Роденият в Поморие 26-годишен мъж пое Камерния оркестър на Хасково
Цанислав Петков запали младежи по "Малка нощна музика" на Моцарт
В поп групата, създадена от Стефан Диомов "Петте сезона", петият елемент, както е известно, е сезонът на сърцето, а Цанислав Петков е един от четиримата вокалисти в нея.
В Хасково наричат 26-годишния диригент, поел през миналата година възкръсналия местен симфоничен оркестър, Сезона на надеждата.
Наричат го така не само заради работата му с музикантите, но и заради мисионерската задача, на която даде старт наскоро - да популяризира класическата музика сред подрастващите. Първият образователен урок по проекта беше преди седмица и мина при страхотен успех сред четвъртокласниците от СОУ" Васил Левски" в Хасково.
На достъпен за децата език артистичният диригент представи струнните инструменти на сцената - цигулки, виоли, чела, контрабас. Децата научиха и как едно и също произведение може да звучи "блестящо", но и как диригентът може да накара оркестъра да "тъгува". Най-интересната и предизвикателна част от урока за подрастващите обаче бе моментът, в който един от тях зае мястото на диригента и поведе музикантите в "Малка нощна музика" от Моцарт.
Цанислав се е захванал с образователната мисия, защото е твърдо убеден, че вкусът се култивира, а "децата са в основата във всички посоки на света на всяко добро начало".
И ако проектът му е многообещаващ и по всичко изглежда, че ще се развие сред хасковските ученици с пълна сила, то младият диригент всеки ден приема предизвикателствата на ръководната си длъжност в Симфоничния оркестър.
След като преди около две години симфониците на Хасково бяха разпуснати и формацията закрита, заради огромния обществен натиск общината реши в средата на 2015 година отново да го възвърне, макар и в ограничен до минимум състав. Така през септември тогава Цанислав Петков поема отговорността за 13-членния Камерен струнен симфоничен оркестър на Хасково. За появата му в южния град връзка са му професорът му от Националната музикална академия "Проф. Панчо Владигеров" Пламен Джуров и неговият главен асистент д-р Георги Патриков. Патриков е и човекът, изиграл основна роля в професионалното ориентиране на младия диригент. А за избора си да хване диригентската палка Цанислав казва, че е бил "най-емоционалния" в живота му досега, но е щастлив, че го е направил. Всъщност в Музикалната академия първоначално се записва, за да учи тонрежисура. Прави този избор заради групата "Петте сезона", в която гради вокална карира още от ученическата скамейка на Националното училище за музикални и сценични изкуства в Бургас.
Формацията непрекъснато се нуждаела от по-добър саунд, трябвало им професионалист, който да вади перфектния звук. Цанислав решава, че той може е да този човек. Влизайки в академията обаче, срещата с Георги Патриков коренно преобръща намеренията му. "Той ме запали много сериозно по диригентската професия. По тази професия, в която всичко в едно изпълнение зависи точно от теб. Всяко нещо - от първата до последната нота, и всяко едно решение е твоя отговорност за крайния резултат. Георги много ме запали и бързо както се казва ми дойде желанието да бъда диригент. И ето ме в Хасково с диригентската палка!", казва младият мъж. А като огромен урок, получен от Стефан Димов, Цанислав посочва умението да ръководиш един състав, да го сплотяваш, да го мотивираш.
Именно с формацията "Петте сезона" той стъпва за първи път преди години в Хасково - за да вокалират на Ваня Костова и сина й Боян при изпълнение на химна на града. "Първо изпях химна на Хасково, а сега той стана моят град и начало на професионалната ми кариера като диригент, сигурно има нещо кармично в това", замисля се, че всъщност няма нищо случайно по пътя на израстването младокът от Бургас.
Цанислав Петков е вдъхновяващ млад човек и с отношението си към по-възрастните музиканти в симфоничния оркестър. Макар да е техен ръководител, той говори за състава с огромен респект и е категоричен, че техният дългогодишен опит на сцената е урокът му на терен, в реалната му работа като диригент. "Младостта все още ми е препятствие, защото много бих искал още сега да съм с повече опит, с по-широк поглед... Но хубавото е, че аз също се уча много от музикантите в оркестъра. В много моменти са мой коректив, за което много съм им благодарен, а и това много ме радва. Защото аз греша, но както се казва, грешките на растежа са неизменни. А те са зад мен вече половин година и неизменно ме подкрепят", обяснява 26-годишният диригент. А на въпроса какъв си представя, че би бил днес, ако не се занимаваше с музика, Цанислав се затруднява да даде отговор, просто никога не се е замислял за това. "Не мога да си представя живот без музика, поне в този момент. Тя е навсякъде за мен", обяснява мъжът.
А това е така, защото младокът е закърмен с музиката. Той е син на пианисти, в рода си по майчина линия в Поморие има прабаба цигуларка, а още по-назад - пра-прабаба учителка по музика в гръцко училище. Той е роден в Русе, но житейският му път е повече свързан с Бургас, където е завършил клас по пиано в Националното училище за музикални и сценични изкуства.
Другото му най-любимо нещо освен мощния си мотор Honda CBR Richa, с който обича да кръстосва цяла България, е немското пиано у дома. "Мисля, че никога няма да се разделя с него и дано не ми се налага. То е за мен със сантиментална стойност. Това е пианото, на което започнах да свиря в трети клас. На него е началото като пианист и за майка ми, получила го е нейната майка, която пък го купува, когато немците са се изнасяли от Поморие след войната и са разпродавали вещите си. Нещо като при този сантимент, когато момичетата получават булчинската рокля от майка си, а тя от своята.
А освен музиката, вдъхновяваща за младия диригент е и вярата. Сляпата вяра, че чрез музиката светът ще стане наистина едно по-добро място за живеене.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
