В 20-тото издание на Нощта на музеите, когато 50 музея и галерии у нас отварят безплатно врати, да си спомним за първия музей, символ на родолюбие и жажда за национално съзнание.
Макар Археологическият музей е най-старият действащ в България, първият музей не е в София. Той е в Свищов, където преди 168 години се основа първото българско читалище, а към него е уредена и първата музейна сбирка.
Създава се от четирима родолюбиви българи на 30 януари 1856 г, които го наричат „библиотека и музеум“.
Най-големият дарител с 3000 златни гроша е Димитър Начович – един от големите търговци в Свищов, баща на бъдещ депутат и кмет на София Григор Начович.
Емануил Васкидович, който основава първото светско училище по българските земи, дарява 800 тома за начало на библиотеката, оценени на 2000 златни гроша.
Георги Владикин - учител в Св. Преображенското училище, е сред най-изявените просветители и дава всичките си спестени пари – 300 гроша.
А Христаки Филчов, който е учител в същото училище и възпитаник на Киевската духовна семинария, става виден търговец и спонсорира начинанието с 1500 златни гроша.
Решението за създаването на музея се взима в легендарната къща на Начович и се огласява на 30 януари 1856 година.
Само за няколко месеца хората събират общо 37 000 гроша, с които Свищов се превръща в духовен център на Възраждането.
Решението на Османската империя за ограничаване на износа на исторически ценности и създаването на турския музей във Видин от Сами паша, както и многобройните руски търговци, които обикалят из страната и изкупуват на безценица артефакти и книги, които изнасят, са причините за създаване на музейната сбирка.
Тя е трябвало да се превърне в общобългарски музей, който да събере от целия Балканския полуостров оцелелите наши народни паметници като пергаменти и вехти ръкописи, писани на книга, български монети и други старини.
Според програмата развитието на „музеума“, той се реализира в две направления – археологически музей и исторически архив. Само три години по-късно в музея има 30 книги на пергамент, 50 ръкописа, стари български монети и други старини.
В годините до Освобождението са събрани редица ръкописи, дневници, тефтери, като някои от ценностите са донесени от различни краища на Балканите.
Особени заслуги има Николай Павлович, чието име носи днес регионалната галерия в Свищов. Той обикаля музеите в Русия и на Запад и обогатява нумизматичната колекция. Успява да я експонира в специално доставен от Франция шкаф-витрина, който представлява и първата музейна мебел у нас.
На стената до витрината Н. Павлович поставя художествени образци на старите български монети, които рисува за труда на Г. Раковски „Десет стари български монети“.
За съжаление, по време на Руско-турската война музейната сбирка е безвъзвратно загубена.
Продължител и приемник на първия български музей е откритата на 15 май 1926 г. къща-музей „Алеко Константинов“, която още приживе големият български писател подарява на Свищовската община, за да се използва за културните нужди на града.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
