През дългогодишната си кариера като археолог доц. д-р Георги Нехризов от Националния археологическия институт с музей при БАН е ръководил над 80 експедиции за археологически разкопки и над 50 за теренни издирвания. Основните му научни интереси са свързани с тракийската древност и с недеструктивните проучвания за съставяне на археологическа карта на България. Компютърната система "Археологическа карта на България" функционира от 1992 г., а от 1997 г. досега той е неин ръководител. Регионът, на който той отдава най-много време и усилия са Източните Родопи. Там той открива, проучва и публикува десетки интересни археологически обекти от I хил. пр. Хр. Сред тях може да се споменат кромлехът при с. Долни Главанак, скалните гробници по поречието на р. Арда, долмените в Ивайловградско, тракийските гробници при селата Долно Луково и Черничино и много други. От 2008 г. той ръководи системните проучвания на Скалния комплекс Глухите камъни. Доц. Нехризов осъществява и важни проучвания в други райони на България - в Сакар - разкопки на долмени, около Свиленград - тракийско ямно светилище, в Казанлъшката котловина - системни теренни издирвания от 2009 до 2016 г. и спасителни разкопки на три тракийска гробници - при с. Долно Изворово, Бузовград и Розово. Провежда и спасителни и редовни разкопки в на различни обекти в други области в България. За дейността си през 2016 г. доц. Нехризов е награден като ръководител на научен екип с най-престижната научна награда на МОН - "Питагор".
Скалният комплекс в м. Глухите камъни има изключително значение
За съжаление, иманярите сериозно са увредили обекта, казва големият български археолог доц. Георги Нехризов в специално интерю за вестник СТАНДАРТ
- Доц. Нехризов разкажете ни за проучванията Ви на новооткритата тракийска гробница при с. Текето, Хасковско.
- За наличието на представително гробно съоръжение в голяма могила до с. Текето разбрахме през есента на 2022 г., когато при огледа й се натъкнахме на иманярски изкопи, в пръстта от които имаше фрагменти от цветна хоросанова мазилка. Последва дълга процедура по осигуряване на средства за спасителни проучвания от Министерството на културата, като същевременно от Регионалния исторически музей в Хасково беше подета инициатива за набиране на средства чрез дарителска кампания. Така почти година по-късно след откриването през септември тази година се проведоха спасителните разкопки на паметника.
След доста работа в централната част на могилата беше разкрито гробното съоръжение. То представлява правоъгълно помещение с външни размери 3,44 х 2,60 м, ориентирано в посока изток - запад. Изградено е от различни като размери блокове от туф с бял цвят. Стените му стъпват върху предварително поставените и нивелирани седем подови плочи от същия вид скала. Вътрешната повърхност на блоковете е грубо ретуширана, за да се осигури по-добро свързване с мазилката. Било е покрито с четири плочи поставени една до друга в посока север-юг. Вътрешните размери на камерата са 2,62 на 1,51 м.
- Какво представлява вътрешността на гробницата?
- Вътрешността на съоръжението е била изцяло покрита с бяла хоросанова мазилка. Мазилката има два ясно разграничими слоя - долен, по-груб, който е с различна дебелина и горен, равномерно нанесен тънък фин и полиран пласт, върху който е нанесена цветната декорация. От запазени на място участъци от живописната украса, може с голяма сигурност да се възстанови оригиналният изглед на интериора на гробната камера. Най-долу е разположен цокъл в два нюанса на червено широк 0,55 м, след него следва широк 0,31 м пояс в жълт цвят. По-горе има тясна бяла лента (0,075 м), очертана със светло сини линии, в която през известно разстояние са разположени червени квадрати с вписана в тях бяла осемлъчна звезда, между квадратите има меандри, нарисувани със светло син пигмент. Над лентата е има бял пояс с ширина 0,275 м, над който е бил разположен широк 0,12 м фриз с йонийски киматион, изрисуван с червено и тъмно синьо. Цветната декорация на камерата завършва с тънък кант (0,016 м) в светло зелено.
За съжаление разкритият представителен гроб на тракийски аристократ е сериозно пострадал от иманярска интервенция. При проучванията беше установено, че гробното съоръжение е ограбено в древността и още тогава е разрушено покритието му. Съвременните иманяри през различни изкопи са проникнали от запад, юг и изток и са разрушили отчасти южната и западната стена, а вероятно и това което и било запазено от покритието.
