Младежи стават посланици на Чудесата на България. Млади хора на възраст от 15 до 29 години получиха специални награди "Посланик на Чудесата" по време на фестивала "Непознатото богатство на България", организиран от фондация "Грижа за културното наследство" в София.
Реставрираната сцена с римски останки в арт пространството на Централни хали се превърна днес в празник на Чудесата на България.
Ученици и студенти от цялата страна слушаха прекрасните изпълнения на звездите от "Гласът на България" Никола Янакиев и Елена Петрова, с които започна фестивалът. Той е част от Националната програма за изпълнение на младежки дейности по чл. 10а от Закона за хазарта (2023-2025 г.), която се реализира чрез проекти от Министерството на младежта и спорта.
Голямата цел на програмата е да предпази младите хора от вредни зависимости, давайки им нова перспектива спорт, култура, изкуство, здравословен начин на живот и непрекъснато обучение.
Програма е специално насочена към младите хора от 15 до 29 години, особено онези от тях, които нито учат, нито работят.
Специални гости на събитието бяха началникът на РУО София д-р Ваня Кастрева, и.п. председателят на Сметната палата Горица Грънчарова-Кожарева, Славка Бозукова, председател на Общество "Културно наследство - българският представител на най-голямата организация за опазване на културното наследство на Стария континент Европа Ностра, проф. Христо Смоленов, един от най-изтъкнатите изследователи на древни цивилизации у нас, Иван Чернев, изпълнителен директор на Кауфланд България и Кремена Георгиева, директор на корпоративни комуникации в Кауфланд България.
Сред най-големите достойнства на проекта "Непознатото богатство на България" е, че той създаде общество от приятели и съмишленици, обединени около едно от малкото неща, които ни карат да се гордеем – богатството на България. Голямо част от него познаваме, но точно този проект е доказателство, че има още какво да откриваме.
А най-хубавото е, че това става с огромното желание на вас, младите хора, заяви директорът на фондация "Грижа за културното наследство" Екатерина Николова. Тя добави, че проектът е устойчив и има потенциал на развитие в бъдеще.
Нашето културно-историческо наследство не отстъпва по нищо на това в Италия, Франция, Германия, но разликата е, че ние не го промотираме, каза и ръководителят на проекта Аспарух Карастоянов. Според него "младите хора са тези, които могат да представят наследството ни чрез иновации и технологии". Така България ще покаже своя потенциал пред света и ще привлечем туристи”, добави още той.
Всеки един от нас, независимо в каква позиция е, може да направи така, че да се познават съкровищата на България. Да допринесе за нашия древен народ да се говори с уважение, подчерта в изказването си д-р Ваня Кастрева.
В българската образователна система, във всеки един от класовете, има заделено учебно съдържание, което да разгърне страницата на историята на българската държава, добави още Кастрева.
"Най-голямото чудо на страната ни не са 50-е хиляди артефакта, които ни правят третата съкровищница в Европа, а са децата на България. Те са нашето най-голямо богатство. С таланта, с хъса си те ще пренесат уникалното ни наследство от славното ни минало през безславното ни настояще днес, до по-доброто бъдеще. С вярата, че то освен дигитално, ще е и възхвално. И ще ни донесе национално самочувствие, гордост и просперитет", заяви Славка Бозукова.
Тази искра на надеждата запали проектът "Непознатото богатство на България", подчерта г-жа Бозукова. Тя представи пред участниците специалната изложба "Бранд Родопи - докосни Чудесата", която бе експонирана на фестивала. И призова всички млади хора през летните месеци да обиколят Свещената планина. Снимайте клипове, събирайте легенди за непознатото богатство и ни ги изпращайте. "Стандарт" ще ги публикува, заяви главният редактор на медията.
“Защо Европа не знае за Чудесата на България”, попита проф. Христо Смоленов. Той разказа как е довел в България първите екипи на "Нешънъл джиографик" и "Дискавъри", за да направят филми за най-старото обработено злато в света - от Варненския некропол.
Истината за цивилизацията е нещо повече от история на парите и история на печалбите, каза Смоленов.
И призова младежите: "Където и да попаднете във водовъртежа на съвременния свят, носете самочувствието, че сте деца на велика древна цивилизация със синтез от гени, които ви носят равнопоставеност с другите европейски народи".
Специални поздравления за събитието отправи директорът на Кауфланд България Иван Чернев.
Благодаря ви за този зареждащ фестивал. Когато правехме проекта за културно-историческото пространство в Централните хали, си представяхме точно такъв тип срещи на децата с историята на България, добави Кремена Георгиева. Тя показа на младежите как са реставрирани римските останки в историческата сграда на халите и ги призова да пазят българското и да преоткриват Чудесата на България.
Ученици от гимназия "Братя Каназиреви" в Разлог обраха овациите с прекрасния си танц на "Македонско девойче". Част от тях получиха специалните си награди "Посланик на чудесата" от Горица Грънчарова-Кожарева, която им сподели, че е от Разлог и е завършила същото училище.
За мен е чест и удоволствие да участвам в този фестивал и да връча наградите на млади хора, които са посланици на чудесата. Защото културно-историческото наследство на България ни дава самочувствието, че сме един от най-древните народи в Европа. С вашата енергия и креативност ще пренесете нашето наследство в бъдещето, заяви Грънчарова. Тя, Славка Бозукова, Ваня Кастрева и Христо Смоленов наградиха най-изявените млади участници в проекта с грамоти "Посланик на Чудесата".
Водещ на фестивала бе специалният кореспондент на "Стандарт" Неда Попова.
Уникален сборник "Непознатото богатство на България", изготвен по проекта, бе представен на фестивала. Той започна с едноименен клип, запечатал най-емблематичните чудеса на страната ни. И завърши с вълнуващото изпълнение на Елена Попова, участник в "Гласът на България".
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
