Един от символите на Балчик - Двореца на румънската кралица Мария Единбурска, подготвя мащабни тържества тази година. Съвместно с Регионалния исторически музей - Варна ще бъде представен проекта "Братя Шкорпил - пазители на историческата памет". С него ще се отбележат 80 години от смъртта основателя на археологията у нас Карел Шкорпил.
Роденият в Чехия Карел идва в България в края на XIX в. след Освобождението на страната ни от османско владичество. Той заедно с братята си Хермин и Владислав прави изключителни открития.
Първоначално Карел Шкорпил започва работа у нас като първостепенен
естествознание, технически науки и рисуване в редица български градове сред които - Пловдив, Сливен, Варна, Русе и Велико Търново. Успоредно с това той развива огромна научноизследователска дейност в сферата на археологията и географията на България.
До Освобождението българските земи са били посещавани и проучвани от редица учени и пътешественици, но техните описания са предимно върху природните красоти и живота на хората.
Шкорпил прави първите систематични проучвания. Той изследва мегалитни паметници, селищни и надгробни могили, останки от стари пътища и мостове, римски кастели и средновековни крепости. Проучва гръцки, латински, прабългарски и славянски надписи, плочи с релефни изображения, архитектурни паметници - колони, капители. Нещо повече - Шкорпил записва е множество легенди.
Първите научни изследвания на Карел Шкорпил са насочени към историческите паметници в Южна България. След това проучванията му продължават в Странджа и Сакар планина, където благодарение на него се появява първото описание на уникалните мегалити.
За първи път той разделя многобройните могили, с които е осеяна нашата страна, на "селищни", "погребални" и "надгробни". Сред най-важните му археологически проучвания са свързани с Първата и Втората българска държава. Важно място в своите проучвания Карел Шкорпил отделя на старите български столици Плиска, Преслав и Търново. По покана на Комитета за българската старина, той пише изложението "В защита на българската народна старина", публикувано във Варна през 1924 г. След множество проучвания Карел установява, че Абоба (Плиска) е първата българска столицата, а не Преслав, както се е смятало дотогава.
Резултат от дейността му са не само редицата статии, монографии и книги на български, руски, чешки, френски и немски език, но и многобройните дебели папки, пълни с още суров и необработен научен материал, запазен в архивите. Заедно с брат си Хермин правят първото документиране със скици и снимки на Мадарския релеф и надписите, а 30 години след това проучва и Голямата пещера в Мадара. По време на Балканските и Първата световна война Карел Шкорпил е специално поканен от Българското археологическо дружество, за да изследва българското археологическо наследство, останало извън границите на родината ни.
Големи са заслугите на Карел Шкорпил за разкриване на
както и за откриване на Парк-музей "Владислав Варненчик".
Братя Шкорпил първи проучват и популяризират Римските терми във Варна, пак по тяхна инициатива през 1912 г. Аладжа манастир е обявен за народна старина. Карел Шкорпил първи подхвърля идеята за създаване на туристическо движение и дружество във Варна и препоръчва първите излети до Побити камъни, Аладжа манастир, Джанавар тепе и други природни забележителности в околностите на града.
Карел и Хермин издирват и обнародват множество гръцки и латински надписи в България, но най-голям принос имат при събирането и издаването на т. нар. първобългарски надписи. Пръв Карел Шкорпил снима надписа и релефа на Мадарския конник. Благодарение на тяхната дейност са съхранени ценни преписи, които са от неоценима полза на епиграфската наука.
През годините авторитетът на Карел Шкорпил непрекъснато расте. Той е ценен и уважаван научен работник не само у нас, но и в чужбина. Член е на експедицията на Виенската академия за проучване на Черноморското крайбрежие. За своята многостранна научна и обществена дейност Карел Шкорпил е провъзгласен за член на много български и чуждестранни институции и е отличен с
Бил е член на Имперския археологически институт със седалище в Берлин, Рим и Атина, на Руския археологически институт в Константинопол, на Австрийския императорски и кралски институт по археология във Виена, на Българската академия на науките в София и др.
Княз Фердинанд отличава Карел Шкорпил с Народен орден за граждански заслуги V степен, а по-късно го награждава и с почетен кръст на Българския народен орден "За граждански заслуги". Цар Борис III присъжда на Шкорпил сребърен медал "За наука и изкуство" I степен, а през 1926 г. го назначава за почетен чехословашки консул във Варна и веднага след това го награждава с Почетен кръст на ордена "Св. Александър".
Интересен факт е, че първите професионални работи на Карел Шкорпил са написани и издадени на достъпен български език, за да бъдат разпространени в България и да бъдат четени от българите.
Братя Шкорпил са първите изследователи на тракийските долмени по нашите земи. Първият учебник по география на България е техен.
Освен постиженията в археологията през 1931 г. Карел Шкорпил предоставя на учителския съвет при Варненската мъжка гимназия
на името на брат му Хермин Шкорпил. Условието е всяка година на празника на Св. Св. Кирил и Методий от лихвите да се дава награда на най-добрия по успех и поведение беден ученик. На 15 май 1931 г. учителският съвет учредява фонда и всяка година изпълнява волята на дарителя.
Карел Шкорпил е роден на 15 юли 1859 г. в гр. Високе Мито, Източна Чехия, тогава в Австрийската империя. Завършва гимназия в Пардубице, Карловия университет и Висшето техническо училище в Прага. След идването си в България, остава тук до края на дните си. Всяко място, където е трябвало да се правят проучвания, е било посочвано от него и се случвало така, че години наред да не се прибавя нито един нов паметник към посочения от него конкретен обект или територия на изследователски интерес. Впечатляващи са територията и броят на паметниците, които Карел първоначално с брат си Хермин, а по-късно сам успява да обходи, да документира и в последствие да публикува.
Карел Шкорпил умира на 10 март 1944 г. в София, в къщата на дъщеря си Мария.
Погребан е по негово желание в развалините на Плиска, в близост до първия български храм, проучен от него.
- Издава проучванията си на достъпен български, прави учебник по география на страната ни
-
Създателят на археологията ни открива първата българска столица
- гимназиален учител по математика
- първото описание на уникалните мегалити
- базиликите в местностите Джанавар тепе и Пиринч тепе
- множество ордени, медали и почести
- 1000 лв. за учредяване на фонд
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
