Долно Луково е малко селце скрито в полите на Родопите. То не е сред популярните дестинации, но посетителите го свързват предимно с две нещата - бубарски каменни къщи и църквата „Св.Св. Константин и Елена”, която е най-старата църква в Родопите.
Долно Луково се намира на 26 км. южно от Ивайловград, по поречието на Бяла река.
То е разположено в граничната зона, на 3 км. северно от границата с Гърция. Официално не е обявено за архитектурен резерват, но с архитектурата си привлича туристите.
Старите му каменни къщи, покрити с плочи вместо керемиди, са запазени в автентичния им вид. Навремето почти всяко семейство в селото е отглеждало буби, поради което и къщите му са били оформени като бубарски. Ако през Възраждането основен поминък на местните е било пашкулопроизводството, то в наши дни те се занимават с отглеждането на тютюн и сусам. Част от чара на селото е и малката пивница, която заедно със смесения магазин, се помещават в една бяла двуката къща на селския мегдан.
Жителите се горедеят и друг, малко известен факт, че именно тук се намира единственото средиземноморско вечнозелено дърво в България от вида Арбутус андрахне, по-известно сред местните като Пролетна кумарка (или Ягодово дърво). Това необикновено дърво си сменя цвета на кората няколко пъти в годината и расте необезпокоявано точно пред кметството на Долно Луково.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
