Трябва ни устойчива стратегия, която може да се състави до една година със съотвените ограни и структури, от които страната ни се нуждае.
Това заяви д-р Мaртин Захариев, заместник-председател на Националния борд по туризъм, на форума „Бранд България – модерният разказ за културата и туризма”. Стартовата за годината дискусия за създаването на Бранд България бе организирана от медия „Стандарт” в партньорство с Националния борд по туризъм и Общество „Културно наследство” - българския представител на най-голямата европейска организация за опазване на културното наследство Европа Ностра. Конференцията се проведе с институционалното партньорство на Министерство на туризма и Министерство на културата.
ВИЖ ОЩЕ: Министърът на културата: Чрез Бранд България пресъздаваме мечтите си
Днес България е все така слабо разпознаваема на глобалната карта. Необходим е нов бранд марка, за да постигем конкуретна способност на България. Нужна е нова дирекция "Бранд България" към Министерски съвет, която да изработи стратегия.
Резултатите, които ще се постигнат ще бъдат полезни десетилея наред и могат да бъдат ползвани от бъдещите поколения.
ВИЖ ОЩЕ: Зарица Динкова на форума на "Стандарт": Да мислим как да брандираме регионите си
Днешната ни задаче е "Бранд България" да получи институционално решение на българското правителство. Целта ни днес е да започнем разговор по експедитивно реализиране след ротацията, на атвини действия за "Бранд България".
Ето цялото изказване на д-р Мартин Захариев, зам.-председател на Националния борд по туризъм:
Вие пишете история с ентусиазма, с който работите през последните години по темата Бранд България и Бранд Родопи, но смятам, че настоящата конференция прави вашите усилия вече инстутиционални.
Благодарности към министрите, депутатите, кметовете. Вие сте тези, които правите тази конференция инстутиционална. Без вас и вашето участие това щеше да бъде поредния кръжок на неправителствения сектор.
Благодарности на бизнеса и специално на Стопанската камера, без вашето участие изграждането на Бранд България е невъзможно, защото бранд без икономика и пари не се прави.
Благодарности на академичната и културна общност - вие сте умът и душата на този процес. Не на последно място благодаря и на медиите, защото нищо, което не е показано по телевизията, не се е случило в тази държава.
Изминаха почти десет години, когато беше реализирана първата стратегия Бранд България, която представи единен визуален бранд на страната ни, платен от Министерството на икономиката срещу скромните 1,35 милиона лева без ясно дефинирани индикатори за ефективност. Днес 10 години по-късно България е все така слабо разпозната на глобалната карта. Да, брандът е и рационално чувство. Трудно се мери, няма метрика, но безусловно е необходим един нов бенчмарк, през който да се сравняваме с нашите конкуренти, за да постигнем и конкурентна позиция на България.
Страната ни дефинитивно отсъства от от „Brand Index of Nations”, създаден през 2005 година, в който участват 60 държави, а изследването се прави от 60 хиляди респондента и от един оксфордски професор Саймън Анхолд. За сведение там присъства Чехия, Полша, дори и Румъния. Да напомня само, че Румъния задели 100 милиона евро по програмата „Привлекателна Румъния“ по Плана за възстановяване и устойчивост. България не задели нито един лев от този план. Не само за Бранд България, а въобще за българския туризъм. Така че имиджът на една страна зависи от държавната политика.
Къде трябва да се формира образът на България: Вътре в страната или извън нея? Естествено, че и на двете места. Представата ни за една страна се формира колкото въз основа на нейните качества и народ, нейната природа и културноисторическо наследство, толкова и от качеството на продуктите и услугите, които изнасяме навън. Ако ние българите нямаме усещането къде се намира страната ни ще ни бъде много трудно да убедим хората от другите страни, че заслужаваме по-добра репутация.
Ако ние самите обаче не се харесваме, как да накараме другите да ни харесват?
Този процес би отнел от няколко месеца до една година, за да се направи една устойчива стратегия със съответните органи и структури, от които страната ни се нуждае.
След това, разбира се резултатите могат да се ползват десетилетия наред в следващите поколения. В „Индексът на националните брандове“ професор Саймън Андхолд класира шест категории.
На първо място това са качествата на хората ни. Разбирайте - нашето гостоприемство; На второ място е държавното управление и колко то е демократично; На трето място е имиджът на произведените стоки, които ние изнасяме на световния пазар; На четвърто място е качеството на туристическата ни дестинация; на пето културата и културноисторическото наследство; на шесто размерът на инвестициите.
Това са основните категории, по които се прави бранд индексът на нацията.
Ние трябва да си отговорим на въпроса: Как изглежда Бранд България, за да печелим повече от нея? Това трябва да допринесе за по-голямата конкурентоспособност на тази дестинация. В случая задачата ни не е само комуникационна. Не сме стигнали до тази фаза въобще. Днешната задача е по-скоро това да бъде институционално решение, решение на българското правителство. Целта на събитието днес е да започне разговор за експедитивно реализиране веднага след ротацията на активни действия по реализация на „Бранд България“. Това би имало и ефект по отношение на процедурата в Шенген, където сме без сухопътен режим на разрешение и очакването ни е, че ако проявим активна политика, този процес ще бъде ускорен. Идеята ни е резултат от това събитие не да бъде просто нов маркетингов или рекламен подход, а устойчива концепция, нов модел на мислене, нови принципи, нови послания. Разработването на тази стратегия трябва да търси синергията между дипломатите ни зад граница, между службите на търговските аташета към Министерството на икономиката, между културните аташета на Министерството на културата, та дори и туристическите аташета, с които Министерството на туризма разполага, макар и в ограничен брой.
