Мистерии и предания омайват в “Самодивска орис”

Спектакълът на Ансамбъла за народни песни и танци - Пазарджик е дело на художествения ръководител Костадин Низамов

В "Самодивска орис" зрителите се пренасят в тайнствата, мистериите и преданията на българския фолклор. А това стана възможно след подкрепата на Община Пазарджик и Национален фонд "Култура".
За пръв път спектакълът "Самодивска орис" бе представен на Националните празници на професионалното фолклорно изкуство в Пазарджик на 2-11 май 2018 година и оттогава досега всяка постановка в областния град и в страната се радва на изключително радушен прием. Сценарият, хореографията и режисурата на двете части за любовта между овчаря и красивата самодива са на Костадин Низамов и Гергана Ламбрева (тя е и балетмайстор), музиката е дело на Марек Дяков и Стоян Пандуров. Концертмайстор е Атанас Калеев, хормайстор - Янка Атмаджова, консултант - доц. Георги Гаров, гардероб - Здравка Атанасова.
"Самодивска орис" тръгва на национално турне като един от културните посланици на региона.
Спектакълът е част от проекта "Мит и фолклорна реалност".
А ето накратко и завладяващият сюжет.

Вдън гори тилилейски. Поляна, обградена с вековни дървета, които шумолят от вятъра. През поляната ромоли бистро поточе. Овчар е запладнил стадото си под дебелите сенки на дърветата и е полегнал. Слънцето препича и въздухът трепери от лятната мараня. Изведнъж сякаш всичко замира. Някъде от далече, сякаш изпод земята, се чуват омайни гласове, които пеят магична песен. Овчарят се събужда и наблюдава чудна картина: Самодивите, с бели премени и с китни венци на главите играят мистичен танц. Със смях и закачки те решават да се изкъпят в потока. Свалят венците си и влизат във водата. Овчарят се промъква и грабва венеца на най-личната. Всички се разбягват, но тя остава, защото й е отнета самодивската сила. Започва да му се моли да й върне венеца, но той пленен от красотата й никак не отстъпва, завежда я у дома си и се жени за нея.

Вдигат голяма и богата сватба. Заживяват честито до следващата година, когато им се ражда детенце. На кръщенето кумът иска да види невестата как играе по самодивски. Пред кума вода се не гази и овчарят е принуден да върне венеца на своята невеста. Тя заиграва, но във вихъра на танца си грабва детето и изчезва. Всички са учудени от развръзката на този прекрасен празник.
Овчарят решава да я търси. Тръгва през горите тилилейски към самодивското поточе и по пътя си среща елен, който е заплел рогата си в клоните на едно дърво. Овчарят хладнокръвно го освобождава. Еленът разбирайки, че той търси своята любима самодива и детето си го качва на гръб и тръгват заедно към самодивското царство. Не след дълго пристигат и що да видят - там всички самодиви играят и се веселят, ала само една от тях отстрани си кърми детето. Това е неговата любима и невеста. Веднага отива при нея, а тя се радва, че той отново я е намерил. Веднага му подава в ръцете рожбата им и венеца си и се запътват към дома, където живеят щастливо до дълбоки старини.