Найден Тодоров е новият директор на Софийската филхармония. Той спечели конкурса на Министерството на културата. Три години елитният оркестър беше управляван от временни ръководители. Шестнадесет години след Емил Табаков отново диригент излиза начело на Филхармонията. Тодоров идва с опита си от операта в Русе. Изборът му беше съпътстван с протести на част от музикантите, които не искаха министерството на Вежди Рашидов да назначава нов началник в последния момент преди оставката. Останалата част пък твърдеше, че няма повече време за губене. Ето какво каза новият директор в първото си интервю за национална медия: Обеща, че няма да вдига цената на билетите и че ще направи финансова ревизия.
Пловдивчанинът е завършил Музикалното училище под тепетата в класа по пиано на Дарина Кантарджиева и тромпет при Лилия Ковачева-Топорчева. От 1993 г. е студент на професор Урош Лайович във Виена, където завършва като бакалавър през 1996 г. През 2001 г. получава и магистърска степен от НБУ. Работил е с различни оркестри в България и в чужбина. Носител е на награда от Словашкия музикален фонд, Ротари клуб - Виена, фондация "Боргезе", наградата „София" за постановката на операта „Фауст" с Националната опера, „Кристална лира" за изпълнението на Втора симфония от Малер с Националната филхармония, „Златно петолиние" за принос към развитието на музиката и приза на фондация "Джордж Уохтер".
- Господин Тодоров, как мина представянето ви пред хора и оркестъра?
- Мнозина се зарадваха да ме видят. Имам дългогодишни отношения с Филхармонията - от 2001-а. Бил съм постоянен и главен гост-диригент. Поради обстоятелства, които не можах да разбера, през последната година ангажиментите ми изчезнаха. Сега останах с впечатлението, че част от хора и някои синдикалните лидери не са особено доволни от избора ми. Вярвам, че с времето ще успея да ги убедя в обратното. Навсякъде новото носи неизвестности. Хората не го познават и се страхуват от него. Както сега в Русе има напрежение кой ще е следващият директор. Това е нормално. Всички обичаме сигурността. Заради това дълго имах съмнения дали да се явя или не на конкурса. Оставих нещата на шанса. Изненадах се колко малко кандидати имаше. В България не липсват качествени музиканти с административен опит. Вярно, че някои са обидени по ред причини от миналото, други не обичат чиновничеството, трети са несигурни заради новата финансова система, която е доста сложна. Сама по себе си тя носи зависимост. Музикантите зависят от публиката си и ако тя реши, че в момента не й е до симфонични концерти, музикантите увисват. Тези рискове отказват подходящите хора да се явяват на конкурс. Винаги съм мечтаел да работя със Софийска филхармония - но като главен диригент, а не като директор. Нещата се развиха различно. Животът невинаги ни дава това, което искаме.
- Кое е първото нещо, което ще свършите - или вече свършихте?
- Аз съм много предпазлив. Не обичам революциите. Може би не ми личи в действията през последните 20 години, но харесвам постепенното движение. Вярвам, че само тогава резултатите са устойчиви и се върви напред. След всяка революция остава дупка, която човек после трябва да се върне да запълни. Заради това се пазя от резки ходове.
- Какво ще промените във Филхармонията?
- Първо: тя се е затворила сама в себе си. Вижда се по намалялата публика. Говоря за постоянните посетители, а не за онези, които идват на специални концерти на Веселина Кацарова, Соня Йончева, Красимира Стоянова, Светлин Русев... Те са огромни професионалисти, които привличат. Но я няма публиката, която не идва заради името, а заради оркестъра. Драстично се е стопила. Създаването на постоянна публика не е революция, а процес. Труден, но възможен. Другият проблем е, че през годините Филхармонията остана горда, че е национална, но в рамките на България. В чужбина все по-малко се говори за наши състави. А някога, преди доста години, оркестърът е гостувал в Щатите, продуциран от най-голямата музикална агенция в света "Колумбия артистс". Филхармонията е била на върха. На световния при това. С времето поради много причини, които не са свързани само с институцията - като падането на Стената и икономическите и политическите промени у нас, оркестърът се е затворил само в страната. Последният гастрол, за който знам, е с маестра Любка Биаджони в Германия. Преди около 20 години бях в Златната зала на Мюзикферайн във Виена, най-престижната в света, с Николай Гяуров и диригент Емил Табаков. Ето това е ниво за гордост.
- Защо западна имиджът на оркестъра?
