Служебният министър на културата Велислав Минеков сложи във фокуса си идеята за Лувър до Созопол, който ще преобрази западналия и опустял остров Св. Кирик с помощта на Франция. До дни се очаква съвместна декларация между Министерството на културата, Лувъра и френското правителство по темата, а след това започва и обществено обсъждане.
Това е единственият български остров, свързан със сушата чрез вълнолом, но историята му е далеч по-интересна и значима.
Смята се, че на острова е бил разположен най-древният град в българските земи и че именно тук е било сърцето на Аполония.
Нещо повече - направените разкрития дават основание на учените да смятат, че това място е изпълнявало ролята на Акропол на древния гръцки град - държава Аполония Понтика.
През ранното Средновековието на острова е издигната и една от първите базилики у нас, а по-късно там се е помещавал и един от най-важните за региона манастири - "Св св. Кирик и Юлита".
„Искаме да се създаде Европейски център за култура и изкуство на острова. Имахме среща с вицепрезидента Илияна Йотова по желание на посланика на Франция. Говорихме за възможностите за създаване на Европейски център, както и за реставрация на сградата на военното училище. Идеята ще бъде с голямо международно значение и отзвук. Започваме да определяме параметрите. Имаме подкрепа от Лувъра за тази цел като предстои среща с тях. Всякакви опити това нещастно парче земя да бъде разграбено, ще бъдат прекратени. Ще разговарям с кмета на Созопол, защото общината трябва да има основно участие“, каза Минеков.
Проектът, който отлежава в Министерство на културата, предвижда островът да се превърне в Световен център на изкуствата, по подобие на Лувъра в Париж.
Реставрацията се очаква да превърне бившето военно училище, създадено преди век, в музей на Черноморската култура. Предвижда се да бъдат обособени няколко археологически зони с научни центъра, както и изложбена зала.
Идеята за партньорство с Франция по проекта е още 2006 година, като за първи път това бе огласено от покойния професор Божидар Димитров след посещение в Париж.
Кампанията "Чудесата на България", организирана от в-к Стандарт, стартът на която бе даден от Созопол с откриването на мощите на Св. Йоан на остров Св. Иван, от години настоява за включването на остров Св.Кирик и Юлита в списъка на приоритетно финансиране на археологическите обекти под ръководството на доц. Панайотова поради безценното историческо наследство.
Историята на Остров Св. Кирик
Островът е с територия от 82,5 декара, а името му е свързано със съществуването на средновековен манастир от XI – XIV век, споменат в императорски грамоти от времето на Палеолозите. Християнският комплекс вероятно възниква през втората половина на IV век, когато в североизточната, най-висока част на острова е изградена голяма триапсидна базилика, свързана със статута на Созопол, като епископски център.
Историческите сведения за този манастир са изключително оскъдни. За него се знае, че е бил един от ставропигалните манастири - пряко подчинени на Константинополската патриаршия. Един патриаршески документ от 1270 г. съдържа сведение, че манастирски метох носещ името "Свети Георги" до пристанище Порос е бил предаден във владение на манастира "Св. Св. Кирик и Юлита". Това ни подсказва,че всички тези манастири в региона са поддържали тесни духовни и икономически връзки помеждуси. Почти сигурно е, че манастирът е разрушен от турците през 1629 г..
Раннохристиянската църква пък е открита още през 1927 г. при строителството на „Рибарското училище”. Около нея са проучени десетки гробове от V – VII век. Но заедно с това са намерени множество антични артефакти, които потвърждават данните от първите разкопки на френския консул Александър Дегран през 1904 г., че под нея са останките на езически храмов комплекс от времето на Аполония - от края на VII пр. Хр. до III век.
Островът, архивна снимка
Доказателствата се потвърждават през 2009 г., когато се подновяват археологическите проучвания. Тогава се намират поредица от храмове, монументален олтар, цистерна, фрагменти от архитектурна теракота, антични мраморни корнизи, култови ями и голямо количество източногръцка и атическа керамика от VII до II век пр. Хр.
Храм с олтар, кр. на VI в. пр. Хр.
