През 1879 г. местните хора подарили на княз Дондуков най-голямата изтъкана дотогава черга с размери 7 на 6 метра
Разположено в полите на Стара планина, малкото градче Чипровци възниква още по времето на траките. Древният народ бил привлечен от богатите залежи на мед, злато, сребро, желязо и олово. Смята се, че оттогава датира и рудодобивът по тези земи. По-късно, през 29 г. пр. Хр.областта е завладяна от римляните и става част от провинция Мизия. През тази епоха Чипровци е бил сред най-значимите златодобивни райони на Балканите.
В периода на Средновековието в Чипровци се установяват саксонски миньори. Те подобрили , технологиите в добивната дейност, което от своя страна допринесло за утвърждаването на католическа община в града.
В края на XIV век пък районът на Чипровци е владение на болярския род Соймировичи, които били прочути и с влиянието си на селата по горното течение на река Огоста. След завладяването на Чипровци от Османската империя през 1388 г., те се преселват в Дубровник, където в продължение на столетия са част от местната аристокрация.
През първите три века от чуждото владичество Чипровци достига своя икономически и културен разцвет. От занаятите най-голямо развитие получило златарството, поради което Чипровци става важен златарски център на Балканския полуостров през XVI и XVII век наред с Цариград, Солун и Белград. В рамките на града възниква цял златарски квартал - известната Сребрил махала. В множеството ателиета работят няколко поколения майстори, чиито имена са запазени върху техни произведения - Никола и Пала, Костадин, Петър и Йоан, Франко Марканич, Лука, Неделко, Никола Неделкович, Яков и Марко.
Произведенията на чипровските златари са изключително разнообразни - те произвеждат както църковни, така и светски изделия. През втората половина на XVI век на територията на Балканския полуостров се търгува с т.нар. чипровски чаши - сребърни тасове, много от които носят обозначението "от место Кипровци" като гаранция за качество.
Изработката на скъпи и богато украсени обкови на евангелия, дарохранителници и мощехранителници, напрестолни кръстове, църковна утвар е възлагана на чипровски майстори от почти всички големи манастири на Балканите - от Молдова и Влашко до Херцеговина и от Фрушогорските манастири край Белград до Атон.
Чипровските майстори златари работят в рамките на късносредновековната византийско-балканска традиция. Те умело вплитат елементи, почерпени от Запада и Изтока - турско-персийски арабески и орнаменти в стил "руми", миниатюрни късноготически архитектурни детайли, пищни барокови мотиви. Произведенията им издават овладени до съвършенство ювелирни техники: кован релеф, филигран и гранулация, гравировка и цизелиране, ниело техника, ажур, живачно позлатяване и посребряване, инкрустация, филигранен и вкопан емайл с тъмносиньо и зелено стъкло.Чипровци е известен град и с килимите си. Първите сведения за производството им тук са от началото на XVII век. Изработката им се прави по специален начин, като един квадратен метър се тъче в продължение на цяла седмица. Всеки килим има име: "Цвеке", "Зелки", "Саксии", "Пилета". "Канатицата" пък е изображение на пеперуда, символ на вечния живот и пазител на дома. Смята се, че в чипровските килими има нещо магическо. Те пазят от болести, мъки и тежки моменти. Килимите са двулицеви и се правят изцяло ръчно, като се използват естествени вълна и багрила. Навремето са се поднасяли като дар при раждане на дете и за зестра на булката.
През 1879 г. жителите на Чипровци подаряват на княз Дондуков най-големия изтъкан дотогава килим - с размери 7 метра на 6 метра. По- късно такива килими започват да се търсят за министерските кабинети и домовете на заможните граждани. След Освобождението през 1878 г. килимите на чипровския търговец Минчо Попов печелят златни медали на изложенията в Пловдив, Анверс, Брюксел и Лондон. Става така, че френски, германски и австрийски фирми от онова време се конкурират коя да имитира великолепните български килими. Специалистите твърдят, че символиката на орнаментите на чипровските килими е древна и вероятно отвежда към магическите и религиозните вярвания на прабългарите.
От 2014 година традицията на чипровското килимарство е част от световното нематериалното културно наследство на ЮНЕСКО. Градът се слави и с първото българско светско училище, което е открито тук през 1624 г. от епископ Илия Маринов. Още тогава училището въвежда съвременна система на обучение с предмети като логика, математика, граматика, философия, а присъствието в него е задължително за всички деца в града. Учениците с изявени способности пък са изпращани в университети в Западна Европа да продължат образованието си.
Местните люде се прехранват основно чрез занаятчийство, туризъм, селско стопанство и малък бизнес. Към 2023 г. населението на община Чипровци е 2 738 души. Всяка година на 2 май се празнува съборът на града. На него се прави огромна трапеза, на която задължително има печено агне. На този ден се събират роднини от цялата страна. В центъра на града се събира местният духов оркестър, има различни развлечения за малките деца, на площада звучи и народна музика.
От 2014 г. на празника на града се провежда Фестивал на Чипровския килим. В отделни палатки е показан производственият процес - от чепкането на вълната, през преденето, боядисването, насноваването и самото тъкане.
В близост можете да посетите Чипровския манастир, основан скоро след приемането на християнството за официална религия в България. В него по поръка на цар Симеон били превеждани богослужебни книги и били подготвяни свещеници за новопокръстените българи. В наши дни манастирът е спокойно кътче за отдих сред природата.Той е постоянно действащ и представлява комплекс от църква, два параклиса, триетажна кула-камбанария, жилищни и стопански сгради. Манастирският двор е в правоъгълна форма, като западните и южните страни са заети от постройки, а източните и северните са оградени с каменни стени.
Друга атракция в градчето е Катеринината къща. Тя представя стария възрожденски архитектурен стил. В нея са поставени килимарски станове за демонстрация на прочутата килимарска техника. В двора на Катеринината къща посетителите могат да видят дървета и билки, от които майсторите добиват различни багрила за направата на чипровските килими.
Друг символ на Чипровци е "Шарената чешма", от която тече минерална вода. Предполага се, че тя е построена след навлизането на римските войски.
Чипровци - градът на килимите и златото. Така най-кратко може да се опише малкото планинско бижу, което крие в себе си вековни традиции, героична история и занаят, признат от ЮНЕСКО.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
