Живее на бързи обороти и има сърце за всеки
Преди време Миро стресна феновете си с откровението, че вече иска да слиза от сцената, и то в навечерието на юбилей - две десетилетия откакто пее. Какъв беше през годините, кой е сега и с какво се занимава? Ето какво се случва в живота на една от най-емблематичните ни поп звезди.
Жените го обожават, мъжете им ревнуват, децата го гледат в захлас, а той пътува към върха на планината и раздава поезия в ноти. Това е Миро, 20 години, след като фестивалът "Откритие" го провъзгласи за млад талант. Миро е от хората за обичане. Животът му е като океан, в който няма отливи. Влезе ли му някоя идея в главата, е толкова вдъхновен, сякаш обладан от духове. Затова може и да не чуе какво му казваш. Той просто мисли и диша като свръхзвуков самолет. Погледнеш ли програмата му, ще ти дожалее - има дни, в които всичко е толкова натъпкано, че е чудо как оцелява. Изглежда като от друга планета - няма умора или драскотина на времето. Попиташ ли го как, посочва с пръст нагоре и казва: Бог. При големите артисти е така - изглежда всичко правят с лекота и сякаш за това са създадени. Колко труд се крие обаче, си е тяхна работа. Например един Тимбаленд - голяма работа, че е с наднормено тегло. Магията се крие в очите му, които флиртуват и разказват толкова много неща. Така е и с Миро - запее ли, светва лампичките на всяка своя клетка и тази енергия се прехвърля върху публиката. Както пееше Фреди Меркюри - kind of magic. В държава, в която да хейтиш е нещо нормално, Миро прави хубава музика. Защото може, иска, такъв е.
Някога преди
Че ще му се случи музиката станало ясно много рано. Както сам казва: "аз съм забелязано дете". Учителките в детската градина в Добрич усетили, че малкия сладур ще има благословено бъдеще. Миро си спомня с благодарност лишенията на родителите си, за да му купят първото пиано. Като дете изобщо не можел да плаче. Блъскал по нафтовата печка с един дилаф и пеел: "Аз съм Сънчо, ида от горица". Така родителите му разбирали, че е много разстроен. Последвал период, в който боледувал и стоял при баба си. Там той бил като залепен за радиото и пригласял по цял ден. Неговият баща Димо Георгиев Костадинов /Добрият/ е първа генерация български преселник от Румъния. Майка му е наполовина от гагаузки и наполовина от габровски род. По време на соца баща му отказва да стане член на партията, което води до доста трудности за семейството. На 6 години Миро започва уроци по пиано. На 8 участва в мюзикъла "Росица и вълка" на Парашкев Хаджиев. А после завършва основното си образование в ОУ "Христо Ботев". Подобно на куп вокални звезди, Миро прави първите си стъпки като певец и кийбордист в хвалението на църква - "Рема" в Добрич. Градът е Мека за млади таланти, а фестивалът "Сарандев" - прочут и до днес. Именно легендарният Георги Сарандев подхваща Миро и започва да кове дарбата му. Тийнейджърът печели безапелационно фестивал "Откритие" през 1995 г. Годината му носи и влизане в топ 3 на "Златния Орфей" - тогава русолявият младок става представител на България на фестивала в Памукале в Турция. Но идва време за мъже и ето ти - казарма. Там служи с Димитър Рачков. Единият бил от групата на музикантите, а другият - на актьорите. И всичко това в Сливен. Артистите били малко по-привилегировани, защото ходели в местния театър да играят в постановки. След това се преобличали в цивилни дрехи и трябвало да се връщат под строй. Рачков обаче решил да репетира цяла нощ с колегата си и не се прибрали. Музикантите, в това число и Миро, се върнали навреме след участие. Питали ги: "Къде са артистите?". Те не знаели. И ги арестували. Няколко дни полежали в карцера. Тогава никой не подозирал, че Мария Игнатова ще сипва първо кафе на Миро, а после на Рачков. Това ще се случи в клипа "Ще избягам ли от теб?" на дует "Каризма". А години след това тя става половинка на водещия на "Господари на ефира".