- Какви находки открихте?
- Откритите находки при разкопките са ограничен брой. Най-интересни са частите от железни пластинчата ризница и нагръдник, както и бронзов връх на стрела, открити основно в древния иманярски изкоп. Интересна находка са фрагментите от алабастрон. В насипа се откриваха и човешки кости изхвърлени от гроба. Но по-значимо струпване се разкри върху подовите плочи в западната половина на съоръжението. Антропологичното им изследване вече започна, но все още нямаме окончателни резултати, ясно е само, че погребаният е млад мъж.
Подобни гробни съоръжения са открити на други места в Тракия и се свързват с разцвета на Одриското държавно обединение в края на V и първата половина на IV в. пр. Хр. Проучените неограбени такива гробове, като тези при Дуванлий и Черноземен, Пловдивско и Дълбоки и Шипка, Старозагорско се отличават с богатството и пищността на гробните дарове.
Гробът е документиран прецизно фото и графично включително чрез 3D сканиране, заснет е във видимия и невидимия спектър на светлината и запазена до днес информация за него е съхранена. Освен това беше посетен от екип от реставратори, които проведоха оглед и оцениха състоянието му. Взети са и проби и сега се осъществяват анализи на строителните материали, свързващите вещества и използваните пигменти.
- Какви поражения са нанесли иманярите?
- Иманярските действия сериозно са дестабилизирали конструкцията и са допринесли за загуба на голяма част от художествената декорация. Освен това използваната за строителен материал вулканска скала е с много слабо сцепление. Всички блокове от градежа са силно напукани, а повърхностният пласт от тях се разпада и разпрашава. Запазената на място стенна мазилка е отлепена от стените, като между нея и каменните блокове са проникнали фини корени. Всичко това поставя много въпроси, свързани с опазването на тази културна ценност.
- Как бе защитен обектът?
- Разбира се, веднага бяха предприети мерки за аварийна консервация - изгради се защитна сграда, чрез която да бъде опазен гробът до вземането на окончателното решение за съдбата му. Укрепиха се участъците с най-пострадали стенописи, а част от тези които са застрашени от падане, бяха свалени и консервирани.
Все още очакваме решението на експертите от Министерството на културата, които трябва да препоръчат окончателни мерки за ефективното опазване на този значим паметник на тракийската култура. Но, явно ще трябва да се въоръжим с търпение.
- Вие проучвате от години археологическия обект в м. Глухите камъни в Родопите, разкажете ни и за него.
- През петнадесетте години на археологически проучвания на скалния комплекс Глухите камъни се постигнаха забележителни резултати по отношение изясняването на териториалните му граници, планировката, стратиграфията и хронологията на функциониране му. По-важно е обаче, че изследванията позволиха да се установи предназначението му - сложен комплекс с култов характер с многовековна история. Центърът на култовата дейност изглежда е бил на най-високото място, където сега се намират останките от църква 1. Най-вероятно тук е функционирало най-ранното светилище, върху руините на което по-късно е изградена църквата. Това може да обясни установени при проучванията най-вече в централния, но и в северния и южния сектор многобройни следи от ритуални действия, провеждани около най-високо разположената скална група. Светилището продължава да функционира и след превръщането на тракийските земи в римска провинция. Най-важното доказателство за това е намерената част от мраморна оброчна плочка, както и откритите римски монети и керамика. Върху руините на античното светилище, посветено на неизвестно за сега божество, през V-VI в. е изграден християнския храм - ясен белег за приемственост през вековете в почитането на това място. Тази базилика продължава съществуването си и през Средновековието, като претърпява няколко преустройства. През същите хронологически периоди на южния склон функционира втора по-голяма църква базиликален тип. Този факт потвърждава изключителното значение на Глухите камъни, като средищен култов център, който през средновековието е бил укрепен с мощна каменна стена.
Краят на живота на култовия комплекс в м. Глухите камъни е настъпил най-вероятно в началото Хттт в. и може да се свърже с преминаването на рицарите от Четвъртия кръстоносен поход през тези земи.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