Находките до голяма степен потвърждават сведенията на древните летописци за ранната история на Аполония. Античния географ Страбон споменава храма на Аполон Лечител и обстоятелството, че по-голямата част от полиса е разположена на малък остров. Сведенията за храма се потвърждават от Апиан, Плиний Стари и др. автори, впечатлени от колосалната бронзова статуя на Аполон, дело на атинския скулптор Каламис. Тя е била висока 13 метра и е струвала около 500 таланта злато.
Тетрадрахма на Аполония с изображение на статуята на Аполон, II в. пр. Хр
В историческата наука съществува дискусия относно местоположението на храма. Епиграфски източници – посветителски надпис на Аполон Лечител върху каменен блок, открит при строителството на „Рибарското училище”, купа с вотивен надпис и множество фрагменти с графити IH (съкращение на Йетрос – Лечител) от култови ями, дават основание по-голямата част от изследователите да приемат, че храмът на Аполон е издигнат на днешния о-в „Св. св. Кирик и Юлита”. Научните доводи в полза на тази теза се базират и на декрет от края III век пр. Хр., издаден от народното събрание на Аполония, открит в Истрия (дн. Румъния). Затова и се смята, че храмът на Аполон е разположен в най-високата част на острова - където е разкрита ранохристиянската базилика
Статуята на Аполон в Созопол
След завладяването и разграбването на Аполония от римляните, през 72 г. пр. Хр., символът на града – колосът на Аполон Лечител, като най-ценен военен трофей е отнесен в Рим. Лишен от предишния си блясък и великолепие, култовият център скоро е възстановен и продължава да функционира. Тук навлизат и нови култове, характерни за римския пантеон. На особена почит сред тях е Тракийският конник, свидетелстващ за осезаемото тракийско присъствие в града.
Въпреки превратностите на времето островът запазва ролята си свещено място до края на XIX век, когато върху руините на древните езически светилища и християнски храмове продължава да съществува малката църква „Света Троица”, която пази вековните тайни.
Със строителството на рибарско училище през 1925 година започва подготовката на професионални кадри и осъвременяване на риболова в Черно море. Същинската идея обаче е малко по-друга. По силата на Ньойския договор България нямала право на военноморско училище и за това кадрите от Варна се местят в Созопол, за да бъдат обучавани за “рибари”. Това е и причината до доскоро островът да бъде забранена военна територия.
Бившето рибарско училище
На нея са изградени 38 масивни сгради с обща застроена площ над 10 хил. кв. м, три подземни склада и хидротехнически съоръжения, използвани от Министерството на отбраната до 2005 г.
През 2007 г. правителството прехвърля стопанисването на острова на Министерство на регионалното развитие и благоустройството с намерението той да се превърне в туристическа атракция. През 1965 г. островът е обявен за паметник на културата и е включен в границите на резерват Созопол.
Бившата военна база от години е обект на различни инвеститорски интереси, включващи изграждането на хотели, казина и други атракциони. Учените обаче вече 15 години се борят мястото да се превърне в културен център. А разкопките под ръководството на доц. д-р Кръстина Панайотова дават всяка година нови докателства за уникалния остров.
Млади археолози правят разкопки на остров Св. Кирик
През 2019-та студенти от САЩ, Канада и Великобритания откриваха още едва много ранни храма, които са единствени в България. Единият е от края на архаичната епоха, а другия от началото на класическата епоха. Екипът се ръководи от доц. д-р Кръстина Панайотова от НАИМ - БАН. Младите изследователи се включват в лятната школа по археология и проучват раннохристиянската базилика
Доцент Панайотова - двигателят на разкопките на острова
Така, след дългогодишните разкрития стана ясно, че на острова има останки от 6 храма, единият от които е раннохристиянска базилика, датирана от IV-V в., а останалите принадлежат на предримската епоха, т.е. езически храмове, свързани с гръцката култура по тези земи.
Базиликата, построена върху основите на езически храм пази и още една смветиня - в олтара е намерена касета, където е бил положен реликвария, в който най-вероятно са се съхранявали мощите на Свети Свети Кирик и Юлита.
Големите тайни наострова обаче още са скрити на острова, а причината е, че досега частично са проучени едва четири декара от най-високата му част. Най-древната история на Св. св. "Кирил и Юлита" тепърва ще се дописва.
Храмов комплекс на острова
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
