Можеш ли да осиновиш късче от Чудесата на България и да се грижиш за него, като за дете. Пловдив дава тази възможност. 1550 са вече приятелите на Епископската базилика на Филипопол - античния храм, чиито мозайки оставят всеки без дъх. На подовете му са изобразени над 100 уникални птици, сред които изпъкват пауни, папагали, токачки. Те изобразяват райската градина. Паунът има още по-ярка символика - олицетворява безсмъртието на душата. Не случайно именно паун с пищната си, многоцветна опашка, е изобразен пред главния вход на базиликата.
Тези птици, преминали през перипетиите на вековете и достигнали до нас, за да ни разкажат античната приказка за Пловдив, вече имат своите грижовни стопани.
Идеята се ражда на 26 септември 2018 г., когато пловдивчани и представители на бизнеса в Пловдив обявяват Фондация "Приятели на базиликата - Пловдив". Целта им е Епископската базилика да се превърне в оживен културен център, привлекателно място за деца и възрастни, пловдивчани и гости от България и света. Всеки може да избере една от уникалните птици и да се "грижи" за нея като дари минимум 5000 лева.
Мозайките на базиликата са впечатляващи. Не случайно именно с тях Пловдив кандидатства за вписване на базиликата в ЮНЕСКО. Подготовката на номинационното досие тече с пълна сила, обектът ще бъде специално представен догодина пред 47-ата сесия на Комитета за световно наследство, който по предложение на министъра на културата Найден Тодоров ще заседава в България.
Епископската базилика на Филипопол е най-голямата раннохристиянска църква в страната. Открита при разкопките монета на император Лициний (308-324) сочи, че храмът е сред първите, построени в Римската империя след легализирането на християнството през 313 г. Размерите, украсата и централното разположение на църквата в близост до форума на античния град свидетелстват за голямата и влиятелна християнска общност във Филипопол.
Базиликата е широка 36 м, дълга над 90 м и е с внушителна архитектура - централен и два странични кораба, апсида, нартекс (преддверие) и атриум (открит двор) с колонади. В централния кораб се е издигал украсен с мрамор презвитериум (платформа за епископа и духовенството).
ВИЖ ОЩЕ: Проф. Елена Кантарева: Бял гълъб даде знак в Епископската базилика
Вътрешността й била украсена с колони с капители с християнски символи, стенописи и пищни мозаечни подове.
Базиликата е построена върху развалините на антична сграда, вероятно от I в.сл.Хр. Тя е била сърцето на християнския живот в града между IV и VI в. преди да бъде разрушена и изоставена, най-вероятно в резултат на силно земетресение.
След изоставянето на църквата, през Х-ХII в. на мястото се появява голям християнски некропол с гробищна църква, украсена с изящни стенописи.
Мозайките са най-добре запазената част от сградата. Цяло чудо е как са оцелели. Правени са на три етапа, като образуват два пласта и имат обща площ от 2000 кв.м.
Зад всяка птица, розета, меандър стоят артистично майсторство, часове работа и години опит на майсторите.
Мозайките са правени по техниката opus tessellatum. При нея малки камъчета с различен цвят се подреждат в изображение върху подложка от хоросан. Работата е бавна - за един ден майстор можел да нареди сектор с площ не повече от 0,5 кв.м. За мозайките на Епископската базилика са използвани камъчета в бяло, черно, жълто, охра, червено, няколко нюанса синьо, зелено. Някои от тях, като зеленото, са от полускъпоценни камъни, добивани в Родопите.
Мозайките на Епископската базилика, са в стилистиката, характерна за Източната Римска империя. Те обаче имат и свои неповторими особености.
Мозайките от първия пласт на базиликата (IV в.) са геометрични. Тези от централния кораб, които са и най-ранните, са монохромни и изобразяват едри геометрични мотиви на "бягаща вълна" и розети. Мозайките от северния и южния кораб са по-късни и са истинска феерия от цветове и форми. Сложните им орнаменти създават оптическа илюзия за триизмерност - розети се преплитат с гирлянди, пищни кръстове стоят редом до кръгове, запълнени с различни цветове.
Създадени през V в., мозайките от втория пласт съчетават геометрични орнаменти с отличителния белег на Епископската базилика - птиците. Само върху централния панел в централния кораб има над 100 птици от различни видове. В централно пано на двата странични кораба е изобразена и сцената "Изворът на живота".
Мозайките от първия пласт са и ценен източник на информация за историята на базиликата. Дарителски надпис в южния кораб определя сградата като епископска и е запазил част от името на духовника, който вероятно е поръчал и финансирал създаването на мозаечния под - "-киан".
Възстановяването на мозайките от Епископската базилика на Филипопол е сред най-значимите реставрационни проекти в България от последните няколко десетилетия, осъществен с подкрепата на Фондация "Америка за България", Община Пловдив и Министерството на културата и с участието на стотици доброволци. Най-новият проект за античния храм включва изграждането на градски площад между католическата катедрала "Св. Лудвиг" и Епископската базилика. Това пространство ще подчертае стойността на двете сгради и ще улесни пешеходния достъп до тях чрез пряка връзка през подлез "Археологически", където е сградата "Ейрене". Така Епископската базилика ще се приобщи по естествен начин към градската среда и главната пешеходна зона на Пловдив.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
