Още през 70-те години на I в. след Христа римлянинът Плиний Стари съобщава, че бесите населяват земите от левия бряг на река Струма до района на р. Места
Древните са оцветявали своите статуи, но ние ги намираме благородно бели, каза изследователят проф. Людмил Вагалински
Ново свидетелство за присъствието на траки бе открито при археологическите разкопки на античния град Хераклея Синтика в местността Рупите край Петрич под ръководството на проф. д-р Людмил Вагалински (НАИМ-БАН), съобщи екипът във фейсбук страницата Archaeologia Bulgarica.
- Върху колона на форума
бе открита украса от два грозда, както и надпис на старогръцки език, който д-р Николай Шаранков от СУ "Св. Кл. Охридски" разчете така: "На беския Дионис". Епитетът насочва към бесите - най-войнственото и най-известното през Античността тракийско племе, обитавало земите от левия бряг на р. Струма до района на р. Места (според Плиний Стари).
Находката беше открита в едно от помещенията на западния портик на централния площад на Хераклея Синтика сред развалините от земетресението, поразило града в края на IV в. след Христа. Според формите на буквите може да се предположи, че колоната с надписа е била поставена много по-рано - във времето между втората четвърт на III и първите десетилетия на IV в. след Христа.
Отвор на горната й повърхност подсказва, че отгоре е било закрепено още нещо -
- капител или дори подложка с малка статуя
Макар и само от две думи, текстът е забележителен с епитета към името на Дионис. В античния свят било обичайно имената на божествата да се "превеждат" в зависимост от използвания език. Така един и същи бог можел да е "Дионис" на гръцки, а на латински "Либер патер" ("Свободният баща") - това не били "лични имена" на божествата, а обобщени представи за тяхната същност и функции. С тези имена наричали и божествата на други народи, включително когато хора от тези народи използвали гръцки или латински език. За да постигнат все пак някакво разграничаване, допълвали имената на боговете с различни епитети - много често географски, свързани с определен култов център, което можело да означава и определен начин на почитане, или наблягащи върху важни функции, които се очаквало божеството да прояви в конкретна ситуация.
Д-р Николай Шаранков отбелязва още, че първата асоциация, която предизвиква
- споменаването на "беския Дионис"
е с прочутото в Античността светилище и прорицалище на бога, споменато още през V в. преди Христа от Херодот и посещавано в търсене на предсказания от знаменити личности като Александър Велики или бащата на бъдещия император Октавиан Август Гай Октавий. С него вероятно е свързан и "тракиецът бес Булогес, жрец на почитания при тях (бесите) Дионис", който чрез предсказанията си спечелил множество последователи и през 11 г. пр. Хр. вдигнал въстание срещу царя на Тракия Реметалк I, потушено с римска помощ. Това е най-късното събитие около светилището, за което до нас са достигнали сведения. Но дали то е продължавало да действа и три века по-късно, когато е издигната колоната от Хераклея?
Изследователите най-често търсят светилището на Дионис в югозападна Тракия, т.е. в не толкова отдалечен от Хераклея район. През 70-те години на I в. след Христа римският автор Плиний Стари съобщава, че бесите населяват земите от левия бряг на река Струма до района на р. Места.
През 40-те години на II в. след Христа
- в официалните дипломи, давани на войници,
служили в римския флот, "Бесия" е наречена областта, в която се намирали градовете Никопол на р. Места (при с. Гърмен близо до гр. Гоце Делчев) и Топир в долното течение на реката (западно от гр. Ксанти в Гърция).
През елинистическия и ранноримския период хората с тракийски произход сякаш били държани настрана от обществения живот в Хераклея Синтика. През 212 г. сл. Хр. обаче, император Каракала дава римски граждански права на всички свободни хора в империята и така старият градски елит загубва своите привилегии.
Както показаха редица открития от последните години, тракийското население незабавно се възползвало от новото си положение.
Откритият през 2021 г. списък на ефеби, с дата само две години след императорския едикт, 214/215 г. сл. Хр. (246 г. от местната Августова ера), съдържа 28 имена, 18 от които са частично или изцяло тракийски. А през 2023 г. беше намерена част от релеф на Тракийския конник, датиран в същата година (246 от местната ера = 214/215 г. сл. Хр.) според надписа на горната рамка. Дали и посвещаването на колоната "на беския Дионис" на централния площад, освен религиозния си смисъл, не е имало за цел и да покаже, че
- един от най-почитаните богове в града
има и тракийски "вариант", като символ на осъществената интеграция и равнопоставеността на тракийското население в Хераклея?
Древното селище стана един от най-посещаваните туристически обекти у нас в последните години. През юли археолозите откриха изцяло запазена мраморна статуя с глава, което се случва рядко.
Този шедьовър на античното изкуство предизвика интереса на най-големите световни медии и стана истинска сензация.
Още докато не беше извадена от Клоака максима (Големия канал) на града, имаше предположения, че е на бог Хермес. След тежка операция по изваждането и преместването ий в музея в Петрич образът се разкри изцяло. Видя се, че е майсторска изработка от цял блок мрамор. Все още не е ясно кой е човекът, но археолозите са категорични, че това е владетел, изобразен като бог Статуята, висока 2,10 м и тежка близо 1 т, вече е изправена, обезопасена и може да се види в музея.
"Статуята изобразява и Хермес, но и конкретен човек. Намалил съм кръга на заподозрените. Трябва да бъде почистена, да се видят детайли, за да разпозная кой е изобразеният", обясни археологът проф. д-р Людмил Вагалински. Той поясни, че датировката е сигурна и допълни, че статуята е създадена преди две хиляди години - около новата ера.
Очаква се статуята да бъде почистена и консервирана. Всеки детайл е значим и носи съществена информация за разкриване на образа.
Такъв е и откритият червен цвят на мантията, който е слаган на водачи и лидери.
"Древните са оцветявали своите статуи. Ние ги намираме благородно бели, но мраморът не е бил такъв", каза още проф. д-р Людмил Вагалински.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
