Нос Галата е крайната точка на Варненския залив, като предлага невероятна панорамна гледка.
В миналото нос Галата се е използвал като морско пристанище. Морският фар тук е изграден през 1862 година, като първоначално е работил на газ. По инициатива на Карел Шкорпил е обновен през 1908 година и поддръжката му от частна става държавна.
Няколко години по-късно се изгражда нов морски фар само на няколко метра от стария, който е изцяло електрифициран, но през 90-те години силни бури и вълни го повличат в морето, заедно с изградения в подножието му малък ресторант.
Държавата изгражда наново фара през 1999 година, като новият е висок 55 метра, с подсилена основа, готова да издържи на лютото морско вълнение. Открит е официално през 2001 година и успешно служи като спасителен маяк за хиляди моряци и рибари, които се прибират успешно у дома благодарение на него и до днес. Светлината му достига до 29 километра навътре в откритото море.
Едната от легендите, свързани с името на носа разказва за красивата морска нимфа (нереида) на име Галатея. В нея силно бил влюбен циклопът Полифем, исполин с едно око по средата на челото си, който обитавал със стадото си от овце планинска пещера.
Галатея обаче, била влюбена в пастира Акис. В изблик на ярост от несподелената си любов, Полифем откъртил огромна скала и го захвърлил по Акис, създавайки по този начин носа. В смъртта си Акис се превърнал в бистър поток, вливащ се в морето, при неговата любима.
Другата история ни разказва за красивата девойка Галатея, която след корабокрушение била спасена от двама рибари. Тя била толкова красива, че и двамата се влюбили в нея. За да решат спора си решили да хвърлят жребий, като изгубилият губел живота си а девойката и цялата ѝ любов оставали за спечелилият.
Галатея научила за техния облог и вместо да участва в него, решила да го заличи. Тя се хвърлила във водите от врязания в морето нос, запазвайки живота на двамата си спасители.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
