- Няма светия Спас, народът нарекъл Възнесението на Иисус Спасовден
- На този ден хората празнували подобно на учениците на Христос при последно Му явяване
Два големи Християнски празника следват в календара подир Възкресението на Иисус Христос. Те са подвижни като дати, защото зависят от това кога е празнуван Великден. Всяка година петдесет дни след Великия ден, на Петдесетница се чества слизането от небето под формата на огнени езици на Дух Свети, а преди това, четиридесет дни след възкръсването от мъртвите на Спасителя на човеците от техните грехове се празнува Неговото възнасяне на Небесата.
Празникът Възнесение Господне е наречен от народа Спасовден. В православнито си невежество днес се случва да си мислим, че празнуваме свети Спас, но светия с това име няма, а това е Денят на Спасителя, на Господ Иисус Христос. Това название има дълбок смисъл - и религиозен, и богословски, защото с възнесението Си Иисус завършил Своето дело на спасението. За повярвалите в Него Спасителят открива небето, за да могат всички да станат съобщници на Неговия живот, да бъдат изкупени и спасени.
Празникът се отбелязва от църквата още от IV-V век и винаги е в четвъртък, 40 дни след Великден. Традицията е толкова силна, че и до днес в много от българските населени места, където има храмове и даже само оброци, посветени на Възнесение Господне (Спасовден), на този ден се устройват народни празници. На повечето места тези народни тържества са свързани и с почит към починалите хора. Според народните вярвания на Велики четвъртък душите им са били "разпуснати", а на Спасовден се "прибирали" обратно. На някои места на този ден жените отивали на гробищата и раздавали хляб и варено жито.
- Почитали се специално и загиналите във войните
Тази традиция вероятно има своите много дълбоки корени още далеч преди християнските времена, защото след дългогодишни проучвания в Пернишко археологът от Регионалния исторически музей в Перник Василка Паунова стига до изводи и обобщение, че почти без изключение храмовете и оброците, посветени на Възнесение Господне, се намират на места, където още от тракийски времена е имало некропол или погребения. Нейните изводи се базират на проучвания в много селища на днешната област Перник. Така е в самото някогашно село Перник, където в подножието на крепостния хълм има строени в различни времена три една над друга църкви, като първата е раннохристиянска базилика отпреди VI век. Местността и днес е позната като Свети Спас. Така е в радомирските села Прибой, Стефаново, Старо село, Поцърненци, в трънските Радово и Джинчовци.
Особено интересни са проучванията за
- празнуването на Спасовден в миналото в трънското село Забел
Местността Свети Спас с оброчището се намира върху височинна тераса североизточно от центъра на селото. Мястото е маркирано с големи ломени камъни, подредени в кръг с диаметър около 20 метра. Наблизо се виждат дънери на изпепелени от мълния стари дъбове. До съвремието не е достигнало наличието на оброчен знак, но се предполага, че там може да е имало каменен кръст. Известно е, че на много места след 1944 г. оброчните кръстове са били съзнателно съборени и изпочупени и е направен опит оброчищата да бъдат заличени.
Според археолога Паунова, днешните жители на селото не помнят причините, поради които е било избрано това място за оброчището на Свети Спас. Малцина от тях знаят и за руините на стара черква в същата местност, която се е намирала на 30-тина метра от оброчния каменен кръг и е била сред високи дъбови дървета. От останалото от този храм не може да се направят особени изводи - няма спомен за времето на изграждането, нито за патрона.
В периода 1999 - 2003 г. в непосредствена близост
- до оброчището и старата разрушена черква е проведено спасително археологи-ческо проучване
на част от античен могилен некропол, използван от т век пр. Хр. до IV век. Спасителното проучване е било предизвикано от целенасочено иманярско ограбване на антични и средновековни гробове около черквата и в съседната местност "Попова бара".
Проучването установява, че цялата височинна тераса североизточно от селото е била използвана продължително време за некропол през езическия и християнския период. Изграждането на черквата в границите на некропола предполага, че може да е използвана и като гробищен храм. Жителите на село Забел са били изненадани от археологическите открития, защото не са подозирали за съществуването на древния некропол. За сметка на това местните безпроблемно показвали мястото на оброчището "Свети Спас".
По разказите и спомените на хората до към 60-те години на ХХ век на това място на Спасовден задължително се събирали членовете на всеки род от селото. Идвали дори и тези, които са се преселили в други села и градове или в съседна Сърбия.
Празникът започвал с литийно шествие за измолване на дъжд и плодородие. Ритуалната обиколка преминавала по границите на землището на селото, като се спирало за обща молитва по светите места - в местността Кръсье (Кръст), при оброците "Свети Петър", "Света Вратачийница", "Свети Илия". След това хората се събирали на оброчището "Свети Спас".
- Всеки род имал свой камък, върху който сядал най-възрастният представител
на рода. Останалите се подреждали зад него. Така се образувал кръг с лъчи, подобен на слънце. Хората палели свещи, които държели в ръцете си. Свещеникът отслужвал водосвет, поръсвал със светената вода оброчището и всички присъстващи, освещавал приготвения отнапред курбан и донесените и подредени ястия, жито, погачи.
Всеки давал и опитвал от храната на другия и от курбана и отнасял паница от него в дома си. След похапването празникът продължавал със забавления с песни и хора в центъра на селото. И независимо, че на този ден били почитани мъртвите близки, вероятно още от езически времена, хората се радвали и веселили подобно на учениците на Христос, които при последно Му явяване пред тях преди възнесението Му на Небето се възрадвали на истинността на Неговото възкръсване от мъртвите и победата над смъртта и укрепили вярата си в Неговото слово. А той им казал: "Отивам да ви приготвя място. И кога ида и ви приготвя място, пак ще дойда и ще ви взема при Мене Си, за да бъдете и вие, дето съм Аз" (Йоан 14:2-3).
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