- Причините са вътрешни и външни. Културата почти се срина поради непрекъснатите промени и несигурност какво да се прави. Младите загубиха интерес към класиката. Тя дори не е опция за тях. Образователните и арт институциите трябва да вдигат общата култура на обществото, която е доста ниска в момента. В разни форуми имаше коментари как може току-що избраният президент генерал Радев да ходи на опера при всичките проблеми, които имаме. Аз пък съм горд, че той е отишъл на опера. В Австрия спокойно можеш да видиш президента да върви по улиците и да пазарува сам. Различни министри често са в ложите на Виенската филхармония. От нашите политици в зала "България" съм виждал Татяна Дончева, Йорданка Фандъкова, Симеон Саксобурготски, социалистическия министър Георги Йорданов.
- Ако човек има добър учител, няма значение каква е системата и на какво равнище е образованието...
- Абсолютно. Но когато учителите са заврени в ъгъла и шамаросвани, как те биха могли да бъдат будители? А това е ролята им. Обществото ни ги кара да се срамуват от това, че са учители. А когато стане някакъв проблем в някое училище, всички скачаме срещу "некадърните" даскали. Същото се случва и в болниците. Един случай не бива да определя съсловието. Генерализираме всичко.
- Споделете акценти от концепцията си, с която спечелихте конкурса.
- Някои от тях се отнасят за развитието и отношенията във Филхармонията. Последните скандали не са нещо ново. Те постоянно избуяват. На обвиненията към предишната директорка не вярвам. Акцентът в работата ми не е върху проблемите в миналото. Ако задълбаем там, как ще изградим бъдещето? Последната директорка направи нещо позитивно - рекламните материали станаха по-атрактивни, но пък нямаше къде да ги види човек. Получи се добър опит за разнообразяване на рекламата. Има страшно много гости в афиша. По принцип е чудесно, че публиката може да види и чуе различни изпълнители, но от друга стана става пресищане с непознати, което също е опасност. В която и крайност да изпадне човек, винаги е лошо. Трябва да се търси златната среда. Нужни са разпознаваеми имена, които да напълнят залата. Новите и различни неща плашат. Предишното ръководство загуби баланса. То направи изключително интересни програми за професионалисти - но и всички да ги съберем в зала "България", тя пак няма да се напълни. Тези програми са задължителни, но им трябват рекламни трикове. За неизвестното произведение се кани известно име. Публиката идва заради него и чува непознатото. И обратното. Винаги трябва да има нещо, което да хване публиката. Не е лесно.
- Две линии ще защитавате в програмата...
- Три - и детската. Сега имаме "Фортисимо", а по-преди беше "Мечето Фил". Рекламата на "Фортисимо" е фантастична, но е спонсорирана от външна фондация. Защото парите за държавните институции не стигат. След въвеждането на делегираните бюджети много културни институти, които бяха на ръба на оцеляването, успяха да си поемат глътка въздух финансово и да се запазят. Цената обаче е висока. Вместо да изпълняват основната си функция - да възпитават вкуса на обществото, те направиха всичко възможно да вкарат повече хора в залата.
- Ще увеличавате ли концертите?
- В момента те са много, но не се знае за тях. Не можем да чакаме публиката сама да реши какво да слуша, трябва да я доведем. Медиите са най-успешният начин. Те са днешната власт. В Русе залата винаги беше пълна, защото местната преса много ни подкрепяше. Въпросът в Русе не е дали да отида на опера, а кога да отида. Друг начин е оркестърът да излезе от залата.
- Много диригенти обаче са против концертите на открито - при това безплатно?
- Не съм против свиренето на открито. Но за тях са нужни проекти, които да ги обезпечат. Ще помогнат и сладки закачки като флашмоб. Въпреки че са трудни за организация. Аз съм свидетел и участник в тях. Голямо изживяване е. Нюйоркската филхармония застана на улица с празен подиум и всеки, който искаше, можеше да дирижира нейните музиканти. За музикантите беше виц, а за много хора - голямо приключение, което ще помнят винаги. След което те започват да си купуват от адски скъпите билети за концертите на Нюйоркската филхармония. Хората трябва да видят, че високото изкуство не е страшно. Да изкараме музея от зала "България". Тя е светиня и трябва да си остане, но има продукции, които могат да бъдат извън нея. Друг начин е смесването на жанровете - като концерта на Джон Лорд от "Дийп пърпъл" с оркестъра на Пловдивската опера. Той беше с феноменално музикално образование, пишеше произведения за оркестри. Направи турне в Европа - първата част беше с негова симфонична музика, а във втората - хитове на "Пърпъл". В нашата област има ерудити, които са много против това смесване. Аз си позволих да миксирам с фоклор, което също не беше добре прието. А какво са използвали Панчо Владигеров, Владимир Стоянов, Любомир Пипков, Добри Христов за своята музика? Разбира се, че фолклор. Канцонетата е фолклорът на Италия. Какво са били менуетите на Моцарт? Рок музиката на неговото време. Образно казано, Моцарт е бил най-известният рок композитор на епохата си. Трябва да обърнем внимание и на филмовата музика, която безспорно е новата класика. Сватбеният марш на Менделсон е писан за пиесата "Сън в лятна нощ". Човекът, който се страхува да влезе и да чуе 101-а симфония на Хайдн, ще влезе за филмова музика, а след това може и да повтори. Този, който изслуша веднъж музиката към "Хари Потър", после ще се престраши за Шостакович – за да разбере колко много новите автори са откраднали от него. Човек понякога зачерква нещо при първия досег, който му оставя лош вкус. 12 години не слушах опера, след като чух за първи път "Севилският бръснар" на Росини. Пропиляни години. Оперните спектакли имат повече публика от нас. Може би съвременното общество, свикнало на картини, приема по-трудно абстрактността на класическата музика.
- Филхармонията ще има ли главен диригент най-накрая?
- Да, съставът сам ще го избере. Ще поканим няколко български диригенти да работят за концерт, а след това оркестрантите ще гласуват.
- Ще има ли единодушие между тях? Как ще ги обедините?
- С музика. Вече знаем какви различни страхове и проблеми ни разделят. Сега трябва да ги забравим и да мислим върху онова, което ни събира. Главният диригент трябва да притежава четири качества: да бъде обичан от състава, да е перфектен музикант; да има визия за развитие на оркестъра, да може да работи в екип. Аз се имам за диалогичен. Мога да остъпя, ако има смисъл. Когато съм твърде убеден в нещо, не отстъпвам, но умея да убеждавам.
- Ще продължите ли да дирижирате?
- Да. Комисията ме попита: "Има ли опасност да се изкушите и да дирижирате?" Защо това да е опасност? Със сигурност ще се изкушавам. Аз си оставам диригент и музикант.
- Липсва ли ви Пловдив?
- Разбира се. Преди 14 години взех много трудно решение - да напусна града за втори път. Но сега не съм далеч и ще си ходя по-често. И Русе ще ми липсва.
- Коя културна среда бихте избрали - на столицата или на Пловдив?
- На Виена.
- Вие романтичен ли сте?
- Изградил съм баланс в себе си между романтика и прагматика. По натура съм по-скоро романтичен, но животът ме е научил на другото.
- Има ли място за романтика в този технологичен свят?
- В момента, в който изчезне романтиката, ще изчезне и смисълът на живота и света. Преди смятах, че смисълът е в развитието, но сега вече съм убеден, че смисълът е в красотата. В нея влизат любовта, музиката, онези специални усещания, които те завладяват, когато се качиш до върха на планината. Без красотата остават спане, ядене, работа и накрая смърт. Не можем да говорим и само за развитие. До какво ни доведе развитието на атомната енергия? Цивилизацията е теглена напред от хората, които търсят красивото.
- Като директор ще ви се наложи да се занимавате и с политика...
- Да. Това е най-тъжната част. Политиката е променила своя смисъл. Не вярвам, че имаме нужда от професионални политици - нуждаем се от професионалисти. Прблемите, в които са обвинявани политиците, не са само техни, а на цялото общество. Корупцията трябва да бъде изкоренена, но тя не е само сред властта.
- Накъде върви България, според вас?
- Държавата има проблеми с икономиката и бизнеса. Културата винаги страда от това. Тя е надстройка на обществото - а без нея какво се случва с него? Извинявам се за гадната дума, но обществото изпростя. Хората са агресивни - като резултат от цялостната липса на култура. И тук не става дума за това, че не слушат класическа музика. Мисленето ни е изкривено. Свикнали сме да обвиняваме за всичко онова чудовище "държавата". Ако всеки харесва и върши собствената си работа, ни трябват само 2-3 години, за да тръгне България напред. Звучи изключително елементарно, а е толкова трудно. Свикнали сме да обвиняваме другите за собствените си неуспехи и да търсим виновен. Това е грешната стратегия. Вижда се и в политиката. В отдавнашни кампании политиците се опитваха да убедят избирателите в онова, в което са по-добри. Днес всеки политик убеждава да гласуват за него, изтъквайки лошото у конкурента си. Разликата е огромна. Основният ни проблем е, че не работим един с друг, а един срещу друг.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
