- Мощите на св. Йоан Кръстител получиха признание първо в чужбина, парите за разкопки на остров Св. Иван не стигат
- Ичиргубоилът Мостич и Георги Синкел са били най-важните държавници във Велики Преслав, казват проф. Казимир Попконстантинов и доц. Росина Костова
Започнаха археологическите разкопки в един от най-интересните средновековни обекти - Манастира на ичиргубоила Мостич във Велики Преслав. Началото бе поставено от екипа от Великотърновския университет "Св. св. Кирил и Методий" с ръководители доц. д-р Росина Костова и проф. д.и.н. Казимир Попконстантинов. Манастирът е в местността Селище - Външен град на столичния Преслав. В проучванията ще вземат участие студенти от Великотърновски университет "Св. св. Кирил и Методий" и доброволци - ученици и студенти по история и археология - организирани от фондация Open Space и Археологически музей "Велики Преслав". "Стандарт" потърси за интервю проф. Попконстантинов и съпругата му доц. Росина Костова.
- Доц. Костова, започнахте разкопките във Велики Преслав. Проучвате манастира на ичиргубоила Мостич. Върху какво концентрирате научните си изследвания тази година?
- Разкопките на този обект имат много дълга история, която започва още през 1952 г. с проучванията на проф. Станчо Ваклинов и проф. Вера Иванова-Мавродинова. Те са откривателите на църквата, до която откриват гроба на Мостич и така дават названието на този знаков обект в историята на средновековната българска столица Преслав. Във времето проучванията са прекъсвани и възобновявани. През 80-те години са възобновени от проф. Попконстантинов. От 2005 г. отново той и аз в екип възобновихме проучванията и без прекъсване работихме до 2014 г. След това се наложи да преустановим временно работата. Миналата година се върнах на обекта. Тази година благодарение на проект на Великотърновския университет, който бе одобрен и финансиран от Министерство на културата, имаме възможност да подновим отново редовните теренни проучвания.
- Определяте обекта като доста сложен. Защо?
- Той има значение в много посоки. Ако говорим конкретно за средновековната българска столица Преслав, това е най-продължително и най-цялостно проучения до този момент архитектурен комплекс на територията на Външния град на втората българска столица. От друга страна той допринася изключително много за обогатяването на историята на Първото българско царство, защото с него се оказват свързани две важни исторически личности, които не са се запазили в писмените извори, но са играли много решаваща роля в България през Х век.
- Кои са те?
- Самият ичиргубоил Мостич, който е бил, както пише в надписа над неговия гроб, ичиргубоил при царете Симеон и Петър.
- Какви държавни функции е изпълнявал?
- Той е бил тяхната дясна ръка. Неговата функция е била да бъде и външен министър, и човек, който управлява централната територия на Първата българска държава. Другата личност, която е позната само от оловните печати, с които е скрепявал кореспонденцията си, е синкелът Георги. Неговите печати са единствените печати на висш български сановник с надпис на кирилица, които са открити досега. На тях е написано, че той е черноризец и синкел български. Имаме и три печата на цар Петър, които също са с кирилско писмо.
- Какво означава синкел?
- Длъжността на синкела е заемка от византийската църковна администрация - частен секретар на патриарха. От онова време в сегашната църковна администратация е останала длъжността „протосингел“. През десетилетията проучвания на обекта са открити 8 печата на тази личност. Но най-важното нещо, което ние открихме, за да свържем печатите с мястото, беше една гробна камера, на която попаднахме през 2007 г. в портика на „Църквата на Мостич“. Много грижливо изградена. С две отделения. В тях се оказаха препогребани останките на няколко индивида. В малкото отделение са костите на една жена на около 25 години, а в по-голямото отделение - на жена и на мъж, както и на 5 деца в първа детска възраст. Специален интерес представляваше по-малката камера с препогребаната жена, защото в нея бе поставена тухла с надпис на кирилица, направен преди нейното изпичане. Той гласи "Тук синкелът погреба майка си и своите роднини". Това даде ключа към обяснението защо имаме толкова много печати на Георги Синкел в този архитектурен комплекс във Външния град. Всъщност синкелът, който е споменат в надписа, е самият Георги Синкел. Той, препогребвайки своите роднини по такъв представителен и грижовен начин явно демонстрира това, че е основател на манастира. Според нас това е било неговото семейно имение, което той превръща в манастир, може би след като вече се изкачва нагоре в църковната йерархия и препогребва по достоен начин своите роднини в портика на църквата. Погрижва се и за останките на ичиргубоила Мостич - може би също член на тази фамилия.
