли от Мадан в посока изворите на Арда, ще стигнете селата Смилян, Кошница и Могилица и няколко интересни пещери. В местността Сините вирове, където река Есенска се влива в Арда, се намира красивата пещера
Ухловица.
Стръмна пътека и железни стъпала водят до нея, но усилието си заслужава. Името й идва от „уловица“ – вид сова. Пещерата е една от най-старите в района - на 3,5 млн. години. Заради красотата й я наричат „Родопски подземен дворец“. В тази двуетажна пропастна пещера съществуват почти всички видове синтрови образувания - сталактити и сталагмити, дендрити, напомнящи морски корали, пещерни бисери. След „Залата на пропастите“ посетителят се любува на искрящия бял каменен водопад и седем езерца, които през пролетта се пълнят с вода.
Сравнително близо, в района на Ухловица, е водната пещера
Голубовица.
Тя представлява пещерна система на 4 нива. Обитавана е от особен вид скален гълъб, на който е наречена. Тук подземната река е оформила интересни вътрешни тунели, подземно езеро и сифони (проходи изцяло под водата). Само с инструктори, само през лятото и есента, любителите на екстремните преживявания могат да преминат с лодка и пеша разстоянието от около 400 метра, сред скали и пещерни образувания, през тесни тунели на подземната река – полусифони, сред мрак и вода.
Ако тръгнем от село Смилян на северозапад, през Смолян, Широка лъка, село Настан и оттам поемем на юг, ще стигнем до Триградския карстов район. Тук са се образували множество тесни ждрела, прагове и водопади, кари, въртопи, понори, валози, скални мостове и много карстови пещери. Районът е известен с прочутото си Триградско ждрело. Величественият пролом е проправен от Триградската река, която е врязала в родопските мраморни скали великанска бразда - най-тясната част от коритото й. В началото на ждрелото, близо до Триград, реката пропада в
Дяволското гърло.
Пещерата със страховитият си отвор приличащ на дяволска глава, е един от най-впечатляващите феномени в Западните Родопи. Вътре реката се излива в Бучащата зала, висока над 35 м и широка над 100 м. Впечатляващият подземен водопад е с размери 42 метра и е първенец на Балканите. Мрачното име „Дяволско гърло“ се свързва не само с входа на пещерата, но и с легендата за Орфей, който оттук слязъл в ада, за да търси своята любима Евридика. След 400 м път в пещерата, реката се губи в сифон-галерия, от която излиза на повърхността след още 300 метра.
Точно срещу Дяволското гърло, високо в живописен скален полукръг се намира Харамийската пещера. Тя е по-труднодостъпна за туристи, но е много красива с богатата си синтрова украса.
На запад от Триградското ждрело, в мраморните скали при селата Ягодина и Тешел, река Буйновска е издълбала живописното Буйновско ждрело. То е най-дългото в България, започва северно от село Буйново и след 16 км завършва при язовир „Тешел“. Ждрелото е изключително тясно, като на места отвесните му стени почти се докосват.
В района са открити повече от 35 пещери, но най-интересна и посещавана е
Ягодинската пещера.
Тя е многоетажна, съставена от причудливи лабиринти и страховити вътрешни пропасти. По желязна стълба посетителят се изкачва до зала, наречена „Разломна“, където подземната река бучи под огромни каменни блокове. Електрифицираната част е 1250 м, което позволява на посетителите да се любуват на ефектни природни образувания: сталактити, сталактони, пещерни драперии, синтрови езера, „леопардови кожи“ - различно оцветени скални слоеве. Особено любими на посетителите са пещерните бисери, които се образуват от песъчинка, попаднала в течащата вода, натрупала в течение на стотици години снежнобял калцит с форма на перла. В преддверието на пещерата е открито жилище от каменно-медната епоха от (IV хил. пр. Хр.) с находки от керамични съдове, кремъчни оръдия на труда, овъглено жито, пещ за керамика, ръчни мелници. Вероятно тук през късния енеолит са се занимавали с грънчарство от добивана на място глина. Пещерата е била обитавана в три последователни исторически епохи, включително по времето на траките, а музейната й сбирка представя експонати от всеки период. Ягодинската пещера е една от най-посещаваните в България. Със своята дължина от 10,5 км тя е първа в Родопите и трета в България. Температурата в нея е неизменна: 6°-8° С. Ягодинската пещера се слави с най-богатата пещерна фауна в България с 48 вида пещерни безгръбначни, от които 5 трогло- и стигобионта.
Няма по-вълнуващо преживяване за любителите на планинските преходи, на фотографията, приключенския туризъм, спелеологията и древната балканска история, от опознаването на пещерния свят. Всеки гост си тръгва от Родопите, завинаги пленен от мистичното очарование на планината, записала в недрата си историята на Земята, запазила следи от хилядолетно човешко присъствие, родила вълнуващи народни сказания и песни. Вечната Родопа завинаги остава в нас, готова да ни върне в необятните си предели, да разкрие още от неописуемата си красота, да ни очарова отново и отново.
www.mycaves.eu Автор на публикацията: Ира Антонова
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
