Шест предложения, които ще направят културно-историческото ни наследство по-лесно за управление и ще дадат възможност то да се използва по-ефективно за развитието на туризма в регионите, направи градоначалникът на Кърджали д-р Хасан Азис. Това стана по време на дискусия на „Стандарт“ от Националната кампания „Чудесата на България“ в Кърджали, с която медията отбеляза своята 30-та годишнина. На форума в родопския град събрахме изпълнителната, законодателната и местната власт, бизнеса и научните срещи, за да изборатим заедно новите маршрути за културно-исторически туризъм. Форумът „Бранд Родопи – визитна картичка на Кърджали и региона”, поставя пред министерството на туризма най-наболелите въпроси.
Така „Стандарт“ стартира своето най-емоционално турне – из общините в Родопите, за да разкаже неразказаната история на Чудесата в Свещената планина.
"Стандарт" с юбилейна дискусия в Кърджали. Правим Бранд "Родопи"
На форума бе представена и новата книга на „Стандарт” „Чудесата на Родопите – 50 легенди”. Неин автор е главният редактор на „Стандарт” Славка Бозукова. Специалният предговор към изданието е написан от почетния председател на ДПС д-р Ахмед Доган.
"Родопите пазят най-големите чудеса на България.Затова и в поредицата от национални кампании – които се превърнаха в емблема на Стандарт и безспорно донесоха добавена стойност към репутационната ни тежест, Чудесата на България се откроява най-ярко. Тя се превърна не само в мисия на медията, но в кауза на всеки един от журналистите на "Стандарт", заяви главният редактор на „Стандарт” Славка Бозукова при откриването на дискусията.
Славка Бозукова: Родопите пазят най-големите чудеса на България
Културното наследство е Кодът на обединението, заяви лидерът на ДПС Мустафа Карадайъ.
"Дори когато говорим за зеленото бъдеще на Европа, се обръщаме към културното наследство. Черпим опит от запазените в архиви и библиотеки забравени, но природосъобразни технологии, дигитализараме ръкописи и старопечатни книги. Правим всичко, за да направим културното наследство видимо за всеки. Превеждаме на европейски езици. Но чуваме ли се едни други", попита Карадайъ. "Културното наследство може да бъде основа за културно-исторически туризъм, който е основан на единство, баланс и цялост. Осъзнаването на многообразието на културното наследство е в основата на неговото превръщане в туристически продукт", подчерта политикът.
Карадайъ на форума на "Стандарт": Нужна ни е културна грамотност
"Културното наследство е част от общата европейска политика. Никога не е било забравено, независимо какви цели си е поставял ЕС. Да, в началото задачата бе първо да бъде разкрито, после опазено, възстановено, консервирано. Но Европа разбра, че то трябва и да бъде развивано. Така Европа направи 10 инициативи, посветени на културното наследство, някой да има спомен България да е участвала в тях – не", каза евродепутатът Искра Михайлова. И припомни, че тези инициативи бяха за образованието и културното наследство, за младежите и културното наследство и т.н.
Искра Михайлова с призив към кметовете: Правете проекти по Баухаус
По време на дискусията кметове на общини поставиха своите най-наболели проблеми. Като основен за всички се оказа проблемът със собствеността на културно-историческите обекти. „На територията на община Хасковски минерални бани има тракийска късноантична крепост , която е на площ от 54 дка, половината е на общината. От няколко години искаме да стане изцяло общинска, но държавата не разрешава“, посочи председателят на Общинския съвет в Хасковски минерални бани Мехмед Лятиф Шакир.
„Няма по-добър стопанин на обектите от самите общини. На ниво законодателство трябва да се реши, че всички обекти се предоставят за стопанисване на общините по тяхно желание“, коментира и кметът на Рудозем Румен Пехливанов.
"Преди повече от 11 г. община Крумовград задели пари за археология. Но държавата ни каза - нямате право да инвестирате в чужда собственост. Но през последните 2 мандата започнахме отново с кураж, защото съкровището на Ада тепе е на наша териотрия", заяви Сабихан Мехмед, кмет на Крумовград.
Кметът на Крумовград кани археолози да проучат светилище и крепост
„Очакваме форумът да се превърне в място, на което да се поставят нерешени въпроси. Представяме шест предложения, като се надяваме, че нашите обединени усилия ще доведат до решения на проблемите. „Стандарт“ ще бъде нашият партньор“, каза кметът на Кърджали д-р Хасан Азис.
