Над 400 Чудеса, излезли на бял свят през отминалия археологически сезон`2024, представи Националният исторически музей.
Снимки: Тодор Димитров, НИМ
ВИЖ ОЩЕ: Йотова към НИМ: Трудът ви е противоотрова на всички, които мачкат българщината
Уникалната изложба „Древни находки. Нови открития. Археологически сезон 2024“ бе тържествено открита в присъствието на вицепрезидента Илияна Йотова, министъра на туризма Мирослав Боршош и заместник-министъра на културата Амелия Гешева. Сред официалните гости бяха проф. Георги Вълчев, ректор на СУ "Св. Климент Охридски", акад. Пламен Карталов, директор на Софийската опера, Славка Бозукова, председател на Общество "Културно наследство", българския представител на най-голямата европейска организация за опазване на културното наследство и ръководител на кампанията "Чудесата на България", десетки историци, археолози, кметове и приятели на НИМ.
Снимки: Тодор Димитров, НИМ
Елегантен старт на изложбата дадоха уникалните гласове от Софийската опера, които представиха "китка" арии от български опери.
Изложбата представи най-големите открития на археолозите на НИМ - доц. д-р Бони Петрунова, проф. д-р Иван Христов, гл. ас. д-р Петранка Неделчева, доц. д-р Константин Константинов, гл. ас. д-р Мариела Инкова, д-р Маргарита Попова, д-р Йото Валериев, д-р Филип Петрунов, Виолина Кирякова, Ивайло Кънев, Панайот Антонов, Мартин Христов, Илия Стоименов, Ирина Иванова, Павлина Девлова, Илия Киров, Елена Ендарова, Росен Пеевски, Биртен Еминова, Михаела Занева, Михаил Ваклинов, Петър Петрунов.
През 2024 година археолозите на Националния исторически музей извършиха разкопки на 24 обекта из цялата страна. Разкрити са над 1400 артефакта от различни исторически епохи – от Праисторията, през Античността, до Средновековието.
Снимки: Тодор Димитров, НИМ
Един от най-големите акценти на изложбата е археологическото откритие в крепостта Кокалянски Урвич. Това място, дълго време обвито в мистерия, днес разкрива нова светлина върху нашето минало. Археолозите откриха уникален гроб, който крие сребърен пръстен с обков от злато, изобразяващ двуглав орел – символ на високо социално положение. Този гроб принадлежи на млад мъж на възраст между 18 и 25 години, и неговото откриване ни предоставя безценна информация за погребалните обичаи и материалната култура през втората половина на XIV век. Нещо повече, некрополът от този период показва, че песните за цар Ясен от района на Панчарево започват да губят своята легендарност и се превръщат в исторически факт, който все повече се свързва с реалността на онова време.
Сред другите значими открития, които са част от изложбата, са разкопките в селищната могила Порой, където бяха разкрити следи от металургия и специализация в производството през Късния енеолит.
Снимки: Тодор Димитров, НИМ
Друг интересен акцент в изложбата е откритата през есента на 2024 година църква в местността Аклади, близо до гр. Черноморец. Тя датира от V-VI век и е част от богатото християнско наследство на региона, свързано с римската и средновековната му история. Това откритие, наред с тези в средновековния град Лютица и крепостта Букелон, разкрива стратегическото значение на тези места и тяхната роля в развитието на българската история.
Изложбата не спира дотук. Подводните разкопки в акваторията на Созополския залив до крепостта Хрисосотира и нос Галата до гр. Варна разширяват нашето разбиране за търговията и морската култура в Черноморието. Археолозите откриха амфори, железни котви и керамични фрагменти, които разказват за динамичното икономическо и търговско развитие на региона през Късната античност и Средновековието.
Снимки: Тодор Димитров, НИМ
Не само тези обекти са включени в изложбата. Проучванията в крепостта Балък Дере, където беше открит храм от II-III век, разкриват как се е развивала религиозната архитектура на този регион. Средновековното селище Велино предлага нови перспективи в изследването на каменните структури и гробове от IX-X век, които осветляват важни етапи от средновековната българска държава и утвърждаването на християнството. Археологическите проучвания в многослойния обект „Св. Архангел“ при с. Дъбница разкриха раннохристиянски храм, както и находки от Късната античност, които дават представа за стратегическото значение на този район. В античната крепост Равадиново проучванията разкриха част от укрепителната система и уникален керамичен перирантерий (култов съд пред храма, предназначен за измиване), датиращ от V-II век пр. Хр.
В допълнение, подводните разкопки в акваторията на гр. Шабла и Ченгене скеле хвърлят светлина върху морската търговия през Античността и Късното Средновековие. Намерените оловни щокове и стъклени съдове разказват за живота и търговията, която е процъфтявала в този регион.
Снимки: Тодор Димитров, НИМ
Изложбата не е просто колекция от артефакти. Тя е едно уникално пътуване през времето, което ни позволява да се потопим в богатото минало на България и да разберем как археологическите открития ни разказват не само за древните цивилизации, но и за формирането на съвременното българско общество. Националният исторически музей продължава своето усилие да събира и изследва тези ценни артефакти, като ги представя на публиката и по този начин изпълнява своята роля като важен културен и научен център.
Ключовата дума днес е “благодаря". "Благодаря за всичко това, което правите, не само през изминалия сезон, а всичко, което включва вашата професия", каза вицепрезидентът Илияна Йотова, откривайки изложбата. Тази изложба не просто разказва какво се е случило през хилядолетията на тази земя, но създава самочувствие не само на българите, а и на европейците изобщо, посочи вицепрезидентът.
Снимки: Тодор Димитров, НИМ
В лицето на кампанията "Чудесата на България", НИМ и археолозите в България имат верен приятел и партньор, каза още Йотова, която е патрон на масията. Тази година каузата "Чудесата на България" има своеобразен юбилей - 15 години.
Най-важното, което искам аз да ви кажа – не сте сами в това, което правите, защото зад тези табла и експонати стои изключителен професионализъм и отдаденост, но преди всичко стои любов към историята и професията, въпреки трудностите през, които преминава гилдията, заяви министърът на туризма Мирослав Боршош.
Тази изложба допринася за увеличаването на културния туризъм, като добавя и нови икономически ползи, категоричен бе в поздравителния си адрес министърът на културата Мариан Бачев.
Директорът на Националния исторически музей доц. д-р Бони Петрунова посочи, че въпреки закъснението, непълното финансиране и неглижирането на археологията, специалистите са успели да открият изключително ценни артефакти. Всяко едно откритие не само разширява знанията ни за миналото, но и ни приближава до разбирането на нашето културно наследство, каза доц. Петрунова.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