Към момента България страда остро от липса на ясна структура и политика в това отношение. Бяха похарчени седем милиона и триста хиляди от Българската агенция за инвестиции по програма конкурентоспособност - 2014-2020 година. Основно обаче е инвестиционната част на българската икономика. Това са секторите, като аутсорсинг, информационни технологии, електротехника, машиностроене, химическа индустрия.
Ето какво предлагаме в тази връзка конкретно:
Ние трябва да разширим състава на вече създадената работна група към Министерски съвет под егидата на вицепремиера и Министърът на външните работи - Мария Габриел. В нея влизат пет министерства. Това са: икономика, туризъм, култура, иновации и растеж, земеделие. Ние считаме, че би било целесъобразно да бъдат включени и представители на НПО сектора, както Общество "Културно наследство", Национален борд по туризъм и други туристически организации, Българската агенция на комуникационните агенции. Това са тези, които са на терен на комуникациите всеки ден, както и представители на най-влиятелната работодателска организация в България - АОБР. Също така на академичните среди, на университетите, на БАН. Аз бих поканил и Министерството на транспорта и съобщенията, защото няма как да правим национален бранд без свързаност.
Къде са българските международни летища, които са първото нещо, с което се сблъсква чужденецът, когато дойде по въздушен път в България и т.н. Една такава разширена работна група, която може да последва от тази конференция би направила следното: Предложение за организация и структура, правен анализ на концепция на собствеността на продуктите на един такъв проект свързан с бранд мениджмънт. Изготвяне на документация за тръжни процедури, които със сигурност ще предстоят, разработване на ключови принципи за Бранд България. Модели на тестване на продуктовите брандове на външни пазари. И разбира се накрая публична комуникация, след като определим как тя ще изглежда. Към момента вече има обобщени предложения на изброените от мен пет министерства. Те са в циркулация.
Тук пред мен са едни екселски таблици, които ние много одобряваме, но някои от тях будят недоумение. Прави впечатление, че значителна част от събитията, които са описани в тези предложения на министерствата за Бранд България, нямат заложени бюджети - те не съществуват финансово. Това е решим проблем.
Ние приемаме този работен календар, по който работят министерствата, но трябва да отбележим, че липсват и значителен брой събития, които са се утвърдили десетилетия в България, на които нашата страна е била домакин през годините и не са споменати.
Самият календар е разписан само за 2023 година, а какво правим по-нататък. Ние трябва да съставим устойчив и дългосрочен план до 2030 година. И най-накрая къде са събитията, които България прави навън не тук, защото тази таблица е само за събития в България. В крайна сметка таргетните групи за нас се намират в чужбина.
Второто ни предложение е за създаване на дирекция „Бранд България“ към специализирана администрация на МС, която да осъществява пряко функциите по управление. Ето слайд, който показва каква е структурата на МС в момента.
Колоната вдясно представлява специализираната администрация на МС. Някъде там трябва да се появи още една дирекция с обща компетентност.
Напомням, че държавните публични институции в България с пълна компетентност са четири: Президент, Парламент, МС и Външно министерство. Единственото систематично правило на една такава дирекция би било в МС. Всички останали институции имат частична компетентност. Ако се случи тази дирекция, тя ще изработи бранд бука на България. Тя ще създаде годишната програма, ще репортува директно пред министър-председателя, тя ще кординира и подпомага ведомства, министерства и агенции, всички тези, които имат ведомства и в чужбина. Тя ще извършва и контрол на всички институции.
Всъщност, ако бъде сумирана стойността на произвежданата реклама на България навън, вие ще видите, че става дума за една колосална сума. Тази сума обаче няма систематичен ефект. Липсва единен център на посланията. Липсва единен креативен хъб, през който да се правят посланията и затова днес резултатът е лош.
По същество на всяка европейска програма, било то Министерство, ведомство, агенция за малкия и среден бизнес, за инвестиции и което се сетите, има заложени средства по комуникационни програми, които създават представа за България, но стотици експерти, маркетолози, началници на дирекции, отдели се упражняват върху Бранд България, създават неин имидж, но го правят според своите стандарти, капацитети и бюджети. Никой не ги контролира, никой не отчита резултатите от тази хаотична дейност. Липсва единен дефиниран фокус.
Спомнете си щанда на България на последното изложение в Дубай - пълен резил. В този смисъл се налагат концентрирани нови усилия, които да разгледаме България, като инвестиционна, иновационна и туристическа дестинация, като икономически остров за правене на добър бизнес.
С какво сме уникални пред света? С Орфей, с траките, с панагюрското златно съкровище с кирилицата, с мистерията на българските гласове, с Джон Атанасов или Асен Йорданов- основоположник на авиацията, със спасяването на българските евреи, с етническата ни толерантност, с прехваленото ни гостоприемство, с това, че сме единствената държава в Европа, която не е сменила името си 1350 години. С това искам да ви напомня, че през 2031 ние ще празнуваме този юбилей, но за него няма организационен комитет. Защо ли? Защото никой политически мандат не е седем години.
Но Бранд България не може да бъде заровен в периоди, като на избори. Това е приобщаващ надпартиен процес, да той струва пари, но тези пари си струват, а парите са в управляващите и затова те са с нас за да ги чуем как мислят.
Благодаря ви!
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