- Какво говорят останките от обекта?
- Разказват историята на една аристократична фамилия от Х век. Стойността на обекта е във възможността да отгърнем една абсолютно неизвестна страница от българската история от Х век, от историята на Втората българска столица.
- Какво още не знаем за ичиргубоила Мостич?
- Къде точно е намерил своя покой, след като е починал. Защото гробът с неговия надпис е вторичен, там е бил препогребан. Неговите тленни останки са били извадени от първия му гроб и много внимателно положени в гробна камера до северната стена на църквата. Надписът казва, че той е живял до 80-годишна възраст.
- Бил е погребан като черноризец...
- Да, бидейки ичиргубоил първо при Симеон, след това и при Петър, навършвайки 80 години, той е оставил ичиргубоилството. Така е в надписа. Оставил е и имането си, тоест имота си. Станал е монах и е умрял като такъв. Стои въпросът къде се е замонашил - дали в този манастир, който ние проучваме. Или в друг и после, бидейки член на семейството на синкела, Георги се е погрижил да пренесе и неговите тленни останки във фамилния манастир. Това са въпроси, на които не знам дали някога ще намерим отговор, но те добавят вкус към цялата история. Оставят отворени врати и възможности за хипотези, за въображение, ако някой реши да пише исторически романи.
- В разкопките участват и студенти. Какво правят те?
- В момента проучваме много интересна част от комплекса - около втора, по-малка църква, която е открита още през 30-те години от големия проучвател и радетел за историята на Преслав Йордан Господинов. Така се чувстваме продължители на неговото дело.
Хубавото е, че участват студенти от Великотърновския университет и студенти доброволци от различни европейски страни, също археолози, които ще се запознаят с нашата история.
- Заедно с проф. Попконстантинов от години работите в люлката на българската книжнина Велики Преслав. Как гледате на дебата за националния празник - 3 март или 24 май трябва да бъде той?
- Някак внезапно изникна този дебат и може би донякъде ни свари неподготвени. 24 май за мен, за нас с проф. Попконстантинов, е изключителен празник, най-големият, празник, който се чества искрено от цялото общество. Не случайно ние кръстихме нашите деца на 24 май - за да знаят винаги кога са кръстени, макар че имената им не са свързани с повода на празника. Влизайки в този дебат, моето лично мнение е, че ако направим 24 май национален празник, по начина по който трябва да бъде по конституция, ще го превърнем в казионен. А това не бива да се случва. Като историк смятам, че други дати биха могли да изпълнят по-добре предназначението на обединяващ национален празник. За мен датата е 6 септември. Защото тя носи в себе си посланието на изграждането на модерната българска държава. Тогава нацията истински се вдига и взема самостоятелно решение как трябва да изглежда българската държава, отказвайки решенията и на Русия, и на Западна Европа. 6 септември за мен е националният празник. Посланието му е съединение.
- Проф. Попконстантинов, а Вие на какво мнение сте - 3 март или 24 май?
- Няма контрапункт срещу празника 3 март. Но ако трябва да бъдем коректни, някои твърдят, че тогава е била възстановена държавността. Това не е така, защото в конференцията в Сан Стефано нямаме български представител. Чрез този договор се утвърждава васалитетът на България.Докато празникът 11 май, който след смяната на църковния календар през 1916 година става 24 май, е нещо друго. През 1851 г. Найден Геров поставя началото на тази дата да се честват светите братя Кирил и Методий в една вече разбудена България. Не е коректно спрямо идеята на Найден Геров да се говори, че 24 май е бил по-скоро църковен празник. Чрез 24 май се утвърждава онова, което е направил цар Борис І с приемането на Кирило-Методиевите ученици. За мен е добре 24 май да си бъде национален празник. Той се чества от всички, образно казано от детската количка до най-възрастните. При това с еднаква радост и желание. Но се прокрадва провокативно една идея - нека имаме два национални празника - 3 март и 24 май. Така, както е казал премъдрият ни народ в поговорката, и вълкът ще е сит, и агнето е цяло.