Хасан Азис: Източнородопският регион е едно от Чудесата на България
Той разказа за един от най-заплетените проблеми, с който се е сблъскала общината. Тя е осигурила 8 милиона лева за Перперикон, за да продължи работата по проекта. Вече 8 месеца се чака решение от министерството на културата, което да одобри разкопките, за да може субсидията да бъде покрита от бюджета. „Проектът е за 24 месеца, роловината от времето мина в чакане“, посочи д-р Азис. И постави шестте предложения на кметовете:
1. Да се направи регистрър на паметници на културата, за които местната власт има визия за развитие и може да придобие акт на собственост върху тях. Да се определи статута и границите на такива културно-исторически обекти. „Перперикон е на територия, която се води горски фонд и община Кърджали не може и един пирон да забие без разрешение и на земеделското, и на културното министерство“, посочи д-р Азис.
2. В специален фонд да се заделят достатъчно средства за проучване, реставрация и консервация на обекти.
3. Да се предоставят средства за социализиране на паметници на културата. „Сега това лежи на плещите на местната власт, а трябва да е държавна политика“, посочи Хасан Азис.
4. Предоставяне за управление на паметници на културата на местната власт с решение на Министерски съвет.
5. Популяризиране на туристически дестинации. Сега това също е отговорност на местната власт, която трябва да сподели и държавата.
6. Да се ограничи срокът за съгласуване на предложенията на местната власт – разрешение да се получава за 1-2 месеца, а не 8 месеца да чакаме, както е случаят с Перперикон, каза още Хасан Азис.
Въпросът за собствеността е изключително съществен, коментира заместник-министърът на туризма проф. Мариела Модева, която е и експерт по културно-историческо наследство. Тя посочи, че собствеността на държавата в тези случаи се управлява от министерството на културата. „Нашето предложение е да се създаде междуведомствена работна група, която да разгледа възможностите с прехвърлянето на собствеността на общините. И препоръча предложенията да се адресират до новите екипи в служебния кабинет. „Трябва да се работи с министерството на културата, а ние от министерството на туризма да проявим инициатива и с оглед на новите програми на ЕК“, каза проф. Модева. И посочи, че развитието на културния туризъм е основен приоритет в министерството на туризма. Относно шестте предложения тя изтъкна, че има такива, които са свързани със законодателството и други, които са в правомощията на изпълнителната власт. Заместник-министърът съобщи, че е създадена работна група за Стария град на Несебър, включен в списъка за световно културно наследство, тъй като там не е изпълнено искане на ЮНЕСКО – нямат планове за опазване и управление. „Местната власт заслужава най-голяма похвала по отношение на работата с паметниците на културата, а министерството подкрепя местната власт във връзка с развитието на културния туризъм“, каза проф. Модева. Тя посочи, че държавата още преди 15 г. е поставила темата за децентрализация. А това не може да се случи биз децентрализиране на финансирането. „Поемам ангажимент за съдействие от гледна точка на компетентността на министерството на туризма“, каза Модева.
Тя каза, че след като получи предложенията, ще ги представи и пред туристическия бранш.
Проф. Модева: Културното насредство ще е в рекламния микс за България
„Поемам ангажимент за всичко онова, което касае законодателната власт“, посочи лидерът на ДПС Мустафа Карадайъ. Той уточни, че ако е в опозиция, ДПС ще поеме инициатива да подготви нужните законопроекти. Ако Движението е в изпълнителната власт, тогава ресорните министерства ще свършат необходимото.
Евродепутатът Искра Михайлова пък посочи, че когато са се изготвяли плановете за възстановяване и устойчивост /ПВУ/, пред страните членки от Еврокомисията е посочено, че те сами трябва да изберат своите приоритети. Но Брюксел е препоръчал всяка страна членка да отдели 2% за културно-историческото наследство. В резултат Италия е отделила 2,5%, Чехия, която си е поставила амбициозната задача да развива този сегмент, е заделила 4%. А България е отделила едва 0,6% от средствата в ПВУ. „Всички заедно ще работим – и евродепутати, и депутати, и местна власт, и бизнес, страната ни да увеличи средствата за културно-историческо наследство поне до 2%“, заключи Искра Михайлова.
За първи път: Три музея с обща изложба в парламента ОБНОВЕНА
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
