Безименният град е сравнително новоотрита зажележителност, която се намира между Добринище и Банско. Той е разкрит съвсем случайно. През 2003 година при строителни работи по изграждането на параклис Свети Никола в едноименната местност изпод земята изскачат крепостни стени. След това започват проучвания на терена и малко по малко се открива цял древен град.
Проучванията се ръководят от Владимир Баряков, уредник и археолог в Музеен комплекс Банско.
Множеството находки в района дават основание да се смята, че там, преди повече от 3500 години – между 2000 г. пр. Хр. и XVII век – е имало голямо и многолюдно селище.
В местността са открити скелети с ръст 1,8 – 2 метра. В днешно време тази човешка височина може да е нещо напълно нормално, но в онези времена това е внушителен ръст. Въз основа на този факт, учените изказват хипотеза, че по тези места са живели траки от племето Даи, описани от Омир като смели и величествени, привличани за съюзници от гърците за войните помежду им.
Наименованието на древното селище е една от големите загадки на разкритите руини – сред тях не е открит надпис, насочващ за името. Освен това не са открити и писмени източници, свидетелстващи за определяне на името на града. От тук и сегашното „име“ на крепостта: Безименният град.
Безименният град е разположен на естествено възвишение в северните поли на Пирин планина между Банско и Добринище. Пътеката към старините започва от стария черен път между двете градчета.
За да стигнете началото на пътеката, трябва да се отбиете от главния път между Банско и Добринище. Отклонението се пада вдясно (към планината) на 1,8 км от крайната табела на Банско в посока Добринище. Там на отбивката има остатъци от указателна табела, но нищо не може да се прочете. Ако идвате откъм Добринище, табелката все още е цяла и четима.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