След уволнението от казармата Миро идва в столицата да си търси късмета. Също като Мадона, която атакувала големия град с няколкостотин долара. Миро преживял бедни дни. Но Бог никога не го оставял. Веднъж, когато бил много на ръба, си казал: "Трябват ми 100 лева до довечера". Появил се ангажимент и още същата вечер парите били в ръцете му. Идват славните дни в клуб "Опера", където той и колегите му просто пишат история - за първи път у нас има пеещи сервитьори. Това са Галя, Атанас Сребрев, Тони, Ненчо Балабанов, Васил Мавриков, Орлин Павлов. Аплодират ги княгиня Мария-Луиза, посланици, дипломати.
Маестрото Митко Щерев се качва на сцената в живота на Миро, за да изиграе важна роля. Той го запознава с Галя. Усеща, че двамата ще бъдат страхотен дует и написва първата им песен, която става хит - "Рискувам да те имам". Галя и Миро стават много близки и започват да пишат музика в синхрон. Истинска слава им носи турнето на Слави и "Ку-ку бенд" през 2001 г. После те стават част от БМК. Гласовете им се допълват чудесно, изглеждат и добре един до друг. Това започва да поражда слухове, че са преминали отвъд приятелството и са прекрачили в зоната на любовта. Веднъж двамата в интервю заявяват, че ще вдигнат сватба. Дотам не се стига, но по-късно верни почитатели от Франция споделят, че са заченали първото си дете на тяхна песен. Какво по-хубаво от това? Всяко парче на "Каризма" се превръща в сензация. Правят неща, които до момента са липсвали. Не залагат на комерса, а на каузите. "Ще избягам ли от теб", е като филм, с различни сюжетни линии на тема домашно насилие. Миро е много различен там - с гола глава, целува героинята на Ивайла Бакалова...В клипа се снима и Бойко Борисов, който оглежда синините по лицето на личната им мениджърка Христина Ванчева - и за нея има роля във видеото. Докато е в "Каризма", Миро сменя цветове и прически като за световно. В "Минаваш през мен" вече е с дълга черна коса. С Галя издават първия си и последен албум заедно "Еклисиаст", в който има и по едно тяхно солово парче. Неговото "Някога преди" става хит.
Нова ера
След финалния акорд на дуета им, Миро сякаш разцъфва и започва да бъде себе си. Той има не само прекрасен глас, но и танцува много добре, има усет към шоуто и сцената и се превръща в истински ентъртейнър. Умее да играе това, което е решил да бъде. Вече свободен мъж, започва да твори с луда страст, сякаш са го подгонили стадо мустанги. Ражда се "оМИРОтворен". По повод албума прави и нещо ново - спектакъл под купола на цирк. На турне. Горе-долу тогава правят със Слави парчето "Не, Мария". Там са каубои от Дивия Запад, които се стрелят заради жена. С ръка на сърцето трябва да признаем, че Миро е секси. Но точно от това се дразни - да го смятат за секссимвол. Не му се струва правдиво. Година по-рано спечели с 11-годишната Дивна музикалната надпревара "Пей с мен". Той не гледаше на Дивна със снизходителност, нито говореше с нея и за нея като за малко дете. Напротив, имаше я за артист, равноправен и достоен. През годините Миро е работил с различни музиканти - от Анелия до Веско Ешкенази. За някои, имащи се за културтрегери, е твърде поп и мейнстрийм. От друга страна, след дуета му с Анелия "Завинаги" и ненадминатият хит "Губя контрол", поп-фолк феновете го обикват. И са дълбоко разочаровани от последвалата песен "Август е септември". За тях пък е прекалено "арт". А истинската му цел винаги е била да създава хубава музика. No matter what. Дали скоро ще се появи песен, която да засенчи "Губя контрол"" няма как да знаем, но до момента мястото й на тотален хит не е дори побутвано. За първи път българска песен е най-въртяна в радиостанциите. Изпреварва и световни хитове, които заливат България по това време. Миро печели много награди и тук, и в чужбина. Клипът е скандален (мъже целуват мъже, жени-жени), зарядът - пълен, мелодията - супер танцувална. Трябваше да мине и през това. Малцина са стигнали където трябва, но важно е поне да си на път. При него човекът Миро си върви напълно в синхрон с певеца Миро. "Чест и почитание" - така се обръща към всеки. Усмихнат. Приятелски настроен. От сърце. А хората го гледат невярващи, неочаквали. Просто на него не му е нужно да се усеща звезда. Той има друга мисия. Който има уши, да слуша - ще я открие в песните му. Особено в едни от последните - "Сувенир" и "Върхът на планината". В "Сувенир" е зрял, мъжествен и открит. С леко мрачен чар. "Бунтовник бях, но нямах кауза. Фалшив герой от филм. И тази част от мен остава малък сувенир", пее той. Във "Върха на планината" ви оставя да се чудите за кого пее - може би за любимата? А може би не. "Сърцето ми с твоето сплотено е във верност, която ще остане цяла вечност. И всеки път, погледнеш ли върха на планината, ще бъде знак, че ще ме чакаш".
