България пази най-старата книга в света - Златната орфическа книга, открита от военен край Струма. Мистериозен пенсионер я дава на НИМ. Днес всеки, който посети националната съкровищница, може да види това бижу от най-чисто злато, което блести в една от витрините на музея.
ВИЖ ОЩЕ: Мистериозен пенсионер дал на НИМ най-старата книга в света
Известният сценарист и тв водещ Росен Петров разказа във Фейсбук истината за артефакта, който буквално пренаписва историята на света. И с основание попита: Докога ще сме кравите?
Вижте защо Росен Петров зададе този болезнен въпрос:
РОСЕН ПЕТРОВ, Фейсбук:
Тъмнината над „Златната орфическа книга”? Това е артефакт, за който ви разказах преди повече от година, но той продължава да стои някак си „на тъмно”. За него се пише и говори много, но той не намира достойното си място. Да припомним малко факти за него.
Твърди се, че е най-старата „книга” в човешката история. Учените я датират на 2500 години. Изработена е от 6 метални листа, изработени от изключително чисто злато – 23.82 карата. Златните страници са с размери 5 см на 4.5 см и са свързани със златни пръстени.
Историята на намирането й е повече от мистериозна. Според официалната до момента версия е открита през 1955 г. от български военен, по поречието на река Струма. Книгата попада в Национален исторически музей / National Museum of History през 2003 година, когато е донесена от много възрастен мъж.
Най-интригуващо е това, което е изобразено върху нея. Върху страниците виждаме човешки и животински изображения, музикална лира, митични създания, тайнствен съд и най-важното – много писмени знаци. Понеже вече са откривани подобни единични златни плочки на италийските етруски, по-голямата част от изследователите приемат, че надписите са етруски. Други твърдят, че може да са трако-пеласгийски или още по-древни.
Според някои тълкувания, образите пресъздават ритуално погребение на владетел или аристократ, вярващ в постулатите на тракийския или питагорейския орфизъм – постигането на безсмъртие чрез самоусъвършенстване и тайно познание. Заради това реликвата е популярна като „Златната орфическа книга”.
И тук идва непонятното. Тази реликва епизодично ту изплува от забвение, а после бързо потъва пак в него. За нея се пише и говори много, но тя не намира достойното си място, а науката я е забулила в мълчание. Артефактът е подложен и на доста атаки най-вече от чужди медии.
Обичам да цитирам един хубав пасаж от немския вестник „Ди Велт”, посветен на Златната книга:
„Ако автентичността на обекта наистина се потвърди, това действително би била най-старата книга в света… Съмненията относно автентичността (на „златната книга”) произтичат главно от досегашната музейна политика на България. Както и в други югоизточноевропейски държави, тази политика много често обслужва по-скоро градежа на национални митове, отколкото научното познание.”
Той проявява типичното снизходително отношение към „ония хорица от тъмните Балкани”. За някои европейци ние (а и другите балкански народи) винаги „градим национални митове”, а те винаги „обективно научно познание”. Сякаш историята и на най-големите европейски страни не се състои колкото от факти, толкова и от митове. Само че на някои е позволено да градят „национални митове”, а на други – не.
Както са казвали римляните „Което е позволено на Юпитер, не е позволено на кравата”.
В случая – ние, балканците, сме „кравите”. Дано един ден истината за „Златната книга от Струма” излезе „на светло”, каквато и да е. Включително и за това къде и как е открита (и за това има спорове).
И да, ние, балканците, обичаме да изтъкваме миналото на народите и земите си, но е странно защо британските, френските, немските, че и руските музеи са пълни с артефакти от Балканите, а не обратно. Може би цивилизация баш по тез „диви и тъмни земи” е ходила…
Не знам у нас да има някое „староанглийско евангелие”, а вижте Лондон има цели две удивителни старобългарски евангелия. Не зная в Гърция да има „староанглийски”, „старофренски” или „старонемски” статуи и фризове, а вижте европейските музеи са „фрашкани” с „елинистични” артефакти. И даже прочутото Злато на Троя (открито в днешна Турция) и до ден днешен е в Москва (изнесено е от Берлин след Втората световна война).
Как и защо са попаднали там? Всичко чисто ли е или не съвсем? И не изисква обективното научно познание да се завърнат по родните си места?
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
