Когато видите мъж с чантичка-банан на кръста, не бързайте да му се подигравате. Аксесоарът не е просто ретро спомен от 90-те. А стара прабългарска традиция, оцеляла през вековете до днес.
Според някои изследователи прабългарите носели по два колана. Един параден, украсен със златни апликации и един обикновен, практичен. Не него се окачвали различни принадлежности, нужни на мъжа във всекидневието му - кожена торбичка, рог-амулет, нож.
Всъщност коланът не е изобретение на прабългарите, а наследство от траките - остатък от нагръдниците им.
Златните колани са едно от чудесата на предците ни. В некропола под мадарските скали, близо до прабългарското капище, последователно са намерени два комплекта златни апликации за мъжки колани.
През 1927 г. големият български археолог и специалист по траките Иван Велков разкопава под Мадарския конник гроб, изграден от камъни. В него открива части от златен старобългарски колан. За съжаление, ученият не дава точно описание на мястото. По-късно обаче, през 1934 г., друг голям учен Васил Миков открива погребение на воин, положен с любимия му кон. Той също намира златен колан.
Единият е от VII принадлежал на мъж от Кубратовата Велика България. Другият е малко по-късен - от VIII век или началото на IХ в.
При прабългарите коланите са имали особено значение. Изработвани от бронз и злато, те показвали положението на мъжа в обществото - подобно на нагръдниците при траките. Всеки образ на растение или животно по апликациите им носел специално магическо послание и имал защитна функция. Предпазвал притежателя от зли сили, мисли и очи.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
