Разцветът й е от времето на Второто българско царство
Наричали я още Калето, Проватон и Таш хисар
Проватон на гръцки означава "Овча крепост". Славяните превеждат това име като Овеч. В миналото крепостта е била населявана от траки, римляни, византии?ци, славяни, българи и турци.
Днешното кале Овеч, наричано още и Калето се намира в Провадия.
Крепостта е привличала вниманието на много владетели, поради стратегическото си място и добър изглед към града.
Византийците са я кръстили Проватон, османците- Таш хисар, българите - Овеч.
Историята
Провадия е селище с над петнайсет вековна история. Археологическите сведения сочат, че най- старите следи от човешка дейност в землището на града са от V-ти в.пр.н.е. Смята се, че градът е основан като крепост и преден пост на Източната римска империя срещу нахлуващите от север войнствени племена. Дошлите по-късно Аспарухови българи също възприели това име.
Първоначално е било издигнато отбранително съоръжение. Но бързо се издига относително голямо селище.
Има документи, в които то се споменава като областен център по време на Второто българско царство.Смята се, че тогава е бил разцветът на Овеч. Крепостта се превръща във важен административен, стопански и военен център. Бил е и едно от седемте седалища на митрополитите.
За утвърждаването на селището като военно- административен център способства близостта до Плиска, Преслав, Търново и Варна (която още от 681-ва г. е в българско владение).
През 1278-ма година две византийски армии от по 5 000 и 10 000 бойци, водени съответно от пълководците Априн и Мурин намират гибелта си под мечовете на войните на Цар Ивайло.Причината: през Стара планина те са се опитали да превземат Овеч.
Последвал втори опит за нападение - от войни начело с византийския пълководец Михаил Глава Тарханиот.Той се е опитал да завземе Провадия през Варна. Превзел няколко крепости в Източния Балкан, но бил спрян при Овеч. Докато се занимава с обсадата, в тила му пристига армията на Ивайло и ликвидира византийците за броени дни.
Михаил Глава (за когото впрочем се смята, че е от български произход), предвидливо се "разболял", качил се на кораба си във Варна и отпътувал за "Константинопол", оставяйки войниците си на заколение.
Легендите
Преминаването на много народи през тези земи води и до разпространяването на най-различни легенди. Днес три от тях продължават да се предават и да разказват за тайните на крепостта.
Според първата легенда черкезите с месеци обсаждали крепост Овеч. Местното население обаче, си изградило желязна система за защита и си съобщавало с огньове, ако в далечината се появи враг. Веднага след като се появял сигналът за бедствие, всички влизали в крепостта и вдигали подвижния мост, който свързвал платото с околността.
В дълбоките карстови пещери имало огромни запаси с жито, а прочутият кладенец снабдявал обсадените с прясна вода. Според преданията той можел да се ползва и като авариен изход. Местните хора разказват, че преди време в отвора на кладенеца пуснали оцветена юрдечка. Птицата изплувала след два дни в Петров дол, което е на 12 километра от твърдината.
Любопитна, но доста неясна е легендата за Михаил Воин от Потука, който на връщане от воински поход убива седмоглав змей, след което препускал с коня си по тесните и стръмни стъпала нагоре към Овеч. Когато стигнал там, конят му издъхнал, а той успял само да се помоли в черквата, след което се върнал, за да умре при коня си. Като спомен за "събитието" на това място бил сложен "камък, издълбан, висок", т.е. стълб.
Забележителностите
В днешни дни крепостта продължава да привлича местни и чуждестранни туристи. Тук има запазени три средновековни църкви, най-голямата от които е митрополитска-трикорабна едноабсидна. Вероятно в нея е изнасял своите литургии самият Овечки митрополит. Архитектурата и на трите църкви е била от т.нар. Несебърски тип - редуване на ред дялани камъни с няколко реда тухли, като по този начин се е получавал красив и разчупен вид на фасадите.
Вътрешните стени на митрополитската църква са били изрисувани със стенописи. В църквата и около нея в скалите са изсечени общо десет гроба, покрити с каменни плочи. Върху намерените в гробовете златен и сребърен пръстени има изображения на орел - гербът на крепостта.
Тя днес разкрива три входа (от север, изток и запад), на два от които са възстановени отбранителните кули.
В централната площадна част при археологически проучвания са разкрити останки от жилищни и търговски помещения, оформени в квартал по времето на Второто българско царство. В скалата ясно личат улични коловози, 13 щерни (съоръжения) за съхранение на зърнени храни и събиране на дъждовна и снежна вода.
По източния скален венец на Калето са изсечени множество помещения, доизградени с дървен материал. Вероятно някои от тях са служили за жилища на гарнизона, а други за работилници, складове и т.н.
Крепостта е имала добра водоснабдителна система, към която се включва и кладенец с дълбочина 79 м. Тои? прорязва цялата скала, докато стигне до водоносен пласт. Дъното на кладенеца е било укрепено с дървени греди.
В него са намерени два надписа със славянски имена, част от плоча с интересен орнамент, различна керамика, гюллета от Руско-турската война.
Подобен кладенец не е намиран на друго място в България. В течение на годините той постепенно е запълнен с камъни. През лятото на 2004 - та година обаче, кладенецът е бил почистен отново.
Интересен е и дървеният мост, дълъг 119 метра, по който туристите обичат да се разхождат, тъй като той предлага уникални гледки. Вижда се целият град, а от общината са се погрижили да има пейки - места за отдих.
Крепостта се намира на 53 км западно от Варна и на 410 км източно от София. Достъпна е главно по екопътека откъм Провадия и по автомобилен път, следващ източния подстъп към твърдината, който е запазен в оригиналния си вариант с изсечени в скалата стълби.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
