Артистът представя новото си EP "Manga Electrika" от студиото в Бали
Късметът не идва без много работа, казва Мартин Денев
Мартин Денев е музикант, пианист, диджей. Пътят му никак не е скучен. Завършва класическо музикално образование в Пловдив, джаз в консерваторията в Ротердам, специализира в "Бъркли" и Сантяго де Куба. Свирил е на стотици сцени и фестивали, сред които са North Sea Jazz, Lowlands, Midem festival Cannes, Noordeslag, JavaJazz, Passadena JazzFest. Бил е в Мексико, в САЩ, в Канада. Участвал е в създаването на музика за филми и други представления.
От няколко години Мартин Денев живее на остров Бали, Индонезия. Той е от онези хора, за които лесно можеш да си кажеш: "Провървяло му е. Явно е извадил късмет". Но за да започне късметът да работи за него, се е потрудил сериозно. Формулата му е проста - музика, любов и работа, което му дава свободата да бъде пианист, студиен и концертен музикант, както и диджей.
По повод издаването на новото ЕР на Мартин - "Manga Electrika", журналистката Радослава Топалова от БНР се свързва с него по скайп. Интервюто е излъчено в предаването "Време за живот".
- Какво се случи с теб от 2010 г. насам, когато за последно бе наш гост?
- През 2010 г. напуснах Холандия и издадох втория си самостоятелен албум "Bamness", с участието на Колонел Ред /Colonel Red/ и други артисти. Той беше лебедовата ми песен за Европа, защото исках да изпробвам Азия като място за живот. Живея на остров Бали от 4 години и половина и нещата се развиват много добре. Опитвам се да развивам три паралелни кариери - като музикант пианист и кейбордист, като диджей и като продуцент - да правя музика, да записвам, да издавам албуми. Много е приятно, но не е много лесно да се съчетаят нещата, най-вече поради липса на време. Имам и дете, така че съм и грижовен татко, и любящ съпруг. Правя приятни неща с музиканти от цял свят, сцената е интересна, клубна. Тук никой не говори за кризи, има възможности и желания, има ефект от работата.
- Вярно ли е, че Бали е мястото, където няма ограничения, що се отнася до религии, няма скрупули за това откъде си, какъв си, важно е само да си добронамерен? Или това са само митове от романтични филми?
- Не, това не са митове. В Бали наистина живее космополитно общество, една трета от хората тук са от другаде - и като раси, и като националност, и като религия.
Не е трудно да бъдеш различен
защото много от хората са различни на това място. Религията, която местните изповядват, е хиндуизъм, кармата е важна за тях. Тук се чувстваме приети, има толерантност.
- Сега Бали е твоят дом, мястото, където създаваш своята музика. Искаме да представим твоето последно ЕР - "Manga Electrika", в което участват много артисти. Един от тях е Ополопо /DJ Opolopo/- доста специален артист. Колко време работи по албума?
- "Manga Electrika" ми отне повече от година. В началото бяха разхвърляни проекти, нямах точна концепция, имах само записан материал от различно естество. Но в течение на времето се изчисти концептуално. Завършването отне време, защото парчетата бяха готови, но трябваше да се пипнат оттук оттам. Освен това, ако не ги издадеш веднага, с времето се появяват забележки, човек се променя, има различно виждане. Затова, ако има материал, записан и завършен, трябва да се издаде бързо.
- Сам ли работиш, или имаш лейбъл, който стои зад тебе?
- Да, имам лейбъл - "Imagenes Recordings" - лондонски лейбъл. Работят с малък брой артисти, но имат много внимателно отношение - съветват ги, застават зад тях. Това ми е втори проект с този лейбъл. Имат верни последователи, хората ги следят. Освен това са близки до мен като творец и музикант.
- Как стана връзката с Ополопо?
- С Ополопо се знаем от доста време, аз съм му суперфен. Той е много продуктивен, изненадвам се как може да създава толкова много неща. Развива се в интересни посоки, човек, който не стои на едно място. Имахме съвместно участие в София с Рут Колева и Васил Лутев, поддържахме връзка. После Ополопо дойде в Бали с Амалия, попитах го иска ли да направим ремикс и му изпратих парчето, той откликна. Аз съм музикален директор в едно много емблематично място в Бали - "Rock Bar", нарича се така не защото е за рок, а защото се намира на скала. Организирам участия, каня диджеи. Поканих Ополопо да ни е гост миналото лято, той прекара известно време на Бали. Може да се каже, че сме в много добри отношения /парчето с Ополопо се казва "Bring That Summer Back"/.
- Как хората в България могат да достигнат до твоето ЕР и да го включат в колекцията си?
- "Manga Electrika" излезе на 18 март по всички музикални платформи.
- Мислил ли си да го представиш извън Индонезия, в България, например, заедно с артистите, които участват?
- Не съм мислил в тази посока, за мен беше важно да го издам, представям го в диджейските си сетове. Това е електронна музика, не е много за лайф.
- Работиш ли вече по нещо ново?
- В този момент още не работя, даже може да си дам заслужена почивка и да изчистя съзнанието си. Но започвам всеки момент.
- Повлияна ли е твоята музика от индонезийската култура?
- От индонезийската култура не, но от начина ми на живот - може да се каже. От балинийския лайфстайл,
слънце, море, пясък, не много дрехи
топло, безгрижно. И от моя начин на живот - аз съм диждей, трябва да слушам музика непрестанно - това се отразява.
- Много хора ще си кажат: този човек си живее райски - от България е, но е обикалял света, учил е къде ли не, живее на райско място. Има ли рецепта за такъв живот?
- Рецепта не, но има една поговорка - "трябва да работим много здраво, за да бъдем късметлии". Не знам дали е късмет, може би да, но съм работил много сериозно и дълги години за това.
- Къде ти е било най-трудно?
- Началото винаги е трудно.
Аз съм започвал четири пъти отначало
и никога не е било лесно. Но пък е предизвикателство и това ти дава допълнителна енергия, хъс. Друга поговорка гласи: "Всичко е трудно, преди да стане лесно".
- Би ли преподавал на ученици?
- Бих преподавал, имал съм ученици по пиано, даже това е било част от обучението ми. Бих преподавал, но ако го правя - искам да отдам голяма част от енергията си в тази посока, а не да го правя половинчато. И сигурно ще се случи, защото с годините се събира много информация, багаж, който трябва да се предаде нататък.
- Ако трябва да напишеш учебник за младите музиканти - кои трябва да са първите им основни стъпки?
- Да не разделят нещата на България и извън България, защото ние сме граждани на света. Да са готови за промени, да изкарат всичко от себе си. И както се казва едно от парчетата в "Manga Electrika" - "Don't believe everything you think" - да не вярват на всичко, което си мислят. Да са готови за нови посоки в музикантския живот. Трябва да имат различни чекмеджета за отваряне.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