- Проф. Попконстантинов, от години проучвате живота, делото и манастирите на цар Борис Михаил І Покръстител. Какво беше най-вълнуващото откритие за Вас?
- Трудно ми е да откроя един от манастирите му - дали в Ранна, Провадийско, дали обителта в местността Караач теке във Варна, които проучваме от много години - манастирът в Равна 10 години, в Караач теке - 26 години с наши студенти от специалност "Археология" във Великотърновския университет. Все едно да ме попитате кое от четирите си деца обичам повече. Имам дъщеря и син от първия брак и близнаци - дъщеря и син, от втория. И двата манастира са посветени на св. Богородица, която е закрилница, покровителка на Цар-Борисовия род. Равна ми е легнала на сърце, защото там имаме надписи, в които са използвани 5 графични системи - руническо писмо, латинско, гръцко, кирилица и глаголица. Близо 280 надписа, от които с кирилско писмо са почти половината. И това е още една добра илюстрация за мисията на цар Борис по ограмотяване на своите поданици. Защото без грамотност не може да има напредък. И тук, без да прозвучи хапливо, но нашите политици трябва да се поучат от него. Царството на цар Борис не е било еднородно - прабългари, заварено население, славяни, в прабългарската група е имало доста племена. Обединява ги чрез християнството и грамотността.
- Преди 13 години направихте най-голямото откритие в библейската археология - мощите на св. Йоан Кръстител на остров Св. Иван край Созопол. Това даде началото на кампанията "Чудесата на България" на "Стандарт", с която популяризираме културно-историческото наследство и подкрепяме работата на Вас, археолозите. Днес обаче манастирът, който проучвахте е занемарен, сякаш държавата не се интересува от това откритие. Как си го обяснявате?
- Трудно ми е да отговоря на въпроса защо държавата неглижира този обект. Има доста проблеми, част от които изкуствено създадени - островът бил далече от сушата, защо трябвало да се хвърлят толкова пари за възстановяване и експониране, след като там посещенията ще могат да бъдат не повече от 4-5 месеца годишно и т.н. Няма да премълча и друго. От самото откриване, мощите са трън в очите или в петата на много хора - и от колегията, до институциите в държавата. В последните години това като че ли от само себе си е туширано. Но преди няколко години три пъти не ни бяха опускани средства за проучване на останалата част от манастира, за да разберем цялостната история на този единствен патриаршески манастир в цялата акватория на Черно море.
- Тази година имате ли средства?
- Да, 45 000 лв. Но те са крайно недостатъчни по простата причина, че това е един от най-тежките обекти. Всеки ден ние пътуваме с лодка - 16 души работници. Това са по два курса. Само за един ден транспортът е над 200 лв. Огромни разходи. Получихме официално съобщение, че са планирани близо 2 млн. лв. за реализация на проекта за реставрация и консервация на арх. Юлий Фърков, но дали ще ги получим и кога, не е ясно.
- С какво манастирът на остров Св. Иван е важен?
- Построен е преди близо 1700 години върху светилище на божеството Аполон. В този ранен период на християнството негов контрапункт са били Иисус Христос, св. Богородица и св. Йоан Кръстител.Имаме само един подобен пример в света. В 529 г. св. Бенедикт Нурсийски изгражда в Монте Касино върху основите на все още действащото светилище на божеството Аполон манастир, посветен на св. Йоан Кръстител. Два примера в историята. Затова нашият манастир би трябвало да бъде експониран и частично реставриран. Там са и основите на скрипторий, от който са запазени близо 70 ръкописа.
- Има ли интерес от страна на туристи?
- Макар и трудно достъпен, всяка година, докато ние сме на разкопки, идват поклонници . 200-300 души само за един месец, предимно чужденци. Имаме и мюсюлмани от Турция. . Св. Йоан Кръстител е почитан от мюсюлманите като пророк. Към това трябва да добавя и огромният интерес от чуждестранни учени – археолози , теолози, историци. Откриването на мощи на св. Йоан Кръстител в археологическа среда, съпроводени с подробен надпис, е единственият случай в световната библейска и християнска археология.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