Миро надали някога ще си позволи да прави комерсиална песен. Нещата трябва да минат през сърцето му като през огън, за да видят бял свят. Защото той е в друго състояние на духа.
Глутница кучета
По душа е домошар. Готви превъзходни пържоли на фурна, докато свири на белия си роял. Те цвърчат нежно, а той пее "Сенсейшън оф лов".
Ала Тарантино, у дома си гледа глутница кучета, но в неговия случай буквално. Че си падат малко гангстери, също е вярно. Да, може да си позволи породист домашен любимец с родословно дърво. Но си гледа Розичка - улична лейди, която напълни къщата с дечурлигата си. Пет кучета му се нахвърлят всяка сутрин за целувка в двора. А вътре господари са аристокотките Грибо и Мирко. Те не проявяват интерес към златните му рибки. Миро е едно от лицата на каузата "Вземи ме вкъщи".
Истински смут настъпи преди седмица. Някой почуква на прозореца му. Гледа Миро навън - птиче. Неизвестно какво. Да е папагал, не е папагал, въпреки подобната човка. И за синигер не минава, защото е по-едричко. Обаче тропа по стъклото все едно е човек. Никой не вярва на Миро, докато не заснел ситуацията. И понеже си е добър самарянин, нахранил го, а то довело цяла цяла тайфа от себеподобни. Сега и те са част от веселата му ферма.
Като всяка артистична личност, има и съпътстващи музиката таланти. Миро рисува доста сносно. През лятото беше на вълна да пише разкази с прилична доза съспенс, в стил Стивън Кинг. Дали ще ги издаде, още не е решил. Като истински последовател на Тери Пратчет, от време на време се спасява в Света на Диска. Пратчет е добър вариант да си изостряш перото или мислите. Миро има и идея кой би изиграл един от главните герои на писателя Сам Ваймс, началника на Стражата. Това е Христо Шопов.
Не съм тонколона
* "Най-големият - Елвис Пресли, е започнал да пее в църковен хор. Уитни Хюстън и Арета Франклин - също. Както и много артисти, на които се възхищаваме. Музиката на Ани Ленъкс нямаше да ни бъде позната, ако църковната общност не беше събрала пари да изпрати това бедно момиче да учи музика".
* "Лесно е да си усмихнат и позитивен, когато си на топло, светло и ти предстоят хубави неща".
* "Младостта е арогантна. Ако срещна онзи човек, който бях на двайсет години, не бих си казал нищо. Бих си зашил два шамара. Младият Миро не би разбрал този, който съм в момента. Тогава бях просто глупав. Мислех, че знам и мога всичко. Сега поне си давам ясна сметка, че сферата на моето незнание е огромна".
* "Рисувах, защото обичах да ми мирише на маслени бои, на терпентин и да създавам нещо с ръцете си".
* "Явно съм човек от друг век. Обичам да ми е спокойно. Ню Йорк например не ме привлича. В Лондон обичам кварталите".
* "90% от песните съм написал аз, като музика и текст. Това е моят глас, това, което излиза от мислите и чувствата ми. Чувствам се добре, защото не съм просто тонколона, през която някой друг да излива музиката си. Впрочем и в това има класи - има добри и лоши тонколони.
* "Любовта е действие. Любовта е глагол. Любовта е даване и приемане. Всичко, от което се нуждаем, е любов. Както пея: "Любовта е вечна!" и както Нат Кинг Кол: "Най-великото нещо, което изобщо ще научиш, е просто да обичаш и да бъдеш обичан".
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
