Тежки рок рифове с цигулка, китари и диви перкусии разтърсиха зала номер едно
Музиката е метафора на свободата, каза световният пънкар, който разцелува няколко дами и игра футбол в НДК
Найджъл Кенеди отново показа, че за него няма невъзможни неща с цигулката - та дори и да импровизира върху виртуозния Джими Хендрикс. Над 3500 фенове, изпълнили НДК преди вечер, с любопитство очакваха какви ги е намислил този път британският пънкар. Изненадите започнаха още със старта на шоуто. Вместо от сцената ексцентричният музикант се появи насред зала номер едно. Той първо поздрави отблизо зрителите - целуна ръце на няколко дами и прегърна техните кавалери. Вместо обичайната тениска на любимия си отбор "Астън вила" под разкопчаната черна риза се четеше надписът Corn върху червена тишъртка. Зелените маратонки, с които откри изложбата на приятеля си Румен Рачев в столичната галерия "Нюанс", отново бяха на линия. "Вие сте любимата ми публика", провикна се Найджъл, вдигайки за момент лъка от струните и продължи да "цитира" парчета на кумира си Джими. После изригна с тежки и дълги рок рифове, напомнящи на моменти на "Цепелин". Здраво го подкрепяха електрически китари и диви перкусии. Бендът от двама соло китаристи, един бас и двойка барабанисти беше не по-малко вритуозен от своя маестро. Докато в един момент се чуха звуците на нещо абсолютно познато и балканско. Найджъл заби "Йовано, Йованке" в уникален аранжимент. Жестът изправи народа на крака.
Най-добрият интерпретатор на Бах призна, че Хендрикс го привлича заради многобройните влияния - от рок, блус и ирландска музика до транс и експериментални стилове. Особено го вълнува трансцеденталната и психеделична страна в саунда. Меломаните видяха, чуха, почувстваха и бурно аплодираха изпълненията на цигуларя във всеки от тези жанрове. Ученикът на Йехуди Менухин прехвърляше инструмента в ръцете си като детска играчка, на моменти дори го превърна в китара. Бързо, смело и сръчно редуваше акустични с електрически рифове.
Удоволствието продължи час и половина, а британският зевзек не спираше да се шегува - непринудено, сърдечно и истински. Сви на топка сетлиста и я шутира към публиката. "Не ми трябва, ще я карам, както си знам. Музиката е метафора на свободата", каза Найджъл. После "изигра" с мимики как се държи на терена един шотландски вратар. След цялата еуфория нямаше как да мине и без бис. Затова бандата се върна за финално 8-минутно хардрок парче - отново по Хендрикс. Виртуозният британец, идвал не веднъж у нас, този път бе по покана на "Лауд консертс".
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
