Мистичният Белинташ. Водите на Потопа стигнали до него

Според една от легендите, водите на Потопа стигнали до този връх и тук вързали Ноевият ковчег

На 30 км югоизточно от Асеновград се намира едно от най-мистичните места в България - Белинташ. Наричат го "българския Стоунхендж". Платото е с дължина около 800 м и с широчина между 20-40 м в различните участъци. Ориентирано е в посока изток-запад.

В ниската част под самото плато се личат ерозирали каменни стъпала, които явно някога са били използвани като подход към платото. Но най-голямата загадка са съвършено еднаквите дупки в скалата. На места те образуват линии, които оформят различни геометрични фигури. Някои от дупките са като скачени съдове и водата прелива от една в друга чрез улеи. Два големи кладенеца (щерни) са център на тази система. Те винаги са пълни с вода, дори и при засушаване. Дали тези вдълбавания в скалата са дело на човешка ръка или пък на нещо друго, засега няма единодушно мнение. Под самата скала има няколко пригодени за обитаване скални ниши от незапомнени времена.

Теориите

Първите проучвания на Белинташ започват през 1975 г. Според хипотезите на изследователите, мястото е праисторическо и тракийско светилище, вероятно древна обсерватория. Смята се, че там тракийските жреци от местното племе беси са гадаели по звездите. Изсечените в скалите стотици малки и по-големи дупки са били жертвените им олтари. С Беланташ се свързва и култът към тракийския бог на Слънцето Сабазий.

Според д-р Борислав Бориславов от НАИМ, може да се твърди, че от V хил. пр. Хр до края на Бронзовата епоха и цялото I хил. пр. Хр. светилището на Белинташ е било действащо. Вследствие на някакъв военен конфликт в края на IV в. или началото на III в. то е унищожено - на платото е имало храм и крепостна стена, разрушени най-вероятно от сражение и погром. Според думите на Бориславов, Белинташ може би не е прочутото скално светилище на Дионис, посетено от Аександър Македонски. За това има сигурни писмени сведения от римски автори и то е било активно по време на римската епоха по нашите земи. В тзои период обаче светилището в Белинташ от няколко века вече не е действащо.

В своята книга "Белинташ - светилището на бесите" краеведът Никола Боев твърди, че мястото е древна слънчева обсерватория. Цялото плато е набраздено с улеи, малки ями и кладенци. Когато се свържели с мислени линии, образували копие на звездната карта.

В разположението на скалните ямки учени забелязват съразмерността на съзвездията Малка мечка и Голяма мечка, Лъв и Орион.

Предания сочат, че преди повече от три десетилетия на Беланташ е забелязана небесна карта в знаците на платото. Има твърдение, според което в основата на скалния феномен са издълбани знаци, напомнящи указател. Наложени върху съвременна карта, те маркират точно комплекса от светилища в тази част на Родопите: Долнослав, Драганица, Беланташ и Караджов камък.

Конспирациите

Белинташ привлича като магнит екстрасенси и привърженици на мистични теории. Самото име в превод от древните тюркски езици означава "умен камък" или "камък на знанията". Затова и интересът към мястото не стихва. Наричат го магическо, площадка на извънземни и обиталище на великани, пише "Ретро".

Според любители на митове, в този район са живели хора, високи над 2,5 м. За тях съдят по откритите наблизо гробове, дълги 3-4 м. Историческата наука се съмнява, че са съществували толкова големи хора. А защо тези гробове са с такива размери, питат привърженици на версията. Самото плато е изпълнено с множество ями. Две от тях са дълбоки 2,45 м и с диаметър 2,10 м. Това говорело, че били използвани от гиганти. Те служели за вани, в които високите хора се потапяли. Водата в тях е дъждовна и според любителите на мистиката имала пречистващо действие.

Платото представлява равна площадка и почитатели на теории за извънземни смятат, че там може да са кацали космически кораби. Екстрасенси пък казват, че мястото представлява силно енергийно поле.

Хора, които идват на Белинташ, лежат на скалите с часове, за да поемат космически послания. Потапят се в легенди, според които извънземни са спирали в Белинташ и са зареждали корабите си, за да продължат пътешествието си.

Жители на близките села пък говорят за библейско предание. Според него до този връх в Родопите стигнали водите на Потопа, а на металните халки на платото бил завързан Ноевият ковчег.

Твърди се, че скалите привличат като магнит гръмотевици. Затова местните съветват, ако небето притъмнее, който е на платото, непременно да се връща.

Някои допускат, че мястото е прокълнато, защото било езическо. С настъплението на християнството, за да бъдат унищожени езическите остатъци, са били вдигани храмове. Там, където не е можело да бъдат построени, анатемосвали терена.

Има и други теории за Белинташ - че някъде в скалата е скрита древната библиотека със знания за траките.