Новата перла в античната корона на Пловдив

Откриха портата през, която са минавали римските императори

Новата перла в античната корона на  Пловдив | StandartNews.com

Посещението ще бъде безплатно в следващите 5 години
 

Цяло чудо е, че през далечната 1977 г. Пловдив се отказва да строи една стоматологична клиника. Ако тя бе факт, днес наследниците на древен Филипопол и всички българи нямаше да имат възможността да вървят по най-широката антична улица, запазена в българските земи - с тротоари и колонада. И с прекрасната Източна порта. 

Новата перла в античната корона на Пловдив бе открита на 19 ноември. До края на годината предстои

  • стартът и на още двата важни археологически обекта 

- Небет тепе и Одеона, потвърди кметът Костадин Димитров по време на официалната церемония. Той увери, че обектите ще бъдат точки от културния туризъм на града.

Граждани и туристи ще могат през деня да посетят обекта, който през нощта ще бъде заключван, за да не бъде поразен от вандали. 

В церемонията взеха участие ученици от Музикалното училище "Добрин Петков" и възпитаници на Националната гимназия за сценично и екранно изкуство, облечени като древни римляни.

На откриването присъстваха още председателят на Общинския съвет Атанас Узунов, зам.-кметове, районни кметове, бившият кмет на Пловдив Здравко Димитров, членове на екипа за управление на проекта, граждани.

Източната порта на Филипопол е сред 3-те открити входно-изходни порти на Античен Пловдив. Тя е разположена в подножието на трихълмието, непосредствено до Стария град.  Останките от античния паметник се намират до площад "Ал. Малинов" и кръстовището на улиците "Цар Иван Шишман" и "Митрополит Панарет". Определят я като 

  • нагледен учебник по археология

Под нея минава най-широката запазена римска улица по нашите земи. Това е бил главният вход към античния Филипопол. Като именно оттук се е осъществявала връзката с Византион. През това място е минавал и друг важен път, свързвал града с дунавския Лимес. 

Реставраторът Никола Стоянов разкри, че в първите пет години посещението ще е безплатно.

Археологът Мая Мартинова, която работи активно по реставрацията на обекта през последните години, отбеляза, че значението на археологическия комплекс е изключително важно за историята на града. "Тук, в процеса на археологическото проучване, установихме наличие на културен пласт от елинистическата епоха, което е от особено значение за топографското развитие на античния град.  Настилката е идеално запазена и абсолютно оригинална", подчерта Мая Мартинова.

В началото на тт век е построена почетна арка в чест на 

  • посещението на император Адриан

останки от която са интегрирани по-късно в конструкцията на Източната порта.

50 години по-късно е изградена крепостна стена. Уникален надпис на гръцки и латински разкрива, че строителството на портата е започнало по времето на император Марк Аврелий. Надписът е откаран в София, но на място в Пловдив ще бъде поставено негово копие.

След трагичните събития през 251 година по време на готските нашествия и след възстановяването на града е изграден този внушителен комплекс с най-широката антична улица, разкрита в България. Тя е с ширина 13, на места до 20 метра, с тротоари и идеално запазена оригинална настилка. Късноантичната порта е част от цялостен комплекс с улица към нея, една малка уличка, извеждаща към източните склонове на Небет тепе и осъществяваща връзката с него. 

  • Внушителни мраморни колонади 

в римо-корински стил фланкират от двете страни улицата, а зад тях има помещения във верижен план.

Според Мартинова този обект след толкова години получи заслужената грижа с консервационни и реставрационни дейности.  След откриването на значителните археологически артефакти, дело на Лилия Ботушарова и Елена Кисякова, този обект над 45 години е незаслужено пренебрегван, посочи археологът. Едва в последните години археологическото проучване продължи и бе изработен проект за консервация и реставрация, дело на покойната архитект Галина Пировска. Проектът е изпълнен от рестваратора Никола Стоянов.

Реставрацията и експонацията на Източната порта е част от проекта "По крепостните стени на Филипопол", финансиран по ОП "Региони в растеж". 

  • Общата му стройност е 9 301 923 лева 

за изпълнение на трите обекта "Източната порта на Филипопол", "Археологически комплекс Небет тепе" и "Подходите към археологически комплекс Небет тепе". 
 

 

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай