Започвам срещи с партиите за парите за сектора, казва в специално интервю за вестник СТАНДАРТ министър Найден Тодоров
Министърът на културата Найден Тодоров бе гост в коледното издание на подкаста "Чудесата на България. Издателят и главен редактор на "Стандарт" Славка Бозукова разговаря ексклузивно с него за Чудесата на България, Бранд България, парите за култура. Найден Тодоров е роден в Пловдив. Прави диригентския си дебют още 16-годишен.
Завършва музикално училище в родния си град.
Продължава обучението си по оркестрово дирижиране в легендарния клас на проф. Карл Йостерайхер и проф. Урош Лайовиц, хорово дирижиране при проф. Гюнтер Тойринг и оперно дирижиране при проф. Конрад Лайтнер в Университета за музикално и сценично изкуство във Виена. През 1996 г. е поканен от йерусалимската фондация "Ленард
Бърнстейн" в Академията "Рубин" в Йерусалим, където специализира при диригента на Израелската филхармония Менди Родан.
През 1997 г. създава фестивала "Тракийско
лято". Година по-късно получава първия си
постоянен международен ангажимент - в Хайфа, Израел.
В следващите години Найден Тодоров гостува на сцените на редица от най-големите културни центрове в Европа, Азия, Африка и Америка, записва за американски, европейски и израелски звукозаписни компании над 130 компакт диска.
Само на 26 години е поканен за музикален директор на Пловдивската опера и филхармония.
Найден Тодоров е бил директор на Държавната опера в Русе. От 2017 година е директор на Софийската филхармония, с която гостува на някои от най-престижните сцени в Европа.
Води в България едни от най-известните по света певци, диригенти и инструменталисти.
Носител е на много наши и международни награди. През 2021 г. издава първата си книга с разкази "Полъх от ангели".
- Превърнете мечтите си в планове, които да осъществите
- Мечтая за момента, в който няма да казваме: От нас нищо не зависи!
- Когато не сме горди, сме смачкани. Когато сме смачкани, всеки може да ни мачка
- Ако в един оркестър всеки има силно его, това е хаос. Такава е ситуацията в българската култура
- Г-н министър, кое се дирижира по-трудно Софийската филхармония или българската култура?
- Принципно сложен въпрос. Краткият отговор е: По-лесно се дирижира българската култура. И причината е много простичка - с артисти винаги е по-трудно, отколкото с администрацията. Артистите са хора със своите моментни състояния, които сутрин биват едни, на обяд други, следобед трети и е много трудно да постигаш еднакви резултати при различни състояния на хората. Докато в администрацията нещата могат да бъдат изключително рационални.
- Какво може да накара диригент като Вас, който е бил на много от световните сцени, да седне на горещия министерски стол и още от първия ден да започнат атаките спрямо него - за Фонд "Култура", за театрите...
- Изтеглих късата клечка. Но от друга страна е добре, че това се случи по мое време, тъй като аз имам какво да отговоря на всички тези въпроси. Можеше да се случи по времето на министър, който да не знае какво да отговори и тогава проблемите да се разраснат много повече.
Истината е, че за да седне човек на този стол, трябва да се чувства сигурен, че познава сектора. А културният секторът е толкова различен, толкова разнообразен, че никой не го познава на 100%. Още повече, че ние в България имаме много грешна представа за понятието култура. И в този смисъл сме арогантни с наименованието на нашето министерство. Защото Министерството на културата се занимава само със сцените, с изкуствата, с художественото образование и с културното наследство. Но културата е много повече от това. Тя е как се държат депутатите в парламента, как се поздравяват хората сутрин на улицата, културата е дори как се отнасяме с онези, които ни носят лошите новини. Според логиката на името на нашето министерство всичко това трябва да бъде предмет на неговата дейност. Но не е така. Министерство на културата се занимава с изкуства, с образование, с културно наследство, а тези три теми на мен не са ми чужди.
- Ако продължим с метафорите, всички виждаме, че няма голяма хармония в оркестъра на българската култура. Каква е причината - нямаме първа цигулка или има много мераклии за първа цигулка? Имаме прекалено силни ударни инструменти или солистът пее фалшиво?
- Преди доста години най-големите солисти на света се опитаха да създадат оркестър от тях самите, за да покажат, какво може да се случи, когато най-великите седнат заедно. Днес дори няма спомен за това събитие. И с основание, защото беше пълен провал. Ще цитирам един голям български диригент от миналото Добрин Петков. Когато му казали, че в Пловдивска филхармония не всички инструменталисти са добри, на нивото на най-големите оркестри, неговият отговор бил: за една здрава къща се искат не само тухли, но и хоросан. За да си изпълнител, трябва да си изключителен инструменталист. За да си на сцената като солист, се изисква психологическа подготовка и изключително силно его. За да свириш в оркестър, също се изисква изключително силна инструментална подготовка. Но в същото време обаче трябва да потискаш своето еко. Ако в един оркестър всеки има силно его, то тогава това не е оркестър, това е хаос. И това е ситуацията в българската култура. В българската култура в момента има една абсолютна анархия.
- Каква е причината?
- Основно, че няма пари. Но освен това всеки един от хората в културата има силната индивидуалност, смята, че разбира от всичко, и че може да каже на другия как да си върши по-добре работата.
За мен най-бързият начин нещата да се оправят е всеки да започне да върши добре своята собствена работа. Разбира се, когато кажа това, хората се обиждат. Аз се старая в качеството ми на диригент, на директор, на министър да не казвам на хората точно как да си вършат работата, защото те го възприемат като агресия в тяхното лично пространство. Опитвам се по-скоро да им задавам посоката. Истината е, че всички ние трябва да правим това, в което сме добри и да спрем да гледаме какво прави другият.
- В анонса на разговора ни споменах цветистия език на политиците. От какво бягат повече хората: от културата, защото нищо не искат да гледат или напротив - бягат от политиката в културата?
- Ще цитирам бившия канцлер на Австрия, Волфганг Шюсел, който каза, че имаме нужда от повече култура в политиката и по-малко политика в културата. Това означава хората в политиката да осъзнаят, че са перманентно пред прожекторите, те се явяват реално медийни звезди. И когато са пред камерата, тяхното поведение трябва да е като на артисти. Тоест - да внимават изключително много със собствения си език, с поведението си, защото хората започват да копират. Винаги съм смятал, че политиката трябва да бъде встрани от културата. Ролята на културата е да обединява хората. Без култура няма нация, има група от хора с интереси. Обаче политическите партии, които в идеалния случай имат една визия и тя е доброто на страната, имат различна визия за пътя, по който да се достигне до това по-добро бъдеще. И тази различна визия кой да бъде пътят вече разделя хората.
- Но, за да се направи стратегия за културата, което не се е случвало десетилетия в България, се изисква обединение на много хора, което в периода на абсолютно разделение в нашето общество е немислимо. Въпреки всичко, вие като служебен министър направихте една дългосрочна стратегия за културата. Защо? И какво следва оттук насетне?
- Винаги съм се стараел да стоя встрани от всички партии. Причината не е, че не харесвам партиите. Причината е, че виждам качествени хора във всички партии и не искам аз самият да застана в една страна, което да ме постави в опозиция на други хора, които аз харесвам като начин на мислене. Бидейки встрани от партиите, се постарах да направя една визия за стратегията, която да обхваща различни пътища към една и съща цел - просперитета на културата. Поставил съм крайни задачи какво и как трябва да се направи и съм посочил различни пътища за постигането на целите - десни пътища, леви пътища, по-балансирани пътища, по средата, с идеята, че който и да бъде в следващото културно управление на страната според неговата визия, може да продължи по този път, избирайки това, което е най-сходно с неговия начин на мислене. Разбира се, аз имам моите мнения по всички тези въпроси и в някои случаи те са по-вляво, в други - по-вдясно. За мен пътят напред не може да върви само вляво или само вдясно.
- Може ли да откроите два-три акцента от стратегията? За културното наследство, например, защото сме в подкаста "Чудесата на България"...
- Ще започна с нещо друго, което за мен е най-важното и най-подценяваното, защото ефектът му е най-късно идващ. Ще започна с образованието, с младите хора. Какви деца завършват училищата? Деца, които трудно комуникират едно с друго, които независимо от своя висок интелект и често будна култура, са трудни за комуникация. Защо? Веднага давам отговор, който не е български. Защо в училищата във Франция, Германия, САЩ, Канада, Австрия, Великобритания се изучават предмети от типа на духов или симфоничен оркестър, защо навсякъде има хорове? Защото управляващите в тези страни искат да създават музикални гении? Не! 99.9% от тези деца никога няма да се занимават с изкуство в живота си след това. Хорът и оркестърът ни възпитават, че зависимо от онези около нас и ние трябва да си свършим перфектно работата. Ако този до нас си я извърши зле, няма да се получи, но ако той си върши перфектно, а ние - лошо, ние прецакваме и него. Това ни учи да работим един с друг, по всякакъв възможен начин. Учи ни, че колкото и да сме добри сами по себе си, можем да постигнем нещо само заедно.
- Преди няколко дни бяхме заедно в Петрич за създаването на Младежката академия "Чудесата на България". Там казахте на младите хора, че нашето поколение се е провалило, защото сме престанали да си спомняме красотите на България. И ги призовахте те никога да не го забравят и да започнат да ни го припомнят. Как тези млади хора ще останат тук, в тази отровена среда?
- Средата се създава от хората в нея. Ще цитирам Радой Ралин: "Ако си отидат отвратените ще останат отвратителните". Когато нещо не ни харесва имаме два пътя: да избягаме или да го променим.
- Във Вашата стратегия има ли нещо, което ще ги накара да останат?
- Има много неща. Тя засяга развитието на нацията. Искам да призова малко по-възрастните хора да се сетят за София преди метрото...
- Какво имате предвид?
- София в момента е много по-добре от тогава, но ние не го виждаме. Искам хората, които имат спомен от 90-те години да се сетят какво е било. Част от тази загубена наша култура е да си спомняме хубавите неща, да виждаме какво се е променило позитивно и да се борим срещу онова, което не ни харесва. А ние категорично отказваме да видим хубавото. През последните седмици, вече няколко месеца, ходя на площад "Александър Невски", просто за да видя Квадрат 500 вечер как е осветен. Невероятно е осветен. Колко хора го забелязват?
- Динамиката на живота е такава, че никой от нас няма време да се обърне назад. А и човек така е устроен, че свиква с хубавите нови неща, приема ги за даденост и иска още повече.
- Съгласен съм, аз съм същият. Но относно динамиката на живота, ние имахме един урок от природата, дано да е била природата - Ковид 19. Светът даде рязка спирачка, възползвахме ли се или не, за да се огледаме около нас, кое е хубаво и кое не?
- Специално ние се възползвахме от това, започнахме да пишем новия разказ за културата и за туризма - Бранд България. Като музикант, като диригент какво за Вас е Бранд България? Кой е тонът, който олицетворява България?
- Ще отговоря не като музикант и като министър, ще отговоря като човек. Бранд България е онова, което може да ни спаси, защото ни дава визията за бъдещето и гордостта за миналото. Ние притежаваме културно наследство, с което всяка една страна би се гордяла. Ние не се гордеем с него, дори тази сутрин в министерството идваха при мен хора, които да ми обясняват за открити нови, страхотни археологически обекти, които всъщност искат да бъдат разкарани, защото пречат за нещо. Ние не осъзнаваме, че това, което ни "пречи", може да ни докара три пъти повече пари. Не осъзнаваме какво струва миналото и колко хора по света имат нужда да виждат това минало и са готови да идват тук, за да го виждат и да се гордеят с миналото на човечеството. Не на България, на тях България нищо не им говори, а миналото на човечеството. Да започвам ли да говоря за наследство на цивилизацията на траките? Целият свят се интересува от нея.
- Да. Бяхте в музея "Гети" преди месец, представяйки уникалната тракийска изложба. Целият свят ни се възхищава заради траките. Защо ние не можем да превърнем наследството си в културен туризъм, както са направили Италия, Гърция? Само пари ли липсват?
- Визия. Парите са вторият проблем. Първият е липсата на визия. Защото в България искаме всичко да се случва сега, веднага. Онова, за което трябва да се положат усилия, за да се случи след 4, 5, 6 години, ни се вижда много далече. Най-големият сблъсък, който съм имал, включително в Министерство на културата, когато започна да говоря за нещо, което трябва да се направи, за да се промени ситуацията след 4-5 години, получавам два въпроса. Първият е: ти смяташ ли, че ще си министър след шест години? Не, аз може би няма да министър след един месец, какво значение има? Аз трябва да работя за това какво ще бъде след шест години. Вторият въпрос е: Всичко гори, а ти разсъждаваш след някакъв период от време... Хубаво, но ако погледнем историята на Министерство на културата от последните 30 години, ще видим, че то единствено гаси пожари. Така ставаме свидетели на една все по-опожарена културна територия.
Ние трябва да разсъждаваме за бъдещето, обръщайки поглед и към миналото. В това е смисълът на Бранд България.
- Как да вървим напред, ако не знаем кои сме и откъде сме дошли?
- Едно от нещата, които ме научиха в Австрия, в Израел, във Великобритания е, че човек, който не знае и не цени своята история, е обречен да повтаря нейните грешки. Когато не сме горди, ние ще сме смачкани, когато сме смачкани, всеки може да ни мачка.
- Прекъснах Ви за изложбата в музея "Гети". Как се приема тракийската ни култура?
- Не само в "Гети" хората бяха възхитени. Ръководството на музея заяви, че изключително рядко се случва на откриването на изложба да има толкова силен интерес. Но същото беше и преди една година в Бритиш мюзеум. Хората се интересуват, защото това са ценности на цялата човешка цивилизация и тези ценности са от България. А България не прави нищо, за да каже: Вижте какво притежаваме.
- Говорейки си за музеи, дали в близко бъдеще можем да имаме музей на преживяванията. Виждате музеят в Ефес каква революция прави в момента. Мислех си за такъв музей, в който чрез виртуална реалност ще бъдат представени траките или пък двора на Асеневци...
- Наскоро преживях това в Черна гора. Бях в музей, в който ми сложиха очилата и аз се стъписах, виждайки съвършено друга обстановка. Всичко бе съвсем реално. Къде е това при нас? Защо нашите музеи нямат такава технология?
- Да, защо?
- Министерство на културата финансира субсидираните бройки за хора в тези музеи и финансира, частично при това, издръжката на сградите според това колко са големи самите те. В министерство на културата, в субсидията за държавните и регионалните музеи, не са предвидени други средства - за дейности, за иновации, за нищо такова.
- Няма ли европейски програми, от които могат да се възползват музеите?
- Да, има. Ние се опитваме да пускаме такива програми от време на време. Но фактически ние ги оставяме в ситуацията да се борят за всяка стотинка за дейност. Нека да не забравяме, че във времето сме ограничили страшно много броя на хората, които работят в музеите. Има музеи с по един-двама служители, включително директора. И със заплати близки до минималната работна, а някъде и минималната. За да подготвят проектите, музеите нямат нито хора, нито пари. Ние ги затваряме в омагьосан кръг.
Бюджетът за култура на Република България е в рамките на трагикомичното. Въртим се около 0,5% от БВП.
- Какво се случва с този проектобюджет? Христо Мутафчиев се възмути, че ще има 30 милиона по-малко за сценичните изкуства. Ще успеете ли да се преборите това да не е така?
- Христо Мутафчиев е един изключително енергичен човек е хубаво да има такива хора в България. Той, разбира се, не е запознат с цялата ситуация. Парите за сценичните изкуства не са намалени. Проблемът е, че те не са осъвременени, не са актуализирани спрямо новата минимална работна заплата и т.н. Има едни допълнителни пари, които ние тази година отпуснахме, които за следващата година не са предвидени. Ние в момента се борим за тях. Второ - очакваме подкрепа, включително от страна на хора като Христо Мутафчиев, за да се преборим. Трето - повтарям това бяха едни допълнителни средства тази година, които не бяха в основния бюджет и това е всъщност причината за следващата година, за да се побере държавният бюджет в 3-те процента дефицит, а да има опит от страна на финансовото министерство да не бъдат включени.
- Тоест - ще се борите за тези 30 милиона?
- Естествено! Всъщност бюджетът на Министерство на културата за следващата година е с 56 милиона по-висок, но това не означава, че той е повишен. Защото, когато се вдигне минималната работна заплата, това автоматично вдига разходите за възнаграждения. Освен това хората не могат да вдигнат само най-ниските заплати, вдигат се и останалите.
- Ще се борите ли за археолозите? Миналата година парите за разкопки бяха оставени в графата капиталови разходи.
- Ние не просто ще се борим за тях. Миналата година се случи нещо, което малко прецака работата на археолозите, а именно разкопките да се броят като капиталови разходи, Господ знае защо, аз нямам отговор на този въпрос. А капиталовите разходи през 2024 г. бяха изкарани от бюджетите на министерствата и бяха само в бюджета на Министерство на финансите, което с определени постановления пускаше всеки месец. Септември месец спряха да ги пускат. Имаме разговори парите за разкопки да се върнат при нас.
От една страна парите не са по-малко. От друга страна обаче имаме неразплатени разходи от тази година, което автоматично прави парите по-малко.
- Опирате до депутатите оттук нататък.
- Точно така. Затова смятам през следващите седмици да се срещна с представители на всички политически партии, за да представя ситуацията в културата и да им обясня защо наличните средства се явяват всъщност по-малко, отколкото трябва да бъдат.
- Отваряйки темата за другата година, да включим и ЮНЕСКО. Домакинството на 47-мата сесия е най-голямото културно събитие, което ни предстои. Как ще представим България?
- Надявам се по най-добрия възможен начин. Голямо събитие на ЮНЕСКО в България не е имало от 40 години и искам да попитам българите: Вие смятате ли, че в момента сме по-лоши отпреди 40 години? Защото, аз не смятам!
- Не мисля, че някой няма да се съгласи с Вас.
- Да и по тази причина смятам, че Комитетът за световно наследство трябва да бъде тук догодина. Много съм щастлив, че бяхме подкрепени от всички парламентарно представени партии и че беше взето решението на Министерския съвет. Защото присъствието на ЮНЕСКО в България не е просто голям имидж за България пред света. То дава възможност да покажем какво притежаваме извън обектите, които вече са в ЮНЕСКО. Имаме възможност отново да се покажем на културната карта. Защото, забележете, в последните години България с какво е в новините в чужбина?
- С изложбите в Бритиш мюзеум, в музея "Гети", с големите ни таланти, с Вашето дирижиране...
- Благодаря. Единствените позитивни новини, с които сме в новините в чужбина, са свързани с културата и от време на време със спорта. Тоест - това е пътят.
Ние сме започнали да неглижираме нашето културно наследство. И една от моите идеи, когато имаме такъв огромен стимул като ЮНЕСКО в България, е да се сетим, че трябва да се грижим за онова, което притежаваме.
- От колко години нямаме нов обект от материалното наследство в ЮНЕСКО? Сигурно поне от 40?
- Да, мисля, че е време.
- Има ли държавата единомислие по новите обекти?
- Имаме идеи кои да бъдат. Все още не сме готови с предложенията, но давам няколко примера - Солниците в Провадия, старите български столици - Плиска и Преслав, разбира се Голямата базилика в Пловдив, Хераклея Синтика...
- Ще успеем ли да се подготвим толкова бързо с документацията на Хераклея?
- Моята идея е дори и да не успеем, да им я покажем. За да може, когато успеем, те вече да знаят за какво става дума и да знаят, че е нещо, което си струва.
- Би било прекрасно. Тази година имаше наистина рекорден археологически сезон. Кои според Вас са перлите му?
- Хераклея, разбира се, изложбата от Солниците беше фантастична. За мен лично откритията около Тополовград бяха изключителни.
- Тракийският воин и невероятното златно съкровище, намерено от Даниела Агре...
- Да.
- На мен ми направи впечатление и църквата на Иван Александър, която излезе около Велико Търново. Може би тя ще даде повод за някакво пренаписване на историята?
- Нека сме честни, ние не си познаваме собствената история. Ще дам елементарен пример. Кога точно е паднала България под Османско робство? Брои се, че това е с падането на Видинското царство. Но все повече излизат информации в чуждите архиви и библиотеки, че това не е годината, която ние знаем, че е станало по-късно. Говорим за най-малко за 25 години по-късно...
- Ние не знаем със сигурност дори кога е роден Левски...
- Да...
- Да преминем към сценичните изкуства. Кои бяха и перлите на тази театрална година?
- Аз лично харесах много един спектакъл на Пловдивския театър "Без кръв" - изключителен, много актуален. Може да накара човек да разсъждава върху прошката, защото ние имаме нужда да се научим да прощаваме.
- Преди няколко дни открихте една изложба за хладното оръжие по време на българското Средновековие. Казахте, че си пожелавате да дойде ден, когато всички хладни оръжия по света ще са само в музеите.
- Не само хладните, да
- За какво още мечтаете?
- Аз съм човек, който много мечтае. Но освен това се бори за мечтите си. Мечтата ми е да дойде моментът, в който да спрем да обясняваме как от нас нищо не зависи. Мечтата ми е за момента, в който пожеланието към нашите децата ще бъде да не заминат за чужбина.
Ние трябва да спрем да се самоунижаваме, да се самообвиняваме, да се сочим един друг и да се опитваме да се удряме под кръста. Трябва да разберем, че имаме абсолютния капацитет да бъдем изключителни и светът да го забележи. И това не зависи нито от изборите в САЩ, нито от случващото се в Русия. Това зависи само от събитията в България. И това е моята мечта - да дойде денят, в който българин да се изправи гордо и да каже: Това сме ние, вижте ни! Защото ние имаме с какво да се гордеем.
- Как ще изкарате коледните празници, къде ще бъдете?
- На 25-и сутринта ще имам концерт матине със Софийската филхармония в зала "България" с празнична програма. На 24 съм си, разбира се, тук, вкъщи, в София.
- Спазвате ли традициите и обичаите във Вашето семейство?
- Аз съм човек, който трудно може да спазва каквото и да било, защото моето семейство дори не знае кога къде съм. Изключително много пътувам, но - да, уважаваме традициите и обичаите. Смятам, че повечето хора в България го правят. Но трябва да разберем, че тези традиции и обичаи са част от нещо друго. И онова другото трябва да си го припомним и тогава те ще имат и съвършено друг смисъл.
- Да завършим с Вашето пожелание към българите за Коледа и за Новата година.
- Мечтайте и превръщайте мечтите си в планове, които да осъществявате.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
