Храм-кладенецът край село Гърло, изнендава със своя съвършено запазил се вид, въпреки своите над 3 000 години съществуване. Селото се намира на 7-8 км от град Брезник и се гордее с основната си забележителност - мистичният подземен храм-кладенец, който датира от късната бронзова епоха.
До мястото се стига по доста сложен маршрут. Пътувайки от Перник, поемате посока Брезник, от там продължете към с. Гърло. В центъра на селото, в близост до кметството, ще видите табела, която ще ви упъти да продължите напред. След края на с. Гърло ще стигнете до нова отбивка с табела, която ще ви отклони вдясно. Следват 2,5 км. черен път, които може да извървите пеш за около час или да продължите с кола още 3 мин.
Тринадесетте каменни стъпала на дромоса отвеждат до зала, скрита изцяло под земята. 7-метровият коридор е реставриран в горния си край, затова стъпалата и 90-градусовият му завой са съвременен прочит. В началото планът му е трапецовиден с мегалитно покритие от каменни плочи, но колкото повече слиза под нивото на земята, тежестта върху основата се увеличава.
Основното помещение или т.нар. толос, представлява кръгла зала с кошеровиден свод, в центъра на който има опейон (отвор при върха) с диаметър над 2м. Отворът е реставриран, като в действителност диаметърът му е бил около метър. В центъра на пода е прокопан кладенец с дълбочина 5 м. и диаметър около 1м. Всичко това е постигнато чрез използването единствено на суха каменна зидария от необработен ломен камък. На практика целият обект се намира изцяло под земята, като най-високата част на градежа се изравнява с околния терен.
Липсата на подобни археологически находки в целия Балкански регион, прави датирането и определянето на неговото предназначение трудна задача, подкрепена единствено с косвени аналогии и доказателства.
В началото на археологическите разкопки се работи по версията за гробница с шахтов гроб. Откритите впоследствие животински кости в храм-кладенеца отхвърлят тази теория и подкрепят идеята за култов обект.
Фактът, че кладенецът е изграден на най-високия извор по планинския скат, както и трудния за строителство терен, отхвърлят вероятността същият да е съществувал единствено с битова цел.
Това е изключително рядка находка в световен мащаб, запазена и до днес. Смята се, че светилището е изградено в култ към бога на подземния океан и сладките води Абзу и Енки, шумерския бог на магията, занаятите и мъдростта.
Разкритите кости на жертвени животни свидетелстват за култовия характер на мегалитния градеж. Освен тях, учените намират фрагмент от каменна брадва, от глинен съд и от кафява стъклена чаша, както и примитивно обработени парчета от дъб.
Докато търси аналог на храм-кладенеца "Пусто гърло", проф. Митова-Джонова попада на протосардинската култура Нураги и нейните свещени кладенци (pozzo sacro), чиито брой е около 70. През 1982 г. тя отива в Сардиния, където обхожда повечето от свещените кладенци и кули-нураги. Това ѝ позволява да установи пълно съответствие, като градеж и размери, между гърленския храм и един от сардинските храмове - този при Балао.След задълбочено проучване, проф.
Митова-Джонова открива пълно съответствие в архитектурния градеж между храм-кладенеца край с. Гърло и храм-кладенеца при Балао на о-в Сардиния, поради което го съотнася към прото-сардинската култура Нураги, населявала острова в периода XVIII век пр. Хр. – II век. Името й произлиза от характерните за тази високо развита цивилизация укрепени кули от ломени камъни – т.нар. нураги.
Предполага се, че те имат месопотамски произход, а при разкопките на храм-кладенеца край с. Гърло е открит фрагмент от керамична плочка с шумерско клинописно писмо. Днес на о-в Сардиния са запазени над 200 сакрални кладенеца и повече от 350 циклопски гробници.
Гърленският храм-кладенец е датиран към късната бронзова епоха (XII век пр. н.е.), а храм-кладенецът при Балао на о. Сардиния към IХ в. пр. н.е.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
